Извинявам се. Че вярвах на митологията за Бойко

Това е първият коментар в статията на Иво Инджев "Първанов и Борисов се сритаха по моралните слабини"

Discussion

4 comments for “Първанов и Борисов се сритаха по моралните слабини”

„нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие“ – Уилям Шекспир

Posted by Сотиров | януари 14, 2012, 16:03

Благодаря на Сотиров от блога на Иво, че ми помогна да разбера защо ми се повръща. Същото чувство имах няколко месеца след като ни приеха в ЕС, същината е "оти ручахме жабетата", в днешния случай – "оти требеше на Светиня Му толкова да му верваме?
За разлика от Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев, Иво Прокопиоев, Валенто Василев и други знайни и незнайни герои аз си признавам греха – блогът ми пази следите – хранех илюзията, че необразованият неграмотен простак с природен интелект ще може да управлява добре. Или с по-парфюмираните изразни средства на Иван Кръстев – да правим дясна либерална политика през популизма. Това бе идеята на неформалния кръг, работил за изливането на бойковия фундамент и те не го криеха. Говореха го по дискусии в Червената къща, пишеха го по вестници. Аз се зарибих на идеята "Бойко – тъпото овчарче, което ни слуша какво да прави" от статията на Иван Кръстев за популизма в "Капитал" и слушах на кръга дискусии за новия популизъм в "Червената къща".
Всичко това бе преди 4-5 години. Разбирам се и ми е гадно от мен. Моето опиянение от поредното политическо инвитро отмина за около година, далеч преди да изберем човекоподобното да ни управлява. Директният ми грях е гласуването за маймуната на частичните кметские избори (отсделно е, че тогавашният кандидатът на ДСБ бе едно не е за говорене). По-лошото е, че пред времето, когато вярвах в идеите на Иван Кръстев, съм спомогнала за объркването на много други хора – чрез това, което говорех с приятелите си, чрез това, което пишех в блога си.
Висоцки има една прекрасна песен – "Чужая колея", в която казва най-общо, че който не се противопоставя на конформизма на останалите, работи за този конформизъм. Или-или. –>  Чужаяя колея (метафора)

ЧУЖАЯ КОЛЕЯ

Сам виноват – и слезы лью,
И охаю –
Попал в чужую колею
Глубокую.
Я цели намечал свои
На выбор сам,
А вот теперь из колеи
Не выбраться.

Крутые скользкие края
Имеет эта колея.

Я кляну проложивших ее,-
Скоро лопнет терпенье мое,
И склоняю как школьник плохой,
Колею – в колее, с колеей…

Но почему неймется мне?
Нахальный я!
Условья, в общем, в колее
Нормальные.
Никто не стукнет, не притрет –
Не жалуйся.
Захочешь двигаться вперед?
Пожалуйста.

Отказа нет в еде-питье
В уютной этой колее,

И я живо себя убедил –
Не один я в нее угодил.
Так держать! Колесо в колесе!
И доеду туда, куда все.

Вот кто-то крикнул сам не свой:
– А ну, пусти! –
И начал спорить с колеей
По глупости.
Он в споре сжег запас до дна
Тепла души,
И полетели клапана
И вкладыши.

Но покорежил он края,
И шире стала колея.

Вдруг его обрывается след –
Чудака оттащили в кювет,
Чтоб не мог он нам, задним, мешать
По чужой колее проезжать.

Вот и ко мне пришла беда –
Стартер заел.
Теперь уж это не езда,
А ерзанье.
И надо б выйти, подтолкнуть,
Но прыти нет –
Авось подъедет кто-нибудь –
И вытянет…

Напрасно жду подмоги я,-
Чужая эта колея.

Расплеваться бы глиной и ржой
С колеей этой самой чужой,-
Тем, что я ее сам углубил,
Я у задних надежду убил.

Прошиб меня холодный пот
До косточки,
И я прошелся чуть вперед
По досточке.
Гляжу – размыли край ручьи
Весенние,
Там выезд есть из колеи –
Спасение!

Я грязью из-под шин плюю
В чужую эту колею.

Эй, вы, задние! Делай, как я.
Это значит – не надо за мной.
Колея эта – только моя!
Выбирайтесь своей колеей.

Владимир Висоцкий
1973

Невена Гюрова

http://semkiibonbonki.blogspot.com