Ива Николова: Бареков влезе във фаза: „Толкова се харесвам, че ще се изнасиля“

Журналистката Ива Николова доби популярност с хлевоустието си покрай рубриката „Страшният съд“ на риалити шоуто „Биг брадър“. Именно заради точното й перо и острият й език я поканихме да направи анализ на българското телевизионно пространство.
– Защо според вас предаването на Цветанка Ризова “На четири очи” прилича на “Ганкиното кафене”?
– Ох, по-лошо е от “Ганкиното кафене”. Това предаване ми прилича на една кухня, в която, докато водещата готви яхния, си бъбри на разни теми с гостите си. Разговорът тече, а на котлона ври някаква манджа и тя реже лук. Не става така. От цялата ни публицистика, от сутрешните и следобедни блокове на всички телевизии лъха дълбок, безпросветен комплексиран провинциализъм. Под провинциализъм нямам предвид делението на столица и провинция, а дълбоката изостаналост от модерния поглед. Две предавания правят изключения. Едното е “Референдум” на БНТ, другото е на Светла Петрова – по бТВ. Това са двете предавания, в които водещите се държат адекватно, студията и визията са модерни, разговорът е страшно динамичен, има сблъсък на гледни точки, има информирани, а не възклицаващи журналисти.
С Цветанка сме колеги. Тя е много интелигентно момиче, поетеса и приятен човек. Когато беше вестникар, беше добър журналист, но телевизионната журналистика има други правила.
– В предварителен разговор определихте водещата на бТВ Ани Салич като зарзаватчийка.
– Най-професионално ми поднасят новините по БНТ и най-много новини ми съобщават там. За бТВ казах, че направиха тази добра жена Али Салич зарзаватчийка, но там всичките им жени изглеждат такива. Този “имидж” не идва от водещите. Вероятно го налага концепция на телевизията.
– Г-жо Николова, бТВ издаде книга точно за това как се правят новини…
– Много хубаво. Тъкмо ще знаем как не бива да се правят новини. Аз няма да я прочета тази книга, защото имам хигиена на четене. Освен това половината им новини са с мотото „Вижте ни колко сме велики!”. Показват ни как наградили този, как еди-коя си родила, как друга се омъжила. Това едва ли е най-важното за българския народ. „Омъжи се нашата красива репортерка Виктория Петрова”. Да, тя е много красива и браво, че се е омъжила, защото не е хубаво жените да остават стари моми. Но престанете да ме занимавате със себе си. Да завършваш новинарска емисия по този начин е все едно ние с вас да напишем дописка за цените на тока и накрая да сложим: „А пък днес аз ходих на гости на мама и междувременно се ожених”. Това е самозадоволяване, извинете за израза, но това е абсолютна мастурбация в ефир. Все пак живеем в модерен свят. И след всичко това Слави Трифонов от същата тази телевизия съди жълтите вестници, че се занимавали с личния му живот. Само че жанрът “занимаване с личния живот” е характерен за тяхната телевизия, и то за новините. Не може да се мери с 5 аршина. Куха ми е тази телевизия. Това е. Нова тв изглежда много по-модерно, макар да се носят слухове, че щяла да става домакинска. Дано не я направят такава. Аз вярвам в професионализма на Олга Лозанова. Когато преди време тя беше програмен шеф на Нова, телевизията беше много силна. Не мога да си представя как Олга минава в регистъра на домакинското мислене. Но моля да ме разберете правилно. Под „домакинство” не разбирам пране, готвене и чистене, защото вкъщи аз върша това. Разбирам мащаб на мислене, възгледи и внушения. Емили Дикинсън е била домакиня, която е живеела в прерията, но нейната поезия е един от най-недостижимите полети на словото и духа.
– С Николай Бареков бяхте колеги в тв “Европа”. Според вас разви ли Бареков своя потенциал като тв водещ и журналист?
– Действително с Бареков сме започнали заедно като водещи на предавания в ТВ “Европа”. Аз водех “Когато гръм удари” – предаване за медии, а той водеше политическо предаване. Бареков има преимуществото да води леко всякакъв разговор. Не му коства никакви усилия да разговоря на всякакви теми. Но той влезе във фазата „толкова се обичам, че ще си посегна” (простонародният израз е: ”Толкова се харесвам, че ще се изнасиля” – бел.авт.). Бареков вече изобщо не чува какво му говори събеседникът. От дългото общуване с политиците явно се зарази с тази тяхна болест да не чува другите и вече е готов да стане политик. Нека стане, тъкмо ще освободи екрана за някого, който умее да слуша. Но ми е много интересно, ако един ден Барокев стане политик и почнат да го канят в телевизиите, а срещу него застане един такъв водещ, който чува само себе си, как ли ще реагира тогава? Освен това той има маниера да натрапва тези на хората, а това вече навежда на други мисли. Има хора, които са обиграни в телевизионните полемики и успяват лесно да парират тава. Но има и други, които не могат. И не защото са тъпи и глупави, а защото нямат съответната реакция, притесняват се от камерите. Бареков не бива да злоупотребява с тези неща. Мъчи, пържи госта си по конкретна тема, но не му натрапвай теза. Така го пържи, че да припадне в студиото – аз например няма да го пожаля. Но въпросът е да измъкваш истината, а не да натрапваш на човека тези, които са ти удобни на теб или на някой друг.
