Изповед на един баща на гроба на сина му

“Вие сте жената, която говори против наркотиците, нали? Жена ми е идвала при вас. Елате да ни видите сега…

Синът ни направи 20 години през юни. Като малък се забърка с наркотици, мина през целия ад, борихме се за него. Той ни беше едничко дете, късно родено, с много любов отгледано. Пратихме го в комуна в Хърватска, чрез сестра Барбара. Стоя там 4-5 месеца, върна се. Веднага го взех да работи с мен, правим закуски, аз иначе съм народен певец известен, но след тия истории не мога да пея вече…Вземаше “Ревиа”, цяла торба тестове съм му направил за тия година и половина, при най-малкото съмнение – хайде, Стефчо, да ми дадеш тест, той дава веднага, по правилата – аз го гледам, в суха чашка, както трябва  – всички са отрицателни.

Сутрин ставахме с него рано, в 3 часа, отиваме на работа, връщаме се заедно към 3 следобед, душ, лягаме да си починем, после гледахме телевизия заедно, говорехме си…

Момчето ми беше 105 килограма, когато влезе в този гроб. Не мога да повярвам и няма да повярвам, че сам е посегнал, погребахме го, без да го видим, без да видим документите му, от полицията ми казаха "Той е" и толкова… Щом толкова време го няма, сигурно е той, но толкова много неща останаха неразкрити…

През юни той навърши 20 години и понеже толкова време всичко беше наред, не само не ни е създавал никакви проблеми, а напротив, той беше много добро дете, умно момче, грижеше се вече за нас, събираше си парите от заплатата, помагаше и в къщи…

Никога не е искал да излиза ей така, помним всичките му номера от времето, когато се друсаше, тогава беше съвсем различно. Казвам ви, момчето ни беше добре и не друсаше, може ли наркоман, който друса, да ходи редовно на работа толкова рано всяка сутрин, да няма и една забележка от колегите, да си стои в къщи при родителите, да дава тестове, когато му поискаш…

Готов съм да се закълна, че момчето ни не друсаше. Купихме му кола на рождения ден, парите му стояха в къщи, събираше за резервни части, много и се радваше на колата, но с нея ходехме на работа, на разходки от време не време семейно, никога не е излизал, ей така, без да знаем къде е и по начало и не излизаше.

Един път излезе и…не се върна. Преди това ми се беше оплакал, че други момчета, с които по-рано се е познавал заради наркотиците, го карали пак да вземе, завиждали му, че очевидно е добре, кола кара, с пари разполага… А той си ги изкарваше с труд, и то нелек труд.

Излезе на 25 септември, каза, че ще иде да пие едно кафе до центъра, изкъпа се, беше много перфектен относно външния си вид, нищо общо с времето, когато друсаше. Хубав, чист, весел, излезе и…повече не го видяхме.

Десет денонощия сме стояли на прозорците, кръстосвали сме улиците, на десетото денонощие ни казаха, че е открит разложен труп в Строителния техникум и, че това бил той. Обявихме го още на другия ден за национално издирване и знаете ли какво ми казаха – ако го видим на улицата, ще го намерим. Никой не се и зае да го търси…

И не знам дали ще повярвате, но ние изобщо не го видяхме, не ни дадоха да го видим, от полицията казаха – той е, свръхдоза, и толкова. Документите му също ги нямаше. Няколко дни преди това намерихме сами колата му в една глуха уличка в квартала, много странно, че докато я оглеждахме, две коли с чужди номера спряха до нас, на глухата уличка, направо ни затвориха, вътре някакви мъже пушеха и ни гледаха, направо страшно беше.

Сега не знаем кого сме погребали, как да сме сигурни, като не ни показаха нищо от него, дори дреха. Щом толкова време го няма, той трябва да е, но в затворен ковчег ни го дадоха и без документи. Полицията каза – свръхдоза и толкова, знаят, че е бил наркоман. Но как да ги накараме да повярват, че той отдавна нямаше нищо общо с това. На всичкото отгоре, в Съдебна медицина ни казаха, че в трупа са намерили 10 вида опиати – хероин, морфин, кодеин…Общо 1 грам. Това е много голяма доза, а той беше добре, изобщо не вярваме, че сам ги е приел…Той беше чист.

Но и никой в момента не разследва истината. Случаят е закрит.

