ЗЛОВЕЩИТЕ ФАКТОТУМИ

Много често ние наричаме чуждата демокрация демагогия, а своята демагогия демокрация.

Роберт Кенеди (1925–1968 г.) – американски политически деец

…

Factotum на латински език означава „човек, който се занимава с всичко“. И още: „човек, който се бърка във всичко“. „На всяко гърне меродия“ – според българската пословица.

Но ако меродията е невинна подправка и в най-лошия случай може да създаде излишно или прекомерно овкусяване, то командированите съгласно плановете на Съединените щати и правителството на Нейно Величество английската кралица военни инструктори в Украйна ще обучават местната армия (по-точно прокиевската й част), как по-резултатно да … произвежда смърт.

Не са известни подробностите относно „знанията“, които американските и английските фактотуми ще разпространяват. Затова пък доста е известно за дейността на техни предшественици в не една или две точки на географския глобус.

… След Втората световна война бригаден генерал Едуард Г. Ландсдейл от военновъздушните сили на Съединените щати се проявил като отличен „контравъстанически“ стратег на Централното разузнавателно управление. За три десетилетия той успял да разработи широка гама от разузнавателни и пропагандни теории, които се прилагали и доусъвършенствали на бойното поле. Например през 1950 г., като част от кампанията на Съединените щати срещу бунтовниците Хук във Филипините, Ландсдейл направил изследване на местните легенди. Така научил за поверието, че на бойната теория, където действали бунтовниците, живее един асуанг, или вампир. За да се възползва от този мит, Ландсдейл наредил на своите „психоотряди“ да проследят патрулите на Хук и тихичко да заловят последния човек в колоната. След това трябвало да го умъртвят, като му пробият две дупки на шията му и така източат неговата кръв. Натъквайки се по-късно на жертвата, Хук щели да се уплашат от действията на асуанга и да се изтеглят от района.

През 80-те години на миналия век Централното разузнавателно управление включва тази и други психовоенни техники в своя „Наръчник по контраразузнаване“, който бил използван главно в централноамериканските конфликти. В тази книга са описани подробно демографските изследвания и техниките за манипулация, каквито прилагат, макар и с други цели, специалистите по връзки с обществеността.

Какво приложение имат антропологичните данни по време на войната? Първо, те показват как да бъде спечелена подкрепата на местното население за различни мероприятия, например за разполагането на военни бази, както и как то да бъдат убедено да докладва за местни жители, които сътрудничат на врага.

Още в началото на двадесети век науката станала главно прикритие за правителствата, които желаели да разширят областите си на влияние. Съединените щати финансирали дузини изследователски експедиции в Далечния изток и Южния Тих океан, все уж в името на антропологията. Младите антрополози през 20-те години на миналия век е възможно да са били мотивирани само от научни амбиции, но военните стратези, които се стремели да опознаят туземните народи в тези територии, често експлоатирали събраните сведения. Например трудовете на Маргарет Мийд, описващи традициите и ценностите на туземците от Южните тихоокеански острови Нова Гвинея и Бали, се оказали много полезни през Втората световна война, когато американците трябвало да воюват срещу японците, които били завзели тези територии.

Тези 5 милиарда щатски долара, които според изявления на официалните власти в Съединените щати са били насочени към Украйна за „развитие на демокрацията“, са могли – и несъмнено са били – похарчени многопосочно. Като например за евентуален хонорар за съчинение, вариант на следния разказ: „Постъпих като доброволка в болницата „Ал-Адан“ … В болницата влязоха иракски войници. Видях ги да отиват в една стая, където имаше петнадесет кувьоза с бебета. Те извадиха бебетата от кувьозите, взеха със себе си кувьозите и оставиха бебетата да умрат на студения под.“

Звучи ли разтърсващо тази история? За всеки нормален човек – несъмнено! Беше представена като доказателство пред Националния комитет по човешките права в Съединените щати от едно петнадесетгодишно кувейтско момиче, отначало известна с името Нурия. Оповестена през 1990 г., историята помогна на американското правителство да спечели подкрепата на сънародниците си за войната срещу Ирак. Разказът за кувьозите заля първите страници на вестниците и вечерните предавания по телевизията в цялата страна. Макар и никога да не бяха показани снимки, образът на кувейтските бебета, изваждани от кувьозите и хвърляни от „извергите“ върху ледения под, останаха завинаги в паметта.

По-малко известно е, разбира се, че анонимното кувейтско момиче, което разказа тази спираща дъха история пред американския народ, всъщност е дъщерята на Шейх Сауд Насър Ал-Сабах, кувейтския посланик в Съединените щати. Несъмнено момичето познава местната обстановка в родината си, ето защо разказът й, подкрепен от истински битови подробности, първоначално постига перфектно манипулативната си цел. Какъв по-подходящ образ за въздействие върху американския народ от бебета, садистично изваждани от кувьози? Едно предварително проучване беше показало, че предаванията, след които американците просто не могат да не се разчувстват и трогнат до сълзи, са репортажите за мъченията или смърт на деца от Третия свят. Чак после излиза наяве, че със знанието на американски официални лица е била извършена цялата пропагандна кампания с разказа на Нурия. Била е подготвена от една американска фирма за връзки с обществеността „Хил & Ноултън“, като част от 11-милионна доларова кампания, финансирана от кувейтското правителство. Както по-късно беше категорично установено, разказът на момичето изобщо не може да бъде доказан, а цялата история е изфабрикувана.

