Публикувано на 31.10.2021 / 7:31

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е НЕ САМО ЗА КОГО, НО И КОЙ И КАК БИЕ КАМБАНАТА. ДУШАТА ЗВЪНТИ ТАКА, КАКТО Я УДАРИШ. ИЗБОРЪТ Е ВИНАГИ ИЗБОР НА ДУШАТА И НИКОЙ ОТВЪН НИЩО НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗА НЕЯ

Ангелът Ханс за душите ни

Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата /б.р. „Роялът на Ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ от Васил Пекунов/ – добротворния ангел Ханс /б.р. посланията на който са приети от искрящо чистия феномен Вергиния Мартева/ – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.

Всичко е душа! Душата представлява огнено енергийно ниво, биополе, съставено от непознат за вас газообразен материал, в който има фосфоресциращи елементи, задържащи светлинните стойности. Преди раждането на всеки индивид тя възстановява своята същност и включва мозъка като електрически ток. Генът се съчетава с душата. Тя е индивидуалност и сбор, част от енергията на Господ, в която е вложена в миниатюрен вид същността на живота. С душата се запазва и разумът като енергиен вариант. Силни микрочастици съхраняват ДНК. Кръвта пази душата и в мозъка тя е стабилна и трудно разрушима. А сърцето пази организма, като захранва кръвта, така че тя да създава биополе около човека. Вие сте 33-ти експеримент за човешки род. Много галактики около вас са минали по вашия път, само че там лицата са други – идентичното са разумът и кръвта.

Бог не наказва, Бог учи. Наказанията хората ги възприемат така – неправилно, защото който смята, че е наказан, това е неправилно. Във вселената няма точно наказание, има само обучение, всичко е училище. Няма абсолютен виновен, ако не броим редките изключения. Дори най-големият престъпник, дори и людоед да е, дори и някой, направил нещо ужасно, дори убиецът на децата си – той също „не се води” като абсолютния престъпник. Имало е нещо, което е предизвикало всичко това да се случи. Неговата душа също търпи еволюция.

Горният абзац бе и е за мен един от най-впечатляващите уроци по този така мъчителен предмет в училището на живота: „Не съди!” Следваше нещо разтърсващо.

Има обаче души, на които им са дадени безкрайно много шансове, но това е много рядко, и които Господ с огромната сила, която притежава, просто разрушава. Някога, когато е съществувал само Бог, когато той е започнал да създава Земята, когато е почнал да създава и другите планети, той е сътворил и недостойни души – между другото Бог също се учи чрез нас, – той е допуснал да не се унищожават души, които са били недостойни. Така се е появил сатаната. Сатаната съществува. Сатаната не е мит, който вие определяте тук на Земята като някакъв изкусител. Сатаната практически съществува. Той се изявява в различни форми и също има немалка сила. Но разликата между Бог и сатаната – освен по отношението на любовта – е в това, че само Бог може да създава. Сатаната няма тази сила. А щом той не може да създава, значи, той не е по-силен от Бог.

Когато е създадена човешката душа, винаги в нея е заложена и тази битка, която е задължителна, защото така Господ вижда какво сътворява и какво правят онези, които Той сътворява. Господ се себеопознава и когато Господ създава човека, той никога не може да бъде абсолютно сигурен дали този, когото е създал, ще съумее да се пребори с онова, което му е дадено изначално: като плюса и минуса. Кое ще надбори у човека? В човека всичко е битка, нито една съдба не е абсолютно написана. И това е погрешна представа, ако някой си мисли иначе. Ако всички пророчества се сбъдваха, отдавна Земята нямаше да я има. Поради тези причини трябва да знаете, повтарям, че съдбата не е написана напълно, знаят се от нея само основните ѝ функции, за да може все пак човек да върви по някаква линия, както влакът върви в коловоза, но къде ще отиде влакът, колко пътници ще качи, с колко товар и дали ще претовари вагоните, и дали ще мине през добри пътища, за да стигне целта си, решава само ръководителят на влака, тоест душата. Няма хороскоп; няма предсказание, дори било то и най-качественото, чрез което да може да се каже – да, това ще стане. Има изключително точни предсказания, но лудост ще е, ако някой рече за себе си – аз знам, аз мога всичко, имам абсолютна сигурност, разбирам го това. Съдбата няма твърда гаранция. Гаранцията за съдбата е любовта на самия човек. А любовта има много измерения. Щом умееш да обичаш, щом си милостив, щом си състрадателен, оттук нататък там, където ще мине влакът, пътят никога няма да е лош.

