ИЗБОРНИТЕ СПИСЪЦИ: ПРОВЕРКА И РЕЗУЛТАТ – 902 535 ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ В НЕБИТИЕТО!

Интервю на Димо Ангелов с живеещата в Канада  Александрина Василева Делова. Неотдавна проведеният референдум освети не само отношението на българските избиратели към ядрената енергетика.  Значение  на това гласуване за избирателната система в България е значително по-голямо от процентното съотношение на привържениците и противниците на нови енергийни мощности. Дългото мълчание на ЦИК около крамолното число 20 показа несъстоятелността на избирателната система в момента

– Вие, на основата на експертен анализ, правите два извода, които са силно смущаващи: първи –  ЦИК , Централната избирателна комисия , няма  представа колко точно са българските гласоподаватели  за предсрочните парламентарни избори на 12.май.2013 година, като факт е една разлика в сметките от 912  535 български граждани, имащи право на глас; и второ – към момента, според ГРАО българските граждани са  8 491 643, едно число, което изглежда, че е много далече от истината.

– Неотдавна проведеният референдум освети не само отношението на българските избиратели към ядрената енергетика.  Значение  на това гласуване за избирателната система в България е значително по-голямо от процентното съотношение на привържениците и противниците на нови енергийни мощности. Дългото мълчание на ЦИК около крамолното число 20 показа несъстоятелността на избирателната система в момента. Тъй като имаше само една възможна бюлетина и тя се даваше на всеки гласуващ срещу представяне на документ за самоличност, бе изключен вариант с подмяна на бюлетина по цвят и съответно затрудняване на преброяването на крайния брой бюлетини.  На практика резултатът дали референдумът е валиден трябваше да бъдат известен в момента, в който последното българско консулство предаде своя протокол. Общото количество подадени бюлетини разделено на общото число гласоподаватели автоматично валидираше референдума. Тридневните мъки и терзания , съпроводени с променяща се информация  показаха, че ЦИК няма точна представа колко са българските  избиратели .

– Обяснима ли е по-някакъв начин разликата  от  902 535 гласоподаватели , имащи право да гласуват .

– Дежурните предварителни оплаквания за българите постоянно пребиваващи извън страната този път бяха напразни – при едва 4 350 гласували числото бе пренебрежимо малко спрямо общия брой гласували. Това дава допълнителна възможност да се уверим, че изборните списъци имат малко общо с действителния брой на имащите право на глас българи.Според последната статистика на НСИ, населението на България (формулировката предполага, че става въпрос за всички български граждани) при последното преброяване през 2011 е 7 364 570 българи. От това число следва да се извадят починалите през периода от датата на преброяването до датата на референдума, децата ненавършили осемнадесет години, изличените от списъците по различни причини. Следва да се добавят новоприетите български граждани над осемнадесет години към датата на преброяването. Според приложената таблица имащите право да гласуват български граждани са около 6 046 585 (по-точни данни могат да се получат при уточняване на броя на починалите и новоприети български граждани над 18 години). Според списъците на ГРАО имащите право да гласуват български граждани са 6 949 120, като разликата  е   902 535 гласоподаватели е необяснима по никакъв начин.

– Възможно ли е да се намери подход ,който да ни изведе от абсурдната ситуация,в която сме се озовали ?

– За да се избегнат подобни недоразумения в бъдеще е необходима организация, която да добави точност към вече съществуващата система на ГРАО. ЕСГРАОН разполага с необходимите данни за всички български граждани (според Закона за гражданската регистрация). Остава тези данни да се осъвременят и свържат с актуалния адрес на българските граждани с право на глас. Разработена е също така и документационната база за нанасяне на поправки при намерени грешки в избирателните списъци. (http://www.grao.bg/elections/NormActs.cshtml) Предлагам да бъде извършена проверка на актуалното местожителство на българските граждани по следния начин :                                            

На всички български гласоподаватели се изпращат лично адресирани пощенски картички с трите им имена и номера и адреса на избирателната секция, в която те са регистрирани. Картичката се изпраща на последния известен адрес в България, на който гражданинът е регистриран. Съответно в медиите се разяснява значението на тази кампания и изрично се подчертава, че става въпрос за корекция на избирателни списъци, а не за избори.

Ако гражданинът не получи своята картичка, той следва да подаде заявление за вписване  по чл. 46, ал. 3 и 4, чл. 56, ал.2 и чл.57, изр.второ от ИК, вр. §2 от ПЗР на ЗПУГДВМС (Приложение номер 7 на ГРАО).

