ИЗРАВНИТЕЛНИТЕ СМЕТКИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ“ – ГРЕШНИ! НЕОБЯСНИМО Е КАК ПЕЧЕЛИ СЪДЕБНИ ДЕЛА!

На всеки човек, свързан с топлофикация, прави впечатление, че в изравнителните сметки енергията за сградна инсталация (СИ) гони 50-те процента. Това е много голям процент, като се има предвид, че нейните тръби не се считат за отоплителни тела. При проектиране на отопление на сгради се изчисляват топлинните загуби и след това се определят размерите на отоплителните тела. Енергията, отделена от СИ, не се взема под внимание, защото в Наредба №7/2004г. за енергийната ефективност на сгради, не е показано как се изчислява.

В Методиката за изчисляване на отоплителния товар на сгради в Наредба №15/2005 г. също липсват коефициенти и формули за изчисляването на СИ. Тази инсталация се проектира само като конструкция за пренос на топлоносителя до отоплителните тела. Фирмите за дялово разпределение и Министерството на енергетиката трябва доста да се постараят, за да посочат аргументирано откъде са взели коефициент 0.15, заложен в числителя на формулата за изчисляване на енергията, отдадена от СИ. Този коефициент, според Методиката в Наредбата за топлоснабдяване (НТ), показва отношението на инсталираната мощност на СИ спрямо общата мощност на отоплителната инсталация. Но, как може да има такова отношение, когато числителят (инсталираната мощност на СИ) въобще не съществува в проектите? Това е достатъчно основание да се смята, че понятието „енергия, отдадена от СИ” не съществува.

Причината за високия процент на СИ е комплексна и се състои в следното:

1. От писмо № 062805/05.01.2016 г., представено от фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ Сървисис” ЕООД, се вижда, че действителната инсталирана мощност Qдим е изчислена при температура на подаване на топлоносителя 90оС и температура на връщане 70оС при стайна температура 20оС. От друга страна, от писмо № Г-12341А/22.10.2015 г. на „Топлофикация – София” ЕАД, може да се види, че температурата на подаване към отоплителните тела е 70оС, а температурата на връщане е 50оС, при което мощността на отоплителните тела е с 1/3 по-малка. Фирмите за дялово разпределение, обаче, поставят във формулата мощността, определена при 90/70оС, която е много по-голяма, отколкото е в действителност и затова изразходваната енергия за СИ се получава много голяма. Това, което извършват фирмите за дялово разпределение е грубо нарушение на чл.155, ал (2) от Закона за енергетиката, в който пише, че трябва да се „фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление”.
2. Съгласно Методиката, на отоплителните тела без разпределители (така наречените щранг-лири) се приписват дялови единици. Тези дялови единици се получават като максималният специфичен разход на сградата (МСРС) се умножи на тяхната мощност. Тук има две грешки. Едната е, че МСРС (максималното количество отдадена топлинна енергия от един киловат инсталирана мощност на отоплително тяло в сградата) е изчислен от отоплително тяло ,чиято мощност е определена при температура на топлоносителя 90/70, което не е правилно, защото вече знаем, че параметрите на топлоносителя са 70/50. Втората грешка е, че мощността на щранг-лирите също е определена при параметри на топлоносителя 90/70, а не при параметри 70/50, при което тя е завишена с повече от 1/3.
3. Видяхме, че енергията от щранг-лирите се заплаща така, както енергията от радиаторите, защото на щранг-лирите се приписват дялови единици. Но тъй като те са отоплителни тела, тяхната мощност, заедно с мощността на действащите радиатори, определя действителната инсталирана мощност Qдим, която е в числителя на формулата за определяне на енергията на СИ. Това означава, че за щранг-лирите се вземат два пъти пари – веднъж като за самостоятелни отоплителни тела и втори път – чрез сметката за СИ. Ако забележите, че СИ има отношение само към радиаторите и няма никакво отношение към щранг- лирите, веднага ще установите колко неправилно е да се смесват двете енергии. Това е все едно да вливаш кръв на болен пациент, без той да има нужда от нея и тя да не е от неговата кръвна група.

Очевидно е, че при толкова много грешки изравнителните сметки не могат да бъдат верни. От тази гледна точка е неразбираемо как Топлофикация печели съдебни дела, след като нейните искове се доказват чрез тези грешни изравнителни сметки.

От прочетеното до тук може да се направи извод, че единственото вярно нещо в изравнителните сметки е показанието на общия топломер в абонатната станция. Това означава, че Топлофикация може да получи за топлоенергията не повече от това, което определя този топломер. Обаче, с помощта на ЗЕ и НТ, разпределението на енергията по абонати, в рамките на етажната собственост, е кошмарно погрешно.

Друг важен извод е това, че в зависимост от това кои грешки ще бъдат отстранени, остават два варианта:

а) да не се заплаща нищо за енергия, отделена от СИ. Тя не участва в проектите на сградите като източник на топлина. Енергията, излъчена от нея, трябва да се поеме от Топлофикация, като необходимо условие за извършване на продажба на стоката – топлоенергия.
б) енергията за СИ да се изчислява на базата на процент, определен от законодателя.
В заключение може да се каже, че някои от посочените слабости и грешки могат и трябва да бъдат поправени незабавно и да не се допуснат в предстоящите изравнителни сметки. За тези поправки не са необходими промени в нормативната уредба.

инж.Димитър Тодоров Тодоров,
завършил Московския енергетически институт,
факултет „Промишлена топлоенергетика”
специалност „Автоматизация на топло- и електроенергетични процеси в промишлеността”