Зрелища вместо хляб за народа: чалга битие, чалга политика
Вадете ракията от фризера, режете салатата, заемете местата си пред синия екран със самочувствието си на люде, които зяпат през ключалката в спалнята на ближния – почва “ВИП Брадър”, новото риалити шоу!
Няма вече никому неизвестни персони да излагат на показ живота си– не, този път ВИП-тата ще глаголят, ще плюскат (“голямото плюскане” се нарича един от първите предназначени за вас спектакли), ще пият, ще се прецакват един друг, ще се натискат по кьошетата пред вездесъщия ви поглед; и не друг – а вие, българският воайорски народ, сте призваните да ги гоните от Рая – сиреч от къщата в Нови Хан.
Участват: не е нужно да изборявам имената, тъй и тъй всички вече ги знаете. Тяхната характеристика обаче е показателна: това всъщност е представителна извадка за това как българина си представя елита; кои са ВИП персоните в неговите очи. Ще възразите – ама не зрителите, а сценаристите и режисьорите на шоуто от “Нова телевизия” са направили този избор.
Лъжете се – направил го изцяло и целокупно българският народ. Защото това е N-тото воайорско шоу, поредния ВИП и БИГ Брадър, калъпен по вече установените от огромния зрителски интерес правила, правен с много пари, щото пипълметрията слага този именно тип развлечение на върха на сладоледа в ценностните представи на средностатистическия българин.
Или – иначе казано – простотията продава рекламите по-добре от всичко друго. Тъй че не професионалистите от “Нова телевизия”, а той – реалният потребител – определя параметрите на това и другите подобни шоу-та в разни други телевизии – сиреч определя волюма на леещата се от синия екран чалга-култура.
Та ето кои са важните за него персони, каймака на българския елит: Милко Калайджиев, Софи Маринова, Ицо Хазарта, Гала, Део, Устата и прочее – фолк певци и певици, телевизионни водещи, актриси, дизайнерки; един шофьор и една студентка за разнообразие в букета им; Кристияна Вълчева – една от многострадалните либийски мед-сестри…
Та това е, най-общо казано, масовката. На нейния фон трябва да изпъкне интригата, пикантната сърцевина на шоуто; това, което гъделичка нервите и на всички любители на жълтото, и на домораслите политикани и недоволници, дето все обсъждат колко всички са маскари. И ето я и нея, черешката от тортата: Емил Кошлуков, някогашния студентски лидер и основател на СДС и … Тодор Иванов Славков, син на Батето и внук на Тодор Живков – когото, както стана видно от вестникарските заглавия, зовяли “малък Тошко”.
Следвайки прозрачната рекламна стратегия на шоуто, малкият Тошко изплю камъчето веднага: десети ноември 1989 г. не трябвало да се случва; единственото нещо, което би искал да промени в живота си, било идването на демокрацията. Това – естествено – предизвика сблъсъка, която трябваше да отключи съответния зрителски интерес и който за шоуто беше нещо като тържествени фанфари при вдигането на завесата. Емил Кошлуков се запъна на прага на къщата с изявлението, че не може да споделя един покров с човек, защитаващ режима, който го е изпратил в затвора.
Запъна се, но все пак остана – от уважение към благотворителния характер на шоуто. Както и се полага на ВИП-вариант, в него наистина няма голяма награда, защото същата отива за благотворителни цели. Има обаче хонорари за участниците – в петцифрени суми според някои публикации.
Славата обаче е по-важна – и вероятно Кошлуков си представя Брадъра като мегафон, чрез който словото му ще бръкне в сърцата на българските зрители, а това повече от чувствително ще повиши предизборната му цена. Нали и той, горкия, жаждува за коалиция – а Мартин Димитров, моят десен лидер (за разлика от друг един такъв, който пък е “моят” на Калин Манолов), се кани да се коалира с “Новото време”.
Та в крайна сметка в името на шоуто и на славата двамата истински ВИП-ове се изясниха – не по мъжки наистина, а по ВИП-аджийски. Емил Кошлуков попита малкият Тошко би ли вкарал в затвора човек за разказване на вицове. (Дребната истина в случая е, че е съден от военен съд не за вицове, а за дезертьорство – но нейсе, кой ти обръща внимание на такива подробности.)
Малкият Тошко заяви, че не – и великодушно му разреши да го нарича “другаря Славков”. "Аз нищо не мога да направя. И аз лежах 2 години в затвора” – допълни състрадателно унучето Живково. (Неговата пък дребна истина е, че е лежал в кауша за изнасилване, оправдателната присъда за което е сред най-мерзките прецеденти в българското правосъдие.) И двамата си разказаха сладки спомени. Показателни бяха тези на “другаря Славков” – как си играел като малък със Сергей Станишев и Борис Велчев. Един разказ, който сумира в себе си новата ни история.
Питам се колко ли дебелокож трябва да е човек, за да се съгласи на такова участие. Колко ли трябва да обича славата, за да търпи два месеца милиони очи да гледат всеки негов жест: как хърка, пикае, мие си зъбите, плюска, дърдори си празни приказки със сродни празноглавци.
Питам се също що за хора могат да бъдат тези, на които им се услаждат подобни зрелища, които копнеят за воайорско надничане през ключалката, за подобно долнопробно надничане в лините пространства на другия. И намирам само един отговор: това са хора, които всъщност нямат свой живот. Хора, чието битие е до такава степен унифицирано и лишено от страсти и съдържание, от вяра в себе си и от морални ценности, че неговата празнота трябва да бъде запълнена именно с такова зяпане – за да се уверят, че приличат на някого – и че изобщо съществуват.
Друг е въпросът, че трябва да се запитаме кого устройва същата тази празнота. Кой има интерес от една полу-инфантилна, полу-дебилна и напълно видиотена нация – което е естественото следствие от съзнателно култивираната и още по-съзнателно нагнетявана чалга-култура.
Отговорът е, струва ми се, очевиден. Люлката на това видиотяване беше тъй наречената “нова журналистика” – от писачи като Тошо Тошев и петьо Блъсков, чиито вестници още от началото на прехода набиваше в главите на хората как всички са маскари и как реалния елит се състои от ганстери, мърляви бизнесмени, фолк-певци и мутреси, как е важно да имаш, да чукаш, да ядеш и да пиеш – а всичко друго да върви по дяволите.
Това набиване и тази жизнена философия бяха сред основните фактори за абортирането на гражданското общество и последователната лумпенизация на България – процеси, движени точно от енергиите и ритъма на чалга-културата.
Липсата на гражданско общество и доверие не само в политическото, но и в въобще в общото действие и свързаните в него ценности и блага, направи възможна реставрацията на комунизма в България – и властта на чадата и внуците, с които си бил играел Тодор Славков.
Принципът е прост: като няма хляб, да има поне зрелища. Като сме най-бедната, най-корумпираната и най-презряна страна в Европа, трябва да видиотим обитателите й до степен, при която не могат да се замислят какво правят управляващите с тяхното настояще и бъдеще. Да им промием мозъците, да им дадем залъгалки, да подменим мизерното им битие с ВИП-шоута от екрана. Тъй че вадете ракията, нарежете салатата, седнете пред синия екран и се вгледайте в идеала си.
В своята собствена празнота.
Едвин Сугарев