… При положение, че досега американците не са запознали украинските военни с доктрината „Шок и ужас“, то събитието със сигурност предстои. Представлява военна концепция за светкавична атака с превъзхождащи сили, чрез която противниковите войници трябва да бъдат изплашени, за да загубят способност и мотивация за съпротива. Доктрината е разработена от Х. Улман и Дж. Уейн през 90-те години на миналия век. Именно под влиянието на нападателната тактика „Шок и ужас“ преминават бомбардировките, с които започва американската агресия в Ирак през 2003 г.

Като имаме предвид неоспорваната от Съединените щати тяхна външнополитическа фиксация понастоящем върху Украйна, може с висока степен на достоверност да предполагаме какви мощни хибридни ресурси са ангажирани за постигането на самопоставените от американците цели в региона. Които са стратегически и тактически, и са разположени на две нива, образно казано. Едното е външното, фасадното, което би продуцирало необходимата пропагандна обстановка за постигането на геополитическата цел.

Досега манипулативната антируска кампания, провеждана от официални лица на Съединените щати и Европейския съюз и широко отразявана в тамошните средства за масова информация, демонстрира както непрекъснат континуитет, така и висока тестостеронна ангажираност на гастрольорите в спектаклите. Коронният номер е с латерната за „неоимперските руски амбиции“. Манивелата й непрекъснато се върти. И в западните мас-медии е дислоцирано и „руското тежко въоръжение“, за което се твърди, че е прехвърлено в Украйна. Ах, да не пропуснем и спец-снайперистите-провокатори около Майдана, чиито жертви са от двете противопоставящи се страни. Че нали точно това е била и поставената им от Кремъл задача – да разпалят сблъсъка! … Колкото се отнася до разпространяваните дълго време „данни за струпване на руски военни части непосредствено до границата с Украйна“, то това пропагандно ноу-хау е използвано от Съединените щати неведнъж.

През лятото на 1990 г. министърът на отбраната на САЩ Дик Чейни, генерал Колин Пауъл и генерал Норман Шварцкопф, след завземането на Кувейт от Ирак, си уреждат среща с краля на Саудитска Арабия. Показват му подправени снимки на 150 000 иракски войници и на 1 500 танка, разположени съвсем близо до границата със Саудитска Арабия, за да го убедят да допусне на саудитска територия многочислена американска войска. Само че измамата е бързо разкрита. Японски вестник публикува сателитни снимки, които показват, че в района няма струпване на иракски войскови части. Американските медии също проявяват интерес. „Ей Би Си нюз“ купува други сателитни снимки, които потвърждават първите. „Нюзуик“ нарича историята „случая с липсващото присъствие“. „Всъщност – отбелязва „Нюзуик“ – това, което се вижда от тези снимки, са увеличаващите се американски части в Саудитска Арабия“.

Колкото се отнася до изявлението на Съединените щати, че засега няма да доставят оръжие на проправителствената украинска армия, и тук има богата база данни за историческо сравнение доколко може да се кредитира доверие на подобни ангажименти.

През м. октомври 1984 г. например американският Конгрес взима решение да бъде прекратена каквато и да е помощ за контрареволюционерите в Никарагуа, което всъщност представлява едно разширение на Поправката „Боланд“ от 1982 г., забраняваща американска помощ за сваляне на сандинисткото правителство. И за да бъде напълно сигурен, че Централното разузнавателно управление няма да извършва тайни операции в подкрепа на контрите на Никарагуа, като стопира действия от подобно естество на директора на ЦРУ Уилям Кейси – изявен поддръжник на контрите, Конгресът изрично забранява на разузнаването да приема финансиране от „която и да е държава, група, организация или лица“.

На 5 октомври 1985 г. в Никарагуа обаче е свален самолет С-123, пренасящ оръжие за контрите. Бившият морски пехотинец Юджийн Хейзънфъс, единственият оцелял от екипажа, признава пред заловилите го сандинисти, че работи за ЦРУ. Избухва т. нар. „скандал Ирангейт“. Стартът на действията в нарушение на решението на американския Конгрес е даден от тогавашния американски президент Роналд Рейгън, който директно нарежда на своя съветник по въпросите на националната сигурност Робърт Макфеърлейн: „Искам да направиш каквото трябва, за да помогнем на тези хора (контрите) телом и духом“. В средата на 1985 г. Роналд Рейгън упълномощава Израел да достави противотанкови ракети на Иран. Благодарение на парите от продажбата на оръжие на Иран, както и на отпуснатото тайно от Саудитска Арабия финансиране, ЦРУ, в неоспоримо нарушение на забраната на американския Конгрес, продължава нелегалната си военна помощ за контрите в Никарагуа.

Колкото се отнася до геополитическата цел на Съединените щати в казуса „Украйна“, тя е производна на основната геополитическа цел спрямо Русия. Факт е, че от самото основаване на Съветска Русия, САЩ – в една или друга степен през различните исторически периоди – са се ръководили в отношенията си с тази държава от теорията на „игрите с нулев резултат“ или още т. нар. „Рижки аксиоми“. Това, което е печалба за единия играч, е загуба на другия. И обратно. Провъзгласили този принцип за основна своя външнополитическа доктрина и спрямо постсъветската геополитическа реалност, Съединените щати насочват своите усилия към дестабилизиране на Русия, в случая чрез опит за неблагоприятно преформатиране на икономическите и политическите връзки на Украйна с нея.

Славчо Кънчев*

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България