– С Милен Цветков си партнирахте в студиото на Нова тв. Сега Цветков отново води сутрешния блок на Нова, оттам казват, че е бащата на сутрешните блокове. Как стои Милен на екран?
– Така стои, като първия…. Не, не стои архаично. Милен няма архаично излъчване, не ме разбирайте погрешно. Милен е ярко присъствие на екрана, можеш да го харесваш или не, но не можеш да го подминеш. Милен е ярък. Лорчето прилича на домакиня, но явно този тип жени могат да задържат като зрители определена аудитория от мъжете. Лора е хубава, сладка, безпомощна, тя иска да я обгрижваш. Такова излъчване има. Като гледам как са разположили Милен и Лора на диванчета, чакам всеки момент те да си полегнат там. Тия диванчета по сутрешните блокове са си жива “селска чест”.
– “На кафе” се връща с Гала на екран.
– Нека се връща. Аз си пия кафето на друго място и с други хора. Няма как с Гала да съм на кафе. Движим се по различни траектории. Но това не е важно. Типажи като Гала, Лора и други такива присъствия на тв-екрана се харесват явно от шефовете им и от хората. Аз обаче мисля, че тези модели са безнадеждно остарели. Не е зле телевизията да се погрижи за душите на хората.
– Говорите за душите, да не би да харесвате “Море от любов” и Наталия Симеонова?
– Абсурд! Не е възможно да гледам “Море от любов”. Предпочитам да живея любовта. Не ми се гледат чужди драми. Колкото и да е нехарактерно за нашата професия, аз не съм клюкарка. Когато навремето станах журналистка, абсолютно изненадващо за себе си дори баща ми каза: „Вместо да ти теглят един бой на площада, че разнасяш клюките, те ти плащат пари”. Беше много потресен от този мой избор. Но клюкарско според мен е точно това: някакви там се залюбили, разлюбили, купили коли, продали ги. На мен всичко това наистина ми е скучно. Имам достатъчно наситен собствен личен живот, за да се интересувам от чуждия личен живот.
– Що за “послания” според вас отправя към зрителя “Шоуто на Азис”?
– “Шоуто на Азис” е супер успешен проект! Първо, сам по себе си Азис е много успешен проект извън това шоу. Смятам, че нищо от това, което се разиграва около него, не е вярно. Азис е един природно талантлив човек, който е успял много добре да се мениджира, намерил е много добри имиджмейкъри, които са му измислили цялата легенда. Всеки може да измисли такъв сценарий, но малко хора могат да се справят с него. Азис се справя блестящо. Шоуто му е направено като контрапункт на Слави Тифонов и е много по-успешно от това на Слави. Лично на мен Слави тежко ми е писнал.Години наред ме надзирава, кара ми се, иска да ме ръководи, разказва ми колко е велик, понеже се е видял с някого, държи ми речи, направлява ме как да живея, как да се чувствам, кого да обичам и кого да мразя, нравоучителства, изживява се като гуру или пастор и на всичкото отгоре постоянно си разчиства някакви лични сметки. Няма нормален човек, който да понесе това в течение на толкова години. Ако не вярва, да види какво му се случи на комунизма, който се държеше по същия начин с хората. А Азис е точно обратно – в цялата му лекота и даже несериозност прозира добронамереност, ведрина. Азис има желание да накара събеседника си да се чувства по-добре, изважда добрата му страна. Той има превъзходна самоирония – нещо, което патологично липсва на Слави Трифонов. Слави се е взел толкова насериозно, че е забравил кой е изобщо. Азис те кара да се отпуснеш, той не те притиска и напряга. Нали знаете каква е разликата между западняците и балканджиите? Когато си в криза, на Запад ти казват „отпусни се”, а тук ти казват „стегни се”. Слави напряга, Азис отпуска. Катето Евро като контрапункт на Азис е също едно много приятно присъствие. Макар да има по-остра реакция, тя не дразни. Силен беше сблъсъкът между нея и Албена Вулева. Тогава Евро се държа блестящо. Без да изрече нито една обидна дума, без да унижи по никакъв начин Вулева, я накара да се чувства страшно неудобно и зле. Притесни я ужасно, и то с простички въпроси. Питаше я: защо постъпвате така, защо очерняте хората? Албена няма какво да отговори, защото въпросите към нея дори не бяха зададени злонамерено, макар че тя се е гаврила с мнозина.
– Според социологически данни след появата на “феномена Азис” броят на гейовете в България рязко скочи?
– На откритите гейове! Интересно кой е бил причината да има толкова скрити гейове преди появата на Азис? Тези разсъждения ми приличат на реакциите на Стефан Савов, бог да го прости. Когато студентското предаване „Ку-ку” проверяваше реакциите на властта, симулирайки авария в “АЕЦ Козлодуй”, той се разлюти не на това, че властта няма реакции, а на това, че някой ги проверява. Предаването на Азис е шоу. Азис не казва: аз съм министър-председател на България. Той казва: аз съм шоумен. Ако човек не може да разчита тези послания, значи е тъпак.

Мария Друмева

www.blitz.bg