Иде решителният ден

Както каза Огнян Минчев, с „Белене” : „ние си купуваме икономическо робство за четири поколения напред”. Това робство няма да бъде само икономическо, разбира се. …Решението за подписване да допълнение 12 трябва да бъде взето към края март. Месеца, в който се празнува освобождението на България.

Чудна страна.
В началото на месеца хората се кланят пред героите, отдали живота си за свободата на родината, кибичат воглаве с всички държавни и партийни ръководители около паметници на освободители и герои, поднасят венци и цветя, произнасят родолюбски и свободолюбски речи, пеят родолюбски и свободолюбски песни, радват се на родолюбски и свободолюбски предавания по радиа и телевизори, възторгват се от родолюбските и свободолюбските излияния на разни общественици, викат на три ракии „България на три морета”, а в края на месеца тъпо и покорно подписват договор за заробването на България.
…
Ама всъщност не подписват те. Бойко Борисов подписва. Те, или повечето от тях поне, не разбират значението на този договор. Не разбират дали е изгоден за България или не.
А защо да знаят и да разбират? Нали има кой да знае, да разбира и да избира вместо тях.
Защо те да избират дали родината им да бъде енергиен придатък на Русия или не. И дали страната ни да бъде независима държава, или троянския катър на Русия в Европа. Защо те да избират между робството и свободата. Те вече са избрали. Избрали да не избират. Избрали друг да избира вместо тях.
….
Правото на избор е свобода. Лишаването от избор е робство. Лишените от свобода са лишени от избор, не от друго.

Ако пък за онзи, който доброволно е избрал робството, вече няма значение дали договорите, които сключва държавата му, са изгодни или неизгодни.
Когато някой доброволно е избрал робството, той дори ще се радва, когато страната му сключва робски договори.

Дали българите ще се радват на енергийната зависимост от Русия? Дали ще се радват на новото си робство?

Най-вероятно да.
Докато не минат години и не разберат, че робството не значи сигурност и спокойствие, а изостаналост и оскъдица.

Пазарните монополисти „Лукойл” и „Газпром” и сега вдигат цените, като се оправдават с Либия и цените на международните пазари. Ако не беше Либия, щяха да се оправдават да е цунамито в Япония. Ако не беше цунамито в Япония, щеше да е караокито в Бразилия.
И при всички случаи приватизацията на Костов.
…
А пък е възможно българите никак и да не знаят какво им се случва поради простата причина, че няма кой да им каже. Някога това е правил селският глашатай. Той обикалял мегданите, удрял е барабана и е викал: „Селенее, да си подготвите добитъка, че ще идва бирник да го брои!” След което селяните натирват добитъка си из горите, заключват вратниците си и пускат кучетата на свобода (по Чудомир).
Ама глашатаят е изпълнил своя дълг.

Нашите средства за масово осведомяване, които трябва масово да осведомяват хората за това, което им се случва, правят най-различни неща, но със сигурност не осведомяват хората за това, което им се случва. Напротив. Потулват го.

А го потулват главно поради две причини:
Едната е, че не са никакви средства за масово осведомяване. Има най-вече две тайфи. Първата е кандармъ кюше (агиттабло тоест) на Ахмед Доган. На тая тайфа хич не й дреме за договорите между България и Русия. На нея й дреме единствено и само Бойко Борисов да не започне да се заяжда с Ахмед Доган и тайфата му (а също и да има кьораво, и за това й дреме). Затова кандармъ кюшето на Доган се подмазва на Бойко Борисов.

Между другото, ако Бойко Борисов реше да насмете Доган, то, както е прието в България, тайфата на Доган тутакси ще се разграничи от благодетеля си.

Второто кандармъ кюше, което нарича себе си медии, е на Алексей Петров. Те не се подмазват на Бойко Борисов, а го охулват. На тях вече им пука за договорите с Русия. Но пък не им пука за България. И май хулят Бойко Борисов тъкмо с цел да го накарат да сключи неизгодни за България договори. И затова в своите издания тази тайфа никога нищо не пише за Белене.
…
В останалите кандармъ кюшета пък е в сила втората причина за липсата на отношение към сделката. Там няма журналисти. Има някакви лапацала, тоест някаква смесица между аниматори (оживители), шоумени (зрелищници), махленски клюкарки и пенкилери, които се лендзят сутрин-вечер по телевизорите, и толкоз. В най-добрия случай има съвестни задавачи на въпроси, които много рядко или почти никак не засягат същността на това, което ни се случва.

Отломките от четвъртата власт в България, доколкото въобще има в България четвърта власт, са напълно неспособни да извлекат от текущия български безпорядък онези същностни събития и явления, от които зависят съдбините на държавата.

