Иван Костов се разведе с Елена заради мина за естествен кристал

Петър Христозов е български разузнавач, работил и за съветското военно разузнаване. Специално за “Блиц” той за пръв път се съгласи да разкрие каква е била последната му задача в качеството му на руски шпионин.

В типично свой стил писателят – шпионин направи връзка между събития от днес и вчера, на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си.
– И така, каква беше последната ви задача като разузнавач?
– Беше свързана с проучването на някои латиноамерикански режими, по-точно на лидерите им, които руснаците дълги години подпомагаха. Но преди това, искам да ви кажа, че при изпълнението на задачата си установих удивителен паралел между подпомагането на така наречените демократични процеси у нас, т.е. на един балкански режим и тези в Латинска Америка… Явно и американците, и руснаците, въпреки цялата мощ на разузнаването си, са все още на светлинни години от националната психология на една или друга нация, когато са подпомагали една или друга промяна в един или друг край на света. Да вземем като пример последната истерия с последователното отвличане на Ангел и Камелия Бончеви. Уникален случай в бранша! Информацията ми е, че за отвличането им реално са платени 2 млн. евро. Възможно е те да са дадени и от Гриша Ганчев. Това не го твърдя със сигурност, защото по въпроса нямам стопроцентово точна информация, а аз балони не пускам.
– Ако откупът е бил цели 2 млн. евро, за какво беше целият този фарс с публичното дарение на една фондация за борба с рака, след което и Камелия Бончева беше освободена?
– Тези около 150 000 евро са мизерни на фона на големите далавери. От друга гледна точка обаче те не са толкова мизерни за някои хора, особено, когато са знак, който бележи, че през въпросната фондация ще бъдат изпрани много милиони евро. Ако сте шокиран, ще ви кажа, че не винаги зад една благородна фасада се крият чисти помисли.
– Казвате, че е възможно истинският откуп да е платен и от Гриша Ганчев, но той публично се разграничи от Ангел Бончев. Що за демонстрация беше това? Няма логика.
– Има логика. Едното е профилактиране, казано на наш жаргон, другото е късане на веригата, по която има пари с неясен произход.
– Ако говорите за огромните кредити, които Ангел Бончев и Гриша Ганчев са теглили от една известна банка, тук няма нищо неясно. В медиите вече се прокрадна подобна информация.
– Щом сте толкова наясно с произхода на тези пари, аз пък ще ви попитам – вие сигурен ли сте, че въпросните кредити имат необходимото обезпечение? Наясно ли сте защо Гриша Ганчев и Ангел Бончев, когато стане напечено, крият себе си и близките си в Сърбия. Не в Англия, както писаха ваши колеги около отвличането. Бягат в Сърбия, защото там са техните съдружници – Ненад Миленкович и ортаците им от Земунския клан. Впрочем, ще ви кажа, че въпросната банка, за която говорим, е източвана най-успешно от един доста известен бизнесмен, който влиза задкулисно в политиката като гаранция срещу бъдещи разследвания на особата му. А искате ли да ви кажа какъв беше фарсът с отвличането на сина на Венци Стефанов?
– Любопитен съм?
– Венци Стефанов имаше 5 млн. дългове към различни кредитори. Тогава стана фиктивното отвличане на сина му, който и до ден – днешен е жив и здрав със сменена самоличност в чужбина. Баща му пък се направи на много нещастен и разорен родител и излезе чист от цялата история. Впрочем, тук най-точните отговори може да даде Маджо. Казвам ви това, не за друго, а за да разберете защо говоря, че психологията на балканеца – богат или беден – е истинска енигма за западняците. Ето, сега се сещам за един още по-фрапиращ пример. Знаете ли, че докато Иван Костов беше премиер, мина през развод и повторна женитба с Елена Костова?
– Не го знам, а и честно казано, не разбирам за какво говорите?
– Става въпрос за една мина за естествен кристал. Всъщност то не е кристал в буквалния смисъл на понятието, а за вид изкопаемо кристално стъкло, което се използва в ювелирната промишленост. Бижутата, а и други изделия, изработени с този материал, вървят много скъпо в аукционите, изработени от майстори, разбира се, каквито са италианците. Тази мина е била разработвана и след това изоставена поради липса на сериозен инвеститор. Но тя е представлявала много интересно производствено и икономическо перо.
– И?
– Костов е голям играч. Тази мина е представлявала “златна мина”, ако използваме крилатата фраза. Става въпрос за мина “Кошава” над село Рударци, ако не ме лъже паметта. Всъщност според информацията ми идеята за деликатната част от операцията, за която ще ви разкажа, е на Елена Костова. Елена и Иван Костови се развеждат фиктивно. От гледна точка на закона разводът е напълно законен, разбира се. Освободената от брачните окови с премиера приватизаторка. Елена Костова закупува за няколкостотин хиляди лева мината. После я препродава на италианците
за много по-голяма сума. Доколкото знам, не само я препродава, но и получава всяка година по три милиона лева дивиденти, т.е. вероятно тя е и акционер в това дружество.
– Да предположим, че няма формално нарушение на закона. Но, след като вие тръбите, че Костови са спечелили от приватизацията на мина след фиктивен на практика развод, какво бихте правили, ако се стигне до евентуален процес срещу вас?
– Много се съмнявам, че ще се стигне до процес. Защото истината за разлика от дезинформацията е гола и евтина – защото тя може просто да се отмине с мълчание, или източникът й да бъде обявен за провокатор или луд.
– И ако все пак се стигне до процес?