Оставаме сами, съвсем сами, за него живеехме, вече сме на по 60 години, поне истината да можем да открием. Кажете на другите родители да си пазят децата…”

Веселина Божилова, журналистка:

“Задушница е. До Рогошките гробища в Пловдив се стига дълго и мъчително, задръстването е ужасно, кола до кола. Сякаш целият град на живите е отишъл в града на мъртвите. Някак празнично дори изглежда, под яркото слънце и многото цветя и мартеници. Гробът на Стефан е в началото. Те пак са там. Човекът с гласа на славей и жена му, оплакващи единственото си дете, родено късно и отгледано с много любов. Разговаряме дълго, имат нужда някой да ги чуе. Разказват нови и нови подробности за това, което им се е случило и което все повече заприличва на филм на ужаса. Огромна, най-голяма на света е трагедията да погребеш детето си. Оказва се, че има и още по-страшно – да не знаеш защо е станало това, да не знаеш дори кого си погребал. А ако все пак е живо? Кого са погребали?

Много неща в цялата история просто не се връзват. Откъдето и да я гледаш. На първо място – как така никъде не се чу за нея.

Сама проверих, в архива на полицейските бюлетини липсва такава информация. За много по-дребни неща пише, за хора, заловени с по 0.0000….грама хероин или амфетамини пише, а за това, че е намерен труп в района на Строителния техникум в Пловдив няма и дума.

Никой от колегите ми журналисти не знае за това. Прибавете и факта, че става дума за сина на известен народен певец – нещо само по себе си достатъчно щекотливо, за да му се обърне внимание. Ни дума, нищо. Сякаш нищо такова не е станало. Хората продължават да твърдят, че не са допуснати до открития труп за разпознаване, нито е взета ДНК.

При откриването на трупа са намерени вещи на сина им – часовник, гривна. Липсват обаче документите – лична карта, шофьорска книжка и талон. От полицията са им казали :"Наркоманите си продават документите за пари, или ги залагат". Това е вярно.

Но спрямо Стефан не звучи логично, тъй като купчинката пари от последната му заплата си стои на секцията у тях, затисната с одеколона му. На излизане в последния ден майка му му е дала 10 лева от нейните пари, защото той смятал да купува зимни гуми за колата. В такъв случай какъв смисъл има да си залага документите?

И още нещо- пет пъти хората са разкарвани от полицията до Съдебна медицина за смъртен акт, понеже в трупа не са открити документи. Всяка институция ги праща на другата за данните. В крайна сметка, издаден е смъртен акт със всички необходими данни, без те да са видяли и до ден днешен документите му. Тях ги няма.
Оказва се, че след заплаха да изнесе случая в медиите, на бащата най-сетне са предоставени в полицията няколко снимки за опознаване. На тях обаче се вижда тяло в гръб, с пяна около врата. Там, където момчето е имало татуировка, която би могла да служи за опознаване, нищо не се вижда. На снимките тялото е в запазено състояние. Но дали е Стефан?
Още по-странно звучи разказът на майката : " Точно преди да правим 40 дни на Стефчо, отидох в кварталния магазин. Жената там си работи от много години. Видя, че съм в черно и се изненада : Какво е станало? Как какво, казвам и, жаля сина си, утре правим 40 дни." Магазинерката се изненада: Какво ми говориш, преди три дни го видях! Слезе от една червена кола с още едно момче, купи си цигари, качиха се и заминаха. Тази жена го познава от малък, израсъл е пред очите и. Твърди, че не е сбъркала…"
Опитвам се да разбера какво е да плачеш на гроб на единственото си дете с мъчителната неяснота, дали то наистина е там.

Стефан е вземал “Ревиа”, една от моите хипотези е, че въпреки желязната дисциплина, която си е наложил и доказаното с тестове въздържание през последните година и половина, той все пак се е сринал и е посегнал за един, както се оказва, последен път. Това донякъде обяснява наличието на 10 вида опиати в тялото му и съответното предозиране.

Но къде ще отидат документите му тогава? Родителите са открили колата му дни, преди да се намери тялото. Когато са я намерили на една глуха уличка, до тях са спрели две коли с чужди номера, едната, джип, е затворила пътя. Колите с хората вътре са стояли през цялото време, докато те са били там. Тръгнали са си едва когато е дошла полицията. Още нещо – всеки ден в баничарницата, където са работили Стефан и баща му, са идвали двама дилъри от Столипиново.

След изчезването на Стефан те повече не се вястват. Дали момчето е било въвлечено в някаква схема? Дали неговата свръхдоза не е убийство? Дали изобщо трупът е неговият? Много въпроси, на който никой не дава отговор на измъчените родители. Ние можем да направим само едно, да пуснем снимка в сайта  и да видим дали тази мистерия няма да се разплете по някакъв начин.

Ако някой е виждал това момче след 25 септември 2007 година, нека пише на пощата на сайта http://antidrugbg.com/lmenu.php?tem=fstory&id=1383&chast=story

С пълното съзнание, че това, с което сме се заели, е опасно и сложно, ще продължаваме да следим случая.

Ако сте виждали Стефан Вълчев Дончев след 25 септември 2007 година- пишете веднага на пощата на сайта!

“Майки срещу дрогата” – Пловдив