ИДИ НАХУЙ, НО С УВАЖЕНИЕМ!

Вие се подигравате, ама реално единственото нещо (извън изборния пазар), което би могло да задържи Борисов на власт още един мандат, е ЛСД представата, че той би могъл да влезе тържествено в Москва като Победителя с жипката.

Представете си:

Тържествена подмосковска вечер на Червения площад. Каракачанов седи напикан и гледа зареяно в посока македонска Финландия. В ръка държи полупразна бутилка с водка. Спас Гърневски рецитира новото си стихотворение “Гъз газ затрива ли?!” Муцунката му е омазана с хайвер. Отвсякъде се чува музика. Калин Вельов бие тъпанчетата, а Караянчева се тресе във фанатичен гьобек. Сашко Йорданов също е там. Плаче. От радост. Току що е научил, че го назначават за посланик на империята в Мурманск. Дариткова и тя е разчувствана. Била е на фризьор. Дългите й плитки чат-пат се заплитат в двете излишни гънки. На мозъка й. С едната си ръка е гушнала Тома Биков, а с другата си гърда го кърми. Сачева пък самотно марширува из паветата на легендарния площад. Оказва се, че го мери с крачки, щото Валери Симеонов искал да прави хотел там. Единствено Лъчо Мозъка обикаля около Мавзолея на Ленин объркано и пита: “Извините товарищи, някъде тук, кенеф има ли бе? Че от тея ваксини съм се насрал…”

На този тържествен фон най-накрая на площада влиза Бойко. На втора. С жипката. На задното й стъкло има лепенка: SIC transit gloria mundi!

….Мога да продължа този разказ до безкрай. Но ЛСД-то ми е скъпо. А и няма смисъл. Да пиша повече. За човек преживял своето банкянско Ватерло в чекмедже.

Затова, кратко и ясно:

Иди нахуй, но с уважением!

Васил Петев