Идат тежки дни за българите-„босове” в ДПС

На коктейла в „Амбасадор” се беше изсипал овластения „елит” на града – кметът Христо Кирчев, областният управител Кирил Йорданов, шефът на РДВР, полк. Петко Петков, началникът на РПУ 05, Георги Живков, който „покриваше” събитието. По-късно той стана много близък с някои от първенците на ДПС. На линия бяха военни прокурори, кореспондентки на БТА, дошли да отразят купона по случай вземането на властта. Но на нашите репортери не убягна най-важният гост на Ахмед Доган – майка му Демире Доган. Очевидно моментът бе много важен за лидера. На празненството липсваха пробилите по-късно в ДПС – Йордан Цонев и Христо Бисеров…Касим Дал беше вторият човек в ДПС – сега е отвън…

Осемнадесет години по-късно ДПС е на на друга орбита – официално извън властта и с няколко знакови българи-„босове”.

Много неща се промениха в ДПС. Лидерът е същият. Илия Павлов го няма. Корпоративните босове са други. Бойко Борисов е в центъра на вниманието. Но най-важната вътрешнопартийна промяна е трансформацията, стартирала след „инцидента” с Ахмед Емин на 17 октомври 2008 г. Той бе човек на Касим Дал. След кървавата история стана ясно, че Дал не е оправдал доверието на лидера. С прословутото си търпение Доган изчака да минат изборите на 5 юли 2009 г., постигна исторически успех, вземайки рекорден брой грасове, а сетне вкара стария си приятел в последна глуха. След това бе ред на Дал да поизчака и да спретне вътрешнопартиен скандал. През цялото време българите-„босове” в ДПС се ослушваха и оглеждаха. Някои от тях в началото дори се зарадваха на елиминирането на Касим Дал от ръководството. Сетне съжалиха за ентусиазма си. Дал се превърна в заплаха за монолитния турски електорален корпус. Борисов увеличи загубите за Доган, блокирайки възможността за „екскурзии” и затруднявайки организираното гласуване в Турция. Нещо повече – демонстративно взе със себе си Дал на 16 юли 2011 г. на срещата с премиера на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, и с министъра на външните работи, проф. Ахмет Давутоглу, идеолог на „Новата Линия” в Турция, привърженик на „неоосманизма”. ДПС загуби страшно много гласове на местните избори – обективните причини бяха много повече от субективните. Дал не трупаше толкова за себе си, колкото вземаше от Доган…Нещо повече – веднага привличаше загубилите при номинациите кандидати…

Така се стигна до визитата на Ахмед Доган в Одрин на 28 декември 2011 г.

Мероприятието даде старт на отбелязването през 2012 г. на 100 години от Балканската война. Изключително образованият немски възпитаник Давутоглу взе иницитивата – присъствието на Доган в Одрин бе знаково. Обаче тутакси му заформиха интрига – Касим Дал не бил участвал в работата на форума, но обядвал в тесен кръг с Ахмет Давутооглу. Тези слухове влияят на твърдото ядро на електората на ДПС. Доган не може да не отчита това. Той пресмята и друго – българите-„босове” в ДПС са пищна фасада за „етническата толерантност”, но приносът им за изборните резултати е мижав. Те губят позиции – Йордан Цонев и Христо Бисеров вече не разполагат с влиянието, което имаха, когато Доган си връщаше на Костов.

Сега Доган трябва да разчита ребуса на Давутоглу – линията на „неоосманизма”, реализирана чрез прехвърляне на Влияние през границите и политиката за „нулеви проблеми със съседите”, теза на министъра, която ще бъде опакована презд 2012 г. през призмата на годишнината от Балканската война. Настолна книга на проф. Давутоглу е трудът на Филип Баш „Цената на мира”, пишат авторитетни наблюдатели в Турция. Но в същото време той гледа на Турция не като на „мост” от времето на Демирел, а като на „държава-център”, „сърцето на Евразия”, с „ислямска цивилизационна същност”, с „историческа дълбочина”. (Съмишленикът му Али Караосманоглу говори за „велика стратегия”, а Хюсеин Багчи за „настъпателност”) Теоретик като Доган не може да пропусне тази „геополитическа онтология” на стратегическо равнище, пардон… Давутоглу реди геополитическия си опус – „Само държави, които могат да оказват ВЛИЯНИЕ ПРЕЗ ГРАНИЦИТЕ СИ, използвайки „мека сила”, са способни истински да се защитят.”. Ахмет Давутоглу знае почти наизуст знаковата книга на Шефкет Памук – „Отоманската империя и световния капитализъм”, напомнят наши приятели от Истанбул.

Но на „оперативно ниво” Ахмед Доган не може да не се опита да ограничи влиянието на Касим Дал в турските правителствени кръгове.

Башовете в Турция вече заявиха, че ще спазват „неутралитет” в битката между Дал и Доган, но не спират да флиртуват с Касим. В Одрин показаха на Доган, че е част от протокола – като всички останали гости на форума. В тази игра Йордан Цонев и Христо Бисеров не могат да допринесат голяма полза за Ахмед Доган. Не беше случайно, че никой от тях не бе в Одрин с лидера. Те са неразпознаваеми за Ердоган и Давутоглу – башовете играйкат с Борисов. Най-лъскавите комшийски мероприятия за годишнината няма как да не минат под знака на приятелството между Ердоган и Борисов.

В същото време невероятно гъвкавият тактик Ахмед Доган ще намери начини да внуши, че българите-„босове” няма да бъдат тотално изолирани. Но дори и политически онтолог като Доган не може да промени реалностите в момента – ползата от българите-„босове” за него е точно никаква. „Целофанената опаковка” за протоколните мероприятия е подготвена. Всъщност Бисеров ще запази известно влияние и достъп до „кухнята” на Доган. Но Цонев ще трябва да се бори за оцеляване и за „лебедовата си песен” – да не изпадне от избираемите места в листите за следващите парламентарни избори. Но и двамата едва ли ще бъдат повече от пешки в голямата игра между Борисов и Доган. Ахмет Давутоглу води играта…

www.bgsniper.com