Казах ви, че човекът е нещо уникално. Знаете ли какво представлява човешката душа? Човешката душа прилича на едновремешните дървени ведра в гераните. Жаден си и пълниш кофата с вода догоре. Толкова пълниш и препълваш само и само да загребеш повече, за да не се мъчиш да я пускаш наново в кладенеца, че вече не можеш да вдигнеш кофата и тя цялата се разлива. Ето това е човешката душа. Трябва да пълните ведрото толкова, колкото сте способни. И ще ви стигне хем да се измиете, хем да пийнете, а и няма да се олеете. Мързелът на човека наново да потопи ведрото в герана е най-големият ви проблем. Или пък сте толкова жадни, че току дръпнете прекалено рязко – и кофата се разлее цялата. Всичко трябва да се върши бавно, умерено, това ви е най-трудно.

Няма душа – не се съмнявай, няма душа, която да не е грешила, няма душа, която да не е минала през ада. Такава душа единствено и само се нарича Исус. Дори и в тази висша душа се е прокрадвало семето на съмнението, но много малко и за кратко. Така че всички са достойни и призивът, основният призив е всички да бъдат равнопоставени. Няма значение мнението на един човек. Има значение чувството на много хора. Човекът трябва да се губи.

В твоя случай, дъще, всеки си заслужава съдбата. Всеки е тръгнал по своя път и моля те, не прави съдбата си по-тежка. Нито нещо ще промениш, нито ще накараш някого да те вижда по друг начин, някой да види твоето страдание и да промени себе си. Камъкът променя формата си с времето, душата променя формата си с времето, но някои души дори и в страданието няма да се променят с нищо. Така че, както казват ангелите ти, дето са винаги с теб, промени себе си.

Много е пораснала душата на един човек, щом може да изпита болка, състрадание и милосърдие към ближния. И още много може да учи човешката душа, щом е стигнала до този извод, но е позволила емоцията да започне да я разрушава. Разбра ли ме?

Вие знаете, че няма смърт. Просто една гардеробна. Трудно е преобличането. Тегли ви огромен вакуум. Тук е адът, на Земята, някакъв вид ад. Тук може да бъде и рай също така. Адът е в изпитанията. Чрез изпитанията стигаш до рая.

Има и друг ад, там се помещават злите духове, те се в отделна йерархия. Когато за дадената душа няма никаква надежда, когато до такава степен е извратена тази душа, такива души се натикват в отделен свят. Но те могат да преминават и в другия, в ангелския свят. Имат тези способности. Защото в безумието си те притежават и безумна сила.

Щастлива ли е горе човешката душа, питаме ние. А Ханс възкликва:

О, не искаш да си тръгнеш оттук!

Тук за първи път Ханс говори за „филма” горе. По-нататък пак ще се върне на тази тема.

След кончината ви най-големият страх е да не ти извикат публика при прожекцията на филма на току-що приключилия ти живот. Да не дойдат хората, на които сте сторили нещо лошо, дори и да е злословие.

Атмосферата около теб много ще се насити. Предварително трябва да си създадеш формула за защита. […] Това е решение на душата. Другата помощ е от нас, но душата реши ли, става непробиваема. Не се разколебавай: мнозина ще се надигнат и ще ти кажат – защо го правиш това, кой ще го чете? Бъди непоколебим!

Човек, както и Бог, се опознава чрез онова, което сътворява. Това трябва да се знае. Бог абсолютно невинаги знае как ще се развива това, което селектира. Защото той винаги когато прави нещо, дава правото на избор душата сама да доразвие това, което той е заложил, или по някакъв начин да се самоопредели в друга линия. Правото на избор, което Бог е дал, му дава възможност той да опознае себе си, да ви накара вие себе си да познавате и да ви накара да мислите свободно. Това е най-висшата цел на Бога. Затова той никога не създава абсолютно точни програми. И може би най-висшето и най-благородното му дело е правото на избор. Това право еволюира душата, това е еволюцията на душата.