– Ако се стигне до процес, в него неизбежно ще се включат много хора, които ще свидетелстват. Както и документи, разбира се.
– А ако в съответното отделение на съответния съд преписката и изобщо каквито и да било документи по въпроса мистериозно са изчезнали?
– Възможно е, но това не решава проблема. Има много технически и юридически лица свидетели на бракоразводното дело, които са си извадили “сламки”. Не можете да си представите, колко много хора могат да бъдат потенциални свидетели. Разбира се, едва ли мога да разчитам на Йордан Соколов, който е бил адвокат по делото.
– А!? Е, тук вече наистина няма никаква логика. Ако Йордан Соколов е “съучастник” в такава “страшна” истина, защо е аут от политиката, защо на последните парламентарни избори Иван Костов не го включи в листите на ДСБ? Нормално е бившият премиер да го държи близо до себе си?
– Защото, Йордан Соколов е споделил тази истина със свой колега, професор юрист. И Костов и Соколов са се скарали.
– Тоест точно от него е изтекла информацията. А вие лично кога за пръв път и от кого научихте за тази история?
– Научих я не за пръв път, а в продължение на определен период от време от няколко източника. Между другото, източниците ми са от НСС.
– Което предполага, че и ген. Атанасов е бил в течение?
– Предположението ви е логично. В НСС, което вече е част от ДАНС, знаят много неща, но си мълчат. Защото решението за това какво да се говори и за какво да се мълчи, не зависи от такива като ген . Атанасов, а от политическите ръководители като Иван Костов и т.н. И за да не си помислите, че съм само черноглед или дезинформатор, ще ви кажа, че Иван Костов има и много заслуги като държавник. Вярно е, че Григорий Лучански даде 40 000 долара на фондацията на Елена Костова. Знаете ли кой е професор Лучански? Шефът на “Нордекс”. А знаете ли какво е “Нордекс”? Това е касичката на КГБ. Както “Инко” беше касичката на ДС и научно-техническото разузнаване. В интерес на истината обаче Костов беше един от хората, които положиха усилия да потърсят изнесените пари на България. Но и той беше излъган. Излъга го представителят на Малтийския орден, не мога да си спомня точно името му, но се оказа изпечен престъпник и по-късно беше осъден в Италия. Та този човек обеща на Костов, че ще върне на България няколко милиарда долара от името на Малтийския орден. Може Костов да е таил мисли и за собствения си джоб, но преди всичко мислеше за хазната на България. Тук трябва да добавя и това, че поколения българи след Костов ще трябва да му се кланят, защото не преклони глава пред американците и не пусна албански бежанци в Пиринския край. Но както и да е, Костов също беше излъган. При това от истински представител на истинския Малтийски орден. Защото в света има над 40 фалшиви представителства на Малтийския орден, но истинският е един – със седалище в Рим, по-точно във Ватикана. Иначе тук се раздават на поразия командорски и всякакви други титли от ордени-ментета. Ще ви кажа и нещо друго, за да не си мислите, че гледам на нещата в черно-бяло или в краски, оцветени само в политически контраст. Ген. Атанас Атанасов също се прояви като истински държавен мъж, когато беше шеф на НСС при Костов. Тогава Командира му поиска досието на Елка Владова, която от една обикновена митничарка стана началник на Главно управление “Митници”. И знаете ли защо? Тя не е важната, може да е била дребен агент, удобен за употреба, но ген. Атанасов пазеше не нея. Важен беше нейният мъж, който официално се водеше шофьор, но всъщност беше играч под прикритие в разузнаването от рода на Алексей Петров. Тук не говорим за фарсова фигура от рода на Спас Русев, който беше шофьор на Петър Емил-Митев и чукаше секретарката му, а наистина за разузнавач от крупен калибър и ген. Атанасов го прикри дори от Иван Костов.
– Да не забравим, че в началото обещахте да разкажете за последната си изпълнена задача като разузнавач.
– А, да. Бях изпратен в Латинска Америка, за да събера информация за руското военно разузнаване за някои подпомагани режими, като тези в Боливия, Венецуела, Никарагуа и.т.н. Трябва да ви кажа, че още съветското военно разузнаване отдавна вече беше наясно, че всички тия водачи са просто едни амбициозни диктатори и няма да донесат никаква свобода и демокрация в страните си. В движение трябваше да проуча и някои изблици на наши комунисти, отдавна преселили се в Латинска Америка. Стана така, че в Рио де Жанейро се срещнахме с Камен Тошков – той като банкер, аз като разузнавач. Отидохме и до плажа в Рио и кой мислите, че видяхме там? Георги Илиев. Със седем души охрана. Човек като него в страна като Бразилия може да се интересува само от три неща – петрол, диаманти и наркотици. Още тогава си казах, че щом този още толкова млад и симпатичен мъж се огражда с охрана в държава, където никой не го познава, нищо добро не го чака. Оказах се прав. Беше убит точно след година и точно на мястото, където лично той уби един руснак от групировка, която беше от кръга “Алфа”. Проблемът беше забавен дълг от 50 000 долара.
– Да не би да бъркате една от версиите за убийството на брат му, чието обкръжение преби до смърт украинец в едно заведение на Черноморието?
– Нищо не бъркам. Става въпрос за руснак, а не за украинец. Който знае какво означава формированието “Алфа”, ще ме разбере. На погребението му върху ковчега му беше поставена бяла роза. Това означава, че вендетата за убиеца на покойника ще се случи не по-късно от година. Мисля, че не измина дори година между двете събития.

Славей Костадинов

www.blitz.bg