Ако се получи картичка на името на лице, което е починало, гражданите се приканват да предоставят смъртния акт в съответната община за корекция със съответна декларация по чл. 50, ал. 1, изр. 1 от ИК, вр. §2 от ПЗР на ЗПУГДВМС (Приложение номер 8 на ГРАО).

Ако се получи картичка с имената на лице, което е неизвестно на гражданина, живеещ на указания адрес, той следва да заяви в общината за несъответствието или като се яви лично, или чрез връщане на картичката със съответна декларация по чл. 50, ал. 1, изр. 1 от ИК, вр. §2 от ПЗР на ЗПУГДВМС (Приложение№ 8 на ГРАО). Гражданите са заинтересовани да видят  дали на домашния им адрес не са регистрирани неизвестни им лица.

Гражданите, постоянно пребиваващи в чужбина, но поддържащи адрес в България имат възможност при желание да заявят, че ще гласуват по местожителство в чужбина по чл.49,ал.3 от ИК във вр. с § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС (Приложение номер 10 на ГРАО).На гражданите се предоставя срок от около 45 дни да внесат корекции в избирателните списъци. След тази дата нови вписвания и корекции не се разрешават освен в деня на изборите,с изключение на навършилите пълнолетие в периода след изпращането на уведомителните картички.

45 дни преди действителните избори на всички български гласоподаватели от поправените избирателни списъци се изпращат лично адресирани пощенски картички с трите им имена и номера и адреса на избирателната секция, в която те са регистрирани. Картичката се изпраща на последния известен адрес в България, на който гражданинът е регистриран. На картичката се отпечатва изрично, че е необходимо тя да бъде носена заедно с документ за самоличност в деня на изборите.

Самите избори се провеждат като гражданинът представя на избирателната комисия уведомителната си картичка и документ за самоличност. В случай, че картичката липсва, гражданинът е длъжен да удостовери, че живее на посочения адрес (чрез валидна лична карта, фактура за плащане на данъци или друг подобен документ). Отсъствието на картичка се отбелязва изрично в протокола, заедно с причината за отсъствието, за да може впоследствие да се внесат поправки, ако картичка изобщо не е била изпратена.

– При избори в България през годините на преход към демокрация битува уродливото лице на изборен туризъм?

– Гражданин планиращ да гласува извън РИК по постоянен адрес подава молба за разрешение за гласуване на друго място по чл. 49, ал. 2 във връзка с § 1, т. 13 ДР от ИК и във вр. С §2 от ПЗР на ЗПУГДВМС (Приложение номер 9 на ГРАО). Срещу неговото име в избирателния списък се вписва номерът на удостоверението за гласуване на друго място по чл. 49, ал. 3 от ИК във вр. с § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС . Гражданин, на когото му се наложи поради непредвидени обстоятелства да гласува извън РИК по постоянен адрес, подава молба по образец, който следва да се изработи по подобие на молбите на разположение на консулските отдели при гласуване зад граница. В молбата задължително се описва кратко обстоятелството, налагащо гласуване извън РИК по постоянен адрес. Молбата се подава в два екземпляра, като единият екземпляр се прилага към протокола на комисията, където гражданинът е гласувал, а вторият екземпляр се прилага от ЦИК към протокола на комисията по местоживеене на гражданина. Тъй като това е вариант само за изключения, подобни молби не би трябвало да са голям брой. Подобна практика определено ще затрудни гласуването на българите, живеещи извън пределите на България, но ще доведе до елиминиране на възможностите за „гласоподавателен туризъм” и гласуване на повече от едно място. В текста на такава молба би следвало да има задължителна декларация за отговорността да не се гласува повече от веднъж с указание на член 313 от Наказателния кодекс. За всякакви извинения за присъстващи в избирателните списъци граждани на библейска възраст, за които се знае, че са покойници от години, следва да се търси отговорност от отделите, издали смъртни актове без тези актове да бъдат вписани в ГРАО. В България е невъзможно да се погребе човек без смъртен акт и да се издаде удостоверение за наследници преди вписването на смъртния акт. Всеки един опит да се заобиколи това правило би следвало да се наказва по точно определен начин. 

Не се допуска изличаване на граждани от изборните списъци по желание на самите граждани. Избирателното право може да бъде упражнявано или не, но гражданите фигурират в списъците. Предполагам, че има законови изключения за лица, защитени по някакъв повод, но това са единични случаи и могат да се регулират по административен път. Възможно е да се създаде регистър на подобни лица, който да бъде на разположение на малък кръг проверяващи, за да се избегне изтичане на информация.

– A как би изглеждала   в числа  обосновката  на предлаганата от Вас  ПРОГРАМА ?

Димо Ангелов

Александрина Делова [email protected]