ИЗВЪНРЕДЕН ВЕЛИКДЕН. БАЙ БОКО ИЗМОЛВА БЛАГОДАТНИЯ ОГЪН
И МОСАД клекна. Нямаше накъде при тоя световен комплот, в който света подскачаше като топче от пинг-понг. Решено беше – ще се намери тоя път някой „бай“ да измолва Благодатния огън. Пък ако не слезе – аллах керим…
Не умуваха кой знае колко дълго.
Най-известният „бай“ беше „бай хуй“ от България. А като се имаше предвид какъв принос имаха българите за спасяването на евреите, точно тоя „бай“ им трябваше.
Бай Боко.
Главният секретар на Световното правителство изпълни поръчението да се обади на Бай Боко:
– Като на лидер на Балканите, на теб, бай Уйе, се пада честта тая година да измолваш да слезе Благодатния огън. Световното правителство избра теб, притови се, летиш утре…
Бай Боко първо се вцепени. От шубе. Веднага след това обаче се ухили, защото егото го почеса по дебелия шкембак, но след трийсет секунди тарикатлъка му надделя:
– Колко ще плати Световното правителство?
– Жертваш се за човечеството, бе, Уй, ще останеш в световната история като „Бай Уй Благодатния“ – процеди Главния секретар на Световното правителство. Гласът му бе благ, но отвътре Главният секретар на Световното правителство изпсува гръмоломно тоз тъмен просташки балкански субект.
Боко не се даваше лесно:
– Ами ако Огъня не слезе, деба?
– Ако не слезе, ти ще се качиш! – повиши тон Главния секретар на Световното правителство.
– Аре бе, аз ще се кача… Къде ще се кача, бе? Що пък мене избрахте, аз ли сам най-убавия? – пелтечеше Бай Боко, все по-ясно усещащ, че го дават курбан. Щото съвсем не са сигурни, че тоя Огън, да го еба, ще слезе.
Главният секретар на Световното правителство започваше видимо да губи търпение:
– Виж сега, Бай Боко, обаждам се аз, за да не се наложи да ти звънне Путин. А когато Путин звъни, няма даже значение какъв Огън слиза или не слиза, все ще слезе. Взимай си партакешите, качвай се на Фалкона и потегляй. МОСАД те чака.
Бай Боко се изпоти.
– Ама на кого да оставя извънредното полжение тука? Ние тука сме в извънредно положение, бе, сър!
– И с тебе, и без тебе, извънредното положение си стои, оня, дето си го облякъл в униформите, е под контрол, има сложени три чипа и ако трябва ще извади и единствения ви танк. От теб човечеството иска да си смениш гащите, дето си ги напълнил вече, да се стегнеш и да измолиш Огъня. И да слезе, щото ако не слезе, десет милиарда ще ги видиш при Свети Петър – главният секретар изричаше думите отчетливо, така че забавения ритъм на мозъка на Бай Уй да ги смели.
…
Бай Боко събра извънредно Извънредния щаб.
– Заминавам да изпълнявам спешна задача, поставена от Световното правителство. Ще свалям Благодатния огън от небето. Мутафчийски, ти водиш парада тука извънредно. Ако оня льотчик президента се обади нещо, вадиш танка! И хич да не ти пука, имаш три чипа в голата тиква!
Мутафчийски флегматично се опипа по главата. Не изглеждаше стреснат, даже бе поласкан – три чипа не са майтап работа, значи са го оценили от НАТО. На другите сигурно слагаха по един чип, а на него – три. Мамицата ще им разкаже сега на тия олигофрени, дето се мотат по улиците. А оня президента льотчик – а е гъкнал, а са му набутали коронавирус в хапче.
Владислав Горанов плахо вдигна ръка:
– Гсподин Бай Боко, а парите….
Бай Боко го изгледа свирепо:
– Докато викам Огъня да слезе, никой няма да пипа никакви кинти. Горанов, внимавай в картинката! Милиардите аз ще ги транслирам!
Горанов прошептя смутено:
– Ами ако Огъня не слезе?
Боко изрева:
– Как няма да слезе, бе? Къде ще ходи, че няма да слезе? Аз на цял народ му ебах майката, в юмрук го държа, десет години избори измислях и натъманявах, магистрали построих, санирах куцо, кьораво и сакато, даже Васил Божков ощавих, че един огън няма да накарам да слезе! Ти извикай днес Домусчиев, стига се е правил на герой, че оздравял от коронавируса, и да вади и той от милиардите, дето ги врътна от банката за развитие, че Гешев само го чака на входа на фабриката за хапчетата…
– На изхода, не на входа… – тихичко вметна Горанов.
– На входа, на изхода, все тая, който не се отчита ще го дават проснат по Нова телевизия! – Боко се надигна, запретна ръкави и тежко въздъхна.
…
Фалконът се заклати.
Мамицата му и фалкон, даеба, пак даде фира – хапеше устни Бай Боко, докато летеше към Светите земи. Сега оставаше и фалкона да падне, то каръка български край нямаше. Обаче се стегна. Началника му от Горе не го оставяше. Я колко години го държеше на власт и все пращаше нещо да го спаси – я Херо, я коронавирус, сега и Огъня ще му пусне…
…
МОСАД вкараха Бай Боко в „святата стаичка“. Ама не оная, дето е вътре в тебе, ами на Божи гроб, дето се измолва Благодатния огън.
Бай Боко бе съблечен по гащи. Боксерките му бяха на бели мечета.
Надупи се бай Боко и се замоли:
– Господи, моля ти се и тоя път да мина метър… Пусни го тоя Огън, че от Световното правителство ще ме направят на мармалад, пусни го, Началник мой…
Коленете на бай Боко изтръпваха. Тъй се беше налял, че едва се сгъваше в молитвена поза.
Огъня не слизаше.
– Аре бе, Началник, ще дам един милиард от моите, само го пусни тоя Огън, бе…
Огъня не слизаше.
– Два милиарда от моите ще дам, Началник, моля ти се пусни го…
Огъня не слизаше.
– Три милиарда от моите ще дам, само го пусни!
Изведнъж се чу гръм.
И Световното правителство даже не разбра какво стана. МОСАД пък съвсем.
И върху целия свят се посипаха само нули.
Нули, нули, нули…
Без цифри отпред.
Веселина Томова