Понякога – ще видите горе – на едни розови перести облаци са полегнали деца, възрастни, бедни, болни, на които още душите им не са освободени от земната мъка. Ние ги вземаме тези души. (Това са все едно някакви неземни носилки, когато те състрадават на хора, които много са се мъчили, и ги вдигат на розови перести облаци като носилки, и ги носят, носят, докато душата си почине и почва да се изчиства от мъката, която е натрупала, обяснява ни Вергиния, която очевидно е знаела нещо от Ханс за тези неща.) Тази душа, която се носи върху символичния розов перест облак, е оценената душа. Тя трябва да си почине и да се разтовари от болката. Ние ги носим всичките и ангелски песни успокояват душите на хората, вдигнати горе, за да могат да свикнат с другия свят, за да могат да се приберат при Бог, да усетят божествената му любов, разтоварвайки се от страшно много мъка.

Трябвало да зная, че душата ѝ е поела, преди да се роди, някакъв много важен ангажимент. Предстояла тежка рискова ситуация. Щели да я пратят на място, където щял да бъде последният ѝ изпит. Изпит на смелост, изпит доколко душата е пораснала, изпит на избора, който тя е поела и който е твърде тежък; и урок, за да знае Вергиния друг път какви избори да поема.

Но има момент, а той е много тънък като нишка, в който, ако душата ѝ само за един момент попадне върху леда и се подхлъзне единият крак, може да се събори цялата душа. Страшно е. Има много малък момент на риск, но риск съществува. Затова искаме вие, които я обичате, да ѝ помогнете.

Тъмният всъщност е светъл. Това е. Той е станал тъмен насила. Но е толкова тъмен, че от него зависят много неща на международно ниво. И може да бъде обърнат до такава степен, че обръщайки се към доброто, да спре някои разрушителни процеси. Като ще плати с живота си впоследствие, но спасявайки душата си. Винаги е възможна трансформацията на една човешка душа: тя в последните мигове на живота си може да се промени – като разпнатия на кръста убиец, застанал до Христос.

Вероятно често се питате за изборите на душите си. Душата ви трябва да взема много отговорно решенията си. Душата ви, обещае ли нещо, вземе ли решение, то преминава във времето и пространството. Без дори и да помните, решенията на душата ви са записани в матрицата на живота ви. Когато вземеш решение, преди да се родиш наново, то следва да се изпълнява. Хубавото тук е – в случая с Вергиния, че целта е благородна. Защото се взимат и решения, които преминават във времето и целта им никак не е благородна. Разказахме ви една история какво се е случило, преди тя да се роди. Тази история преминава във времето, за да се извърши сега обещаното – протегнатата ръка. Но има и лоши цели, лоши мисии, когато се подава ръка за лоши неща. Те също могат да преминат във времето. Много е важно душата какво избира и ние даваме тя да извърши нещо лошо, за да се погуби; или пък да се въздигне – всичко зависи от избора на душата, обещала да извърши нещо във времето. Тя може да се откаже по някакъв начин от избора си в самия си текущ живот. Ако преди да се родиш наново, вземеш решение толкова много да мразиш, да убиеш и да отмъстиш, ще ти се даде такава възможност в този живот, но ще ти се дадат и другите необходими условия – родители, приятели, които могат да ти кажат: „Спри се! Дай да те възпитаме по друг начин! Защо трябва да бъдеш лош?” И в твоята душа настъпват битки, ти имаш шанс да не изпълниш обещаното, преди да се родиш. Тук мисията обаче съвпада с благородство, съвпада с чувства, съвпада с карма. И поради тази причина, че тук са заплетени и кармични отношения, става невъзможно мисията да не се осъществи. Най-голямата сила в този случай е да се възпроизведе милост и любов. Ние предизвикваме у него да се възпроизведе човешката любов, а у Вергиния да се възпроизведе Любовта на Бога. Любовта към самия човек, не към мъжа. Любовта към мъжа е преходна, днес може да я има, утре – не. Ти възпроизвеждаш Любовта на Бога и към човека, и към други хора, които утре може невинно да пострадат. Този човек страда заради това, което е причинил. Фактът, че той страда, за нас е признак за възможност да се промени.

Слушах тогава, слушам и сега записите и си мисля каква милост и какво невероятно щастие е, че Ханс присъства в живота ни. И каква огромна отговорност.

