ИДЕ МИ ДА СЕ ХВАНА ЗА КОБУРА! НАДАЙ СЕ КУРЕ НА КЪПАНА П*ТКА!
Уважаема г-жо Томова,
Драго ми е, че мога да Ви поздравя за смелостта при провежданите журналистически разследвания, на която искрено се възхищавам. Още повече, че сте представител на така наречения „нежен пол“, а проявявате качествата на така наречен „силен пол“. Не знам, дали Господ е объркал понятията „нежност“ и „сила“, но струва ми се, че е трябвало да бъде малко по-внимателен на кой какъв орган да инсталира под чатала му. Окосмяването няма значение, това неотдавна и Евровизията го доказа…
Бързам да Ви кажа, че съм над 80-те, но имам неизтощим интерес към всичко, което става около мене. Това поддържа добър статус на мисловната ми форма и се радвам, че поне засега, реакциите ми са адекватни. Не обичам мързеливците и мрънкалата, но ненавиждам подлеците, лъжците, насилниците, подлизурковците, егоистите и кариеристите.
Пловдивчанин съм и никога не съм считал, че критерий за класификация на хората се подчинява на предразсъдъка кой от къде е. Многогодишният ми опит с хора (вече 56 години!) непоклатимо показва, че точният аршин за отчитане кой какъв е, се осланя на преценката до каква степен даден индивид е успял да избегне горните категории. Това е моята мярка!
Силното впечатление от мащабите на деянията на пасмината, нарастваща през последните 5-6 месеца, естествено ме тласна към източници на информация, които са извън опеката на корпоративни и политически интереси. Вероятно ще се съгласите, че в момента у нас всичко е така усукано и деформирано, че човек трябва да бъде много внимателен при преценките си. Мисля, че Марк Твен беше казал, че човек е добре информиран до момента когато пусне радиото. Аз бих добавил: Щастливецо, добре, че не си доживял нашите телевизионни времена.
Вероятно ще ми повярвате, но гледам само спортни предавания, за животните, за науката, БиБиСи, СиЕнЕн, Блумбърг и други реномирани и достоверни източници.
Може би забелязвате, че на казвам „канали“? Канал е точното наименование за родните ни „пунта мара“ телевизии. Пълно с помия и воня!
От време- на време влизах в сайта на ПИК, защото там намирах (не всякога!) коментари, които харесвах. Напоследък бях изумен от затрудненото влизане поради причини от които и сайтът Ви страда. Това разбрах от вчерашната авторска статия на г-н Недялков. Той написа, че варварската атака на вербувани хакери е също върху Афера и Труд. Това беше причина незабавно да влезна във Вашия сайт и бях много приятно изненадан от мъжеството с което блъскате по тиквите на сганта, която ни управлява, пардон, направлява към бездната.
Езикът Ви не ме впечатлява – имал съм сиромашко детство и улицата беше мой втори дом. Там юмруците, псувните и пъстроцветния жаргон бяха най-добрият начин за постигане на баланс в детските ни отношения. Признавам, суровият живот ме научи на това, което и висшето образование не успя. Затова и като гледам тези две харвардски захарни петлета, които непрестанно кукуригат в опит да бъдат ангелогласни и как чалгалюдието им вярва, иде ми да се хвана за кобура.
Разсъждавах снощи по отвратителното деяние на сайткилърите и дългогодишната ми практика по мениджмънт ми пошепна нещо, което бих искал да споделя с Вас.
Нека започна от това: „Съединението прави силата“. Звучи банално и изтъркано, защото всички политици след 10-ти Ноември го премятат през въртележката на празнословието, като евтина турска дъвка за големи балони. И този велик слоган бе помлян и издухан към безвремието не защото беше надута преходна измислица, а защото тези които трябва да го одушевят, сега го мачкат с пиночетски ботуш.
Но, за да има съединение трябва да има съглашение. Нека бъда по-ясен.
Не мислите ли, че трябва да опитате някаква форма на диалог и с други ваши колеги – страдалци от подтисничеството. Например, ПИК, Труд и вероятно други, които вие най-добре знаете. От някъде трябва да се започне. Имали сте различия, вероятно ги имате и сега. Разбираемо е, не сте от една матрица правени, но направете компромис. Растейки ще узреете и ще ги надмогнете.
Така разпокъсани ще ви опъват като овчи кожи на селска тараба. Имате приятели юристи, които вероятно са също радетели на правдата. Те ще ви посъветват каква юридическа формация да регистрирате. Например: „Сдружение на независимата българска журналистика.“ Тук се крие подтекст: У нас журналистиката е мачкана и зависима. Нямам претенции за точно наименование.
Измислете го така, че да изглежда внушително и обхващащо възможно по-голям голям сегмент от партньори и съмишленици, заслужавайки респект и позиционирайки го така, че да бъде в обсега на европейския периметър и институции. Добрите боксьори сменят гарда си по време на битката, противника не знае коя ръка ще го цапардоса и не успява да се защити.
Погледнете какво правят сега – партиите вече не издигат кандидатури, а поръчани от тях инициативни комитети! Дюс тарикати!
Иначе Вие, както и всички българи, ще търпим своеволията на хунтата наивно надявайки се да се очовечи. За такива случаи аз имам една филибелийска приказка и ще Ви я кажа директно, защото сте широко скроена жена: Надай се куре на къпана путка!
Вие вероятно сте гледали едно предаване на Планета на животните, чието заглавие беше: „Жертвите стават хищници“. Всички епизоди бяха подчинени на правилото, че когато бягаш да се спасяваш поединично, винаги може да си жертва. Най-красноречив беше епизодът с биволи и лъвове. Както е обичайно, преследвайки биволите прайдът прилагаше тактика на разкъсване на стадото и да подбере най-слабият бивол за шведска маса. Този път обаче биволите обърнаха гарда. Не хукнаха панически, а се обърнаха и се понесоха като черна стена срещу лъвовете. Един от тях нямаше добра физическа подготовка, биволите го докопаха и започнаха да го подмятат като волейболна топка. След като го смляха на пихтия, обърнаха се и кротко си продължиха пашата.
Това е само едно мнение, добро или лошо, но е съвсем искрено и добронамерено.
Изборът е Ваш!
С уважение, Бачо Ачо
Ачо Семков