Колко души в България имат някаква представа какво би могъл наистина да представлява договорът за строеж на АЕЦ „Белене”? Колко души се досещат каква заплаха за държавата ни би било построяването й? Нека изключим ония, които са осведомени, защото такъв им е занаятът – неколцината политици, енергетици и икономисти. Колко души остават? Огнян Минчев, Едвин Сугарев, Евгений Дайнов (и тримата, печатани във вестник СЕДЕМ) – и още толкова журналисти от „Медиапул”, „Дневник” и „Капитал”. И десет души не могат се събра. А то първите трима не са и журналисти.
…
Кой друг да каже на хората, че този договор е съдбоносен?
Опозицията, разбира се. Във всяка страна опозицията вижда грешките на управляващите и предлага своите решения.
А коя опозиция да направи това и в България?
БСП в никакъв случай няма да ги направи. Нали този договор е започнат и развит точно от върхушката на БСП.
И атакистите няма да го атакуват. Те от руското енергийно робство не се възмущават. Съгласни са с него и най-вероятно дори ще се възползват от него. Те се възмущават от турското робство. Макар, както обявиха врачанските депутати на ГЕРБ, България да е паднала под турско робство „преди 500 години”.
Не, не е езикова грешка.
…
Президентът Първанов ли да се обяви против договора? Няма начин. Този договор влиза в големия Член на български президент (тук вече има езикова грешка).
По този съдбоносен за България въпрос президентът и премиерът не спорят. Сякаш между тях има мълчаливо съгласие.
…
И се получава нещо странно, но което, измерено с български аршин, вече никак не е странно, а си е съвсем естествено даже.
По един от най-важните, ако не и по най-важния за страната въпрос опозицията – тоест БСП, РЗС (и президентът), подкрепя изцяло и безусловно Бойко Борисов.
И точно по този въпрос Синята коалиция, която обяви, че поначало подкрепя правителството, щото, нали, и то ни е от Европейската народна партия, сега е изцяло против.
…
И тук за обяснение на цялата тази неразбория се появява едно доста зле стъкмено, недотаманено, недодялано и неубедително умопостроение.
Премиерът Борисов, значи, много искал да се опре на руснаците и да отхвърли построяването на „Белене”, значи, защото е добър, значи, и затова лошите – тоест президентът, БСП, Алексей Петров и медиите на Алексей Петров, го нападат.
И всички, които милеят за България, всички, които имат чувство за политическа и държавна отговорност и най-вече всички десни от ЕНП, трябва, значи, да се наредят до Бойко Борисов или да застанат зад него.
…
Добре. Чудесно. Бива.
Ама има една пречка. Само една.
„Ни съ знай дей” тудей Бойко Борисов.
Как да разбере човек къде е Бойко Борисов, че да застане човек до него. Тоест зад него, нали Бойко дотолкова се е харизматирал и рейтингирал (каквото и да означава това), че до него вече никой не може застана.
…
Ами няма го Бойко Борисов. Чисто и просто го няма. Това в най-лошия случай. В най-добрия случай е ту тук, ту там. Или пък е и тук, и там едновременно, като всяка една от тези възможности е по-вероятна от другата – имаше такъв виц, само дето не ставаше дума за възможности, а за друга една работа.
Като в причудливия свят на квантовата механика.
…
А премиерът можеше да каже на хората следното например: „Хора, изнудват ме да сключа неизгодни договори. Искам да ме подкрепите. Да прекарате например една по-студена зима, ако Русия реши да ни врътне кранчето, макар дотам едва ли да се стигне. Искам също и подкрепата на всички честни медии. И на всички политически партии, най-вече партиите на ЕНП!”
Ако Бойко беше рекъл нещо такова, всичко щеше да си дойде на мястото.
Щеше веднага да се разбере кой десен, кой ляв, кой кум, кой сват, кой от енепе, кой от немай къде, кой гей, кой Андрей, кой родолюбец, кой Волен Сидеров.
И няма никакво съмнение, че тогава Синята коалиция щеше да подкрепи премиера. И всички почтени медии също.
…
Премиерът заяви обаче, че не ще подкрепа от Синята коалиция.
И никаква съпротива срещу руските ищаси не се очертава.
Не само защото ще му се „изаби аризмата” – както биха казали врачанските депутати, според които преди петстотин години сме били паднали под турско робство.
И не само защото ще дерейтингира – както пък биха казали железничарите в стачка.
А може би най-вече заради премиерския синдром на Шрьодер, a bon antandeur salut, както биха казали пък французите (последното е нещо като поздрав към умния читател).
А на оная приказка за добрия и лошите да си вярват селските бабички и политоложките им сподвижници.
…
И се получава следното: Стане ли дума за „Белене”, тия от БСП или са „за”, или си мълчат, Първанов е безусловно„за”, от „Атака” са „за” или мълчат, от РЗС също мълчат (то в случая мълчанието си е подкрепа), медиите ту мълчат, ту нищо не казват или пък само преповтарят това, което са казали управляващите и най-вече Бойко Борисов, който пък казва ту едно, ту друго.
Против строежа на „Белене” се обявяват само политиците от Синята коалиция, а пък обществото ни не е нито е „за”, нито „против” просто защото въобще не е. Общество тоест. И ако започне строежът на „Белене” единственият положителен и точен отклик би било нашенското: „Тана тя каквато тана, ми дай да та туна”. Или „те плеснаха с ръце, па се прегърнаха”.
…
Казват, че президентът нямал особени права и правомощия.
Не е така. Един президент може много, а в решителни мигове може всичко.
Да си представим, че българите си бяха избрали един истински президент, а не онова нещо с големия шлем. Трепача на архари де. Ужаса за дивите козли.
Един истински президент най-малкото ще даде да се разбере, че договорът за строежа на „Белене” би бил равносилен на национално предателство.
И би насърчил премиера на страната, какъвто и да е той, да не извършва това предателство.
Дори само това да направи, би било достатъчно. Дори само това да беше направил сегашният президент, и договорът нямаше да бъде сключен.
…
А това показва две неща – първо – колко важни ще бъдат президентските избори тази есен. И второ – на какви показатели трябва да отговаря кандидат-президентът на десните. И не само на десните, а на всички, които искат България да бъде независима държава.
И единият от тези показатели е : ще се обяви ли бъдещият кандидат президент на десните против строежа на Белене и против енергийната зависимост от Русия.

Иво Беров
http://ivoberov.blog.bg/