Колкото по жестока е една душа, колкото по-лоша е една душа, колкото по-тежки неща е вършела, само сигналът, че тя съжалява, че иска да се промени – и тя се превръща в цел на ангелите. Нейната заявка ни трябва: „Аз не мога да върша повече това, което съм вършила!” Болките, ударите, страданията на човека – това не бива да буди у вас съжаление, защото душата е имала и има избори. Но фактът е, че той желае да приключи с всичко дотук и да стане друг човек. Щом желае да стане друг човек, това е достатъчен сигнал за ангелите да му пратим помощ – каквато трябва и колкото му трябва. Сега залагаме, после ще чакаме резултатите. Те ще дойдат малко по-късно. Сега ние само залагаме. И то ако душата му приеме помощта ни. Важното е посланието да бъде занесено

Решението на душата винаги е индивидуално, трябва ли да ти го припомняме? Не се плаши от това, което ти говорим. Каквото и да реши твоята душа, ако този човек достигне ранг от по-висшата енергийна система, понеже ще е излязъл от най-долното и ще се качи на възможно най-горното за него, за неговия етап на развитие, стъпало – това ще е огромно постижение на тази душа и този човек ще застане в лоното на висшите енергийни системи, от които се е родил, и ще можем да разчитаме на него за в бъдеще.

Има едно детенце в хора, от моите. Толкова хубаво пее това дете, че всички благородно му се възхищаваме заради ангелското му гласче. Много странно обаче – то пее само когато иска. Изважда гласа си, управлява гласа си само както то пожелае. Може да пее ужасно фалшиво и целият хор млъква. Прави шеговити представления на хористите. Никой не му се сърди. Оставяме го да му мине, за да му чуем пак гласчето. Момченцето е четири-петгодишно като земна възраст. Когато пее „Аве Мария”, а то е сирак, изведнъж над него почва силно да свети. Ако го видите, ще изпитате цялата възможна земна и неземна любов. Ще видите как реагира човешката душа, защото и тя е ангелска. Тя има ангелски произход, човешката душа. И когато човек се вълнува, ако имахте специален апарат, щяхте да видите как засиява аурата на човека.

Изключително важно е не само за кого, но и кой и как бие камбаната. Това се отнася за човешката душа. Ако биеш камбаната като аларма, като зов за помощ, тя ще събере целия град. Ако я биеш нежно, но страстно, пак ще събере същите хора, но за да се радват и веселят, да бъдат щастливи – и ще разберат, че я биеш тържествено. Ако я биеш вяло, повярвайте ми, двама души ще се помотаят около църквата и ще си тръгнат. Всичко зависи от това кой бие, а не какви са камбаните. Разбира се, от пластмаса няма да получиш камбана. Всяка камбана се прави от съответния материал, но е важно каква е ръката, която удря камбаната. Оттам е изразът „душа камбана”. Душата звънти така, както я удряш.

Любовта не е задължение. Любовта е отговорност на ниво избор на душата. Когато душата избира да обича, тя започва да обича отговорно. Любовта никога не бива да се дава поради или заради Духовните Учители – не бива да идва от служенето за тях, от любовта към Бог. Любовта трябва да се даде от избора душа към душа. Ти обичаш Бог, ти обичаш себе си, но изборът да обичаш друг човек е избор личен. Ти не бива да бъдеш задължен да обичаш.

В духовното израстване на човека не се включва само душата, но и балансът на материалното с духовното, тоест как ще погледнеш на духовното в материален аспект и на материалното в духовен аспект.

Ние не искаме изпълнители – само дяволът желае изпълнители. Ние искаме мислещи същества, на които да кажем, които да оборим или пред които да потвърдим нашата теория. Само разбралият ум и осъзнатата душа могат да изпълнят нашата повеля. В противен случай те се превръщат в машинални изпълнители, без да осъзнава душата им какво върши. И рано или късно ни обвиняват в манипулация. Затова ние държим човешкият дух винаги да бъде в позиция на разбиращ или желаещ да разбере, за да може да изпълни мисията си със своята лична воля, дадена от Бога.

Вие не можете да видите другото измерение, защото тук на Земята се превъплъщавате в тела. Обикновено иконите са в човешки образи, за да погледнете Господ чрез тях, за да може душата да се отвори и да иде там, където е Творецът, и той да я чуе. Разбира се, той винаги и във всички случаи я чува; възможно е обаче Господ да чуе всичко и да не изпълни нищо от молитвите. Знаете ли защо? По една проста причина: ако идеш да се молиш проформа.

