Иван Татарчев: Мразеха ме, защото не допусках политик да влезе в кабинета ми

– Г-н Татарчев, какво знаете за разработката „Змията”?
– През1994 година влезе в сила Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), съгласно който можеха да се използват специални разузнавателни средства от МВР и от службите за сигурност (те бяха включени към МВР), когато има данни за подготовка за извършване или за извършено тежко престъпление. Тежко престъпление по Наказателния кодекс е това, за което се предвиждат повече от пет години лишаване от свобода. Тогава единствено оправомощен да дава такива разрешения беше главният прокурор, т.е. аз.
– Вие колко пъти сте давали разрешения?
– Аз съм давал разрешение многократно, въз основа на мотивирано искане от службите, които имаха правото да правят подобни искания. Това бяха службите за сигурност, МВР, други сектори на Министерството на вътрешните работи и прочие. Но за съжаление срещу мен са предприети същите действия, без мое знание.
– А кой е дал разрешение?
– Първо, то не е било само подслушване, както е във вашето съобщение, а е имало цели разработки, четири – пет тома. Сега за тези разработки никой не ме е питал. Но към лице, което заема такава отговорна длъжност – това говори за известна нелоялност и непочтеност. А що се касае до подслушването, използването на специални разузнавателни средства, с кодово наименование “Змията”, което е проведено срещу моя близка, очаквайки при разговори, да ме уличат. То фактически е било насочено срещу мен, но няма кой да им даде това разрешение. Защото все още тогава аз давах разрешението. След това промениха закона и сега тези разрешения се дават от председателите на окръжните съдилища, на градския съд, в някои случаи председателите на апелативните съдилища, а в изключително бързи случаи – и от министъра на вътрешните работи. Но тогава, когато е била тази разработка и използването на специални разузнавателни средства, т.е. подслушване, тогава единствен аз давах тези разрешения. Разрешението е дал един от моите двама цивилни заместници. Аз имах двама цивилни заместници и един, който беше същевременно ръководител на Военната прокуратура. Този, които е дал разрешението, първо не е имал това правомощие, защото аз не съм му предоставил тези права. Той не е знаел, че става въпрос за мен, защото има друго име. И го е подписал, превишавайки правата си. Затова, според мен, са нищожни тези проверки, които са извършени по този път. Друго е интересното, че във вашето съобщение се казва, че това е било станало 1996 – 1997 година. Според мен това не е било по-рано от 1997 година, след като дойде на власт г-н Костов. Имам информация, че естествено то е било насочено срещу мен, но в момента това е единственото досие от този характер, което не се намира в министерството. Поискано е било от този дребничкия, така наречен генерал, сега депутат Атанас Атанасов, който го е държал известно време при себе си. След това е съобщил, че го е предал на министъра на вътрешните работи – тогава Богомил Бонев. Освен това има една друга подробност, че при тези разузнавателни средства, ако техният резултат е отрицателен, те се извършват с определен срок. Срокът е едномесечен, по изключение до шест месеца.

– И после се унищожават.
– След което се унищожават. Тяхното задържане води до санкционни последици. А те са – на първо място глоба до 2000 лева, ако няма извършено престъпление. В случая аз считам, че има извършено престъпление по служба, за което деяние се предвижда наказание до пет годни лишаване от свобода. По нашата Конституция никой няма право да бъде заснеман, слушан и прочие без негово съгласие и при негово изрично противопоставяне. Тук Конституцията вероятно е нямала значение за тези, които са организирали това. Целта им е била да ме злепоставят и като не са успели, са запазили за себе си нещата или са ги унищожили не по установения ред.
– Тоест вие предполагате, че делото е изчезнало, но не е унищожено.
– Може и да е унищожено. Аз не бих вадил тези неща, защото лично тогавашният министър на вътрешните работи преди известно време ми се извини.
– Генерал Бонев ли?
– Да. Аз на такива неща много не вярвам, но това е факт.
– А вие кога разбрахте за тази разработка “Змията”?
– За тази разработка знаех, още когато тя се извършваше. Има хора, които ми съобщиха. Но това беше една, според мен, нечистоплътна проява на отговорни длъжностни лица и не желая да я коментирам. Те ако имаха някакви данни, щяха да ги използват срещу мен. Но няма от къде да ги имат, защото аз съм си вършил съвестно работата. Омразата срещу мен идваше от това, че аз не допусках политик да влезе в моя кабинет. Аз винаги считах, а и сега считам, че политик няма работа в кабинета на един главен прокурор. И понеже имаше няколко случая, когато подобни политици, няма да им казвам имената, ги изхвърлих от кабинета си с помощта на полицая, който охраняваше прокуратурата, тяхната злоба прерасна в истинска омраза, а това е нейният резултат.
– Опитали са се да ви злепоставят?
– Целта е била да ме злепоставят, за да ме отстранят от този пост.
– Това са лични неща, вие тогава сте главен прокурор, всичко това не е ли доста низко?
– Това не само, че е низко, това е една много мръсна проява, недостойна за хора, заемащи такива постове.
– И вие не предприемате нищо срещу тях?
– Какво да предприемам? Господ вижда всичко, той ще ги накаже. Аз съм вярващ човек.
– А самата д-р Манова как се чувстваше от този факт?
– Безразлично и беше, защото най-много да ги е напсувала един-два пъти (смее се). Друго не виждам какво може толкова да се възмути, защото това първо нея не я засяга, второ, никога не е имало разговори, които да могат да бъдат използвани срещу нея или срещу мен.
– Има ли нещо като черен пазар на подобен вид информация, получена от специални разузнавателни средства, досиета, дела…
– По мое време аз не съм имал такава информация. Но трябва да ви кажа, че има страни, където има повсеместно подслушване. Например можем да вземем САЩ, които са една полицейска държава. Там подслушването е позволено и всеки един, всеки един разговор почти се подслушва. И може би тук рано или късно този опит ще дойде.
– Според вас има ли пропуски в закона – от днешна гледна точка – за използване на специалните разузнавателни средства, за контрола върху информацията, добита от тях?
– Според мен – даде се възможност на твърде много длъжностни лица да дават разрешение за използване на такива разузнавателни средства.
– Как гледате на това, което в момента се случва, да го наречем скандал с изнасяне на информация, събрана по подобен начин.
– Такава информация не може да се изнася според мен, защото това е престъпление по служба, от което могат да последват тежки последици за този, който се отнася информацията. Но след като тази информация е получена със специални разузнавателни средства и не е довело до никакъв резултат, е трябвало да бъде унищожена. А ако е имало резултат, е трябвало да последват следващите действия, тоест да се използват като доказателствени средства резултатите от разузнавателните средства и да се образуват наказателни производства.
– А в случая с делото “Змията” това не е станало, така ли – нито е унищожена, нито е образувано наказателно производство?
– Това могат да кажат само г-н Бонев и г-н Атанасов. Защото те са последните длъжностни лица, в които са се намирали резултатите от това техническо средство, както и резултатите от цялата разработка няколкотомна. Само са загубили времето на хора, на които задачата им е била да вършат друга работа.
– Това не е ли твърде скъпо като мероприятие?
– Скъпо е разбира се, но когато не ги даваш от джоба си, тези, които са се разпоредили, за тях това е без пари.

Денка КАЦАРСКА

Агенция “Фокус”