ИВА НИКОЛОВА: КОГАТО ИНТЕЛЕКТЪТ И СЕТИВАТА СА ЗАКЪРНЕЛИ В МИНАЛОТО, НЯМА КАК МУСКУЛИТЕ И АДРЕНАЛИНА ДА ТЕ ЗАВЕДАТ В БЪДЕЩЕТО.

Следя дискусията за количеството и качеството и ми става все по-тъжно и по-тъжно. Всичко това вече е било. Припомня ми едно време, в което не вярвах, че ще живея отново. Малко преди 1989 г. децата на тежката номенклатура оградиха елитарната си котерийка с колчета и посочиха с пръст „шаячните момчета“, както нарекоха останалите. Не ги харесах от пръв поглед и от пръв прочит, макар че „елитните“ не можаха да ме разберат, защото виждаха в мен друго. По-късно осъзнах, че инстинктивно съм усещала как тежката номенклатура мимикрира дори до степен на бунтарство срещу самата себе си, за да ограби новите реалности чрез децата си. (Огледайте се и ще видите, че е така от края на лавото до края на дясното.)

Както Любослава Русева вижда днешните посегателства на самоназначилия се – простете! – елит много по-осъзнато от мен тогава. Втрещих се от дискусията „качеството срещу количеството“, защото не допусках, че сегашният елит е изостанал в миналия живот, в миналия век, в миналата епоха като една жалка и немощна препратка към отдавна забравени неща. Но поне си отговорих на въпроса защо се въртим в омагьосания кръг на безплодните усилия. Когато интелектът и сетивата са закърнели в миналото, няма как мускулите и адреналинът да те заведат в бъдещето. Разбира се, това няма да направи щастливи нито мен, нито Хюснието, нито държавата ни. Така че не е ли по-добре да оставим миналото да разчиства сметките със себе си, а ние да вървим нататък. Елитът сам ще ни намери. Или ще ни пресрещне, ако сенките от миналото престанат да скриват хоризонта ни.

Ива Николова

Фейсбук