Не съм уморен. Чувствам се щастлив, че мога да ви говоря, че мога да ви казвам тези неща. Искам да ми купите бонбон „Линдор” – само един. Обичам тези бонбони, ял съм ги. Знаете ли защо ги обичам? Защото приличат на човешката душа. Каквото е отвътре меко, отвън е пак същото, ама твърдо.

Най-голяма красота е раждането, каза Ханс, описвайки ни физическото раждане на бебето паралелно със слизането на душата в новото телце. Тепърва щели да се пишат учебници по „енергобиология”, заяви той. И добави:

Обясних ви за каква красота става въпрос. И си представете какво правите с душите си: наркотици, алкохол, отрови, отровите на психично ниво – страхът, ужасът… Светлинният поток, от който човек идва, тържествувайки, че пристига на тази земя – и после… И си представете какво сами сътворявате понякога със собствените си души.

Това се случва обикновено със старите души. Колкото до лошите души, те отдавна са мъртви. Те и на Земята са мъртви. Случва се и така обаче, че добрата душа до такава степен я изтощават и изтерзават тъмните енергии, че тя все така не може да изпитва зло, не може да наруши никакви закони, но тя ще унищожи самата себе си. Разбирате ли, ще ми върнат горе една душа, която няма да има никакви сили да се съвземе. Душа, за която дори няма да мога да дам своята душа за нея. Защото тя е отделен сак: ние сме едно цяло, но сме два сака, съединени в едно. Няма да мога наново да напълня сака ѝ с енергия. Тя ще е тотално разграбена. Единственото, което ще мога, е да се грижа все едно за бебе, което няма да може да прави нищо, освен да лежи и плаче. Не мисля, че го заслужаваме.

Трябва да разбереш, че истинската любов не е ти да обичаш някого – силната, истинската любов е взаимно да се обичате. Другото не е любов, а мъка, мъка, голяма мъка, при която над душата буквално се извършва издевателство. Ако искаш да измъчваш една душа, измъчвай я с несподелена любов. Никаква инквизиция не може да те нарани така, както душата сама се изтезава чрез несподелена любов.

Аз „почуквах” на душата на всеки един от вас и молех за тази подкрепа. Искам, когато останете насаме със себе си, да направите равносметка на живота си и да разберете, че няма неплатени дългове.

Изборът е винаги избор на душата и никой отвън нищо не може да направи за нея.

Това е част от урока: когато ти използваш неразрешени методи, и срещу теб ще се използват неразрешени методи. Защото на съзнателно ниво мозъкът не го приема, но душата знае какво се случва и приема уроците си с благодарност. Тоест – получавам онова, което давам.

…Трябва да си прибираме чадата и да ги съхраняваме. Няма нищо лошо. Не се плашете от нищо. Не искаме да създаваме никакви психози, не става въпрос за никакви тежки реални опасности. Става въпрос за вътрешна прошка на душата към самата себе си, за решенията на Небесата и за започването на нов и смислен живот. Не желаем нито един от ангелите тук долу да страда.

Бъдете благословени. Страшно много ви обичам. Искам да ви кажа нещо, което може би знаете: вие сте избрани да сте с нас още доста преди да се родите.

Румен Леонидов

Коментари 5 за
“ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е НЕ САМО ЗА КОГО, НО И КОЙ И КАК БИЕ КАМБАНАТА. ДУШАТА ЗВЪНТИ ТАКА, КАКТО Я УДАРИШ. ИЗБОРЪТ Е ВИНАГИ ИЗБОР НА ДУШАТА И НИКОЙ ОТВЪН НИЩО НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЗА НЕЯ”

  1. УВАЖАЕМИ – „българин“,
    Вие навярно никога не сте излизали извън България.
    Трябва човек да е живял и работил навън, за да има представа за хората там.
    В западна Европа и САЩ е пълно с ХАЙЛАЗИ, НАГЛЕЦИ, ТАРИКАТИ и ЕГОИСТИ.

    Поздрави

  2. И точно, още колко пъти трябва да чуете,че трябва да запазите душите си за да Оцелеете ?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *