« Върни се назад Публикувано на 08.08.2021 / 12:44

ЗИДАРИЯ ОТ ТОР

„Но политикът няма ли представа, че тухла от ла*но не става…“ – през 1991 година сложих на корицата на списание

„Всяка неделя” /брой 7/ една гениална рисунка на Борис Димовски, илюстрираща не по-малко впечатляващата епиграма на Радой Ралин.

Тия дни някои читатели ми напомниха за нея – и с основание, защото времето непрекъснато доказва, колко пророчески са били думите на Радой.

Тухла от ла*но не става!

С тухли от ла*на не можеш да правиш политика.

И нищо не можеш да съградиш.

Само умирисваш всичко край себе си. С воня политика не се прави.

Някои храбреци обаче не се уморяват да ни убеждават в противното.

Макар че сами не си вярват.

Повечето от тях са случайници в политиката, клетници безподобни.

Понякога ми изглеждат като сирийските бежанците – обаче не им се налага да прескачат никакви огради, вратите на Парламента и на Властта са зейнали пред тях.

И нормалният език отдавна е подменен от езика на тухлите.

Тия хора направо ви съобщават: „Ние сме такива, ние си говорим по този начин, ние закрихме нормалния език, вашия език. Валиден е вече нашият език от тухларната”.

С подобни подмени се занимават вече повече от 30 години.

Например, опозоряват социалистическото изкуство, направо го инкриминират, като го изхвърлят в задния двор на галерии и музеи.

И казват: „Няма такова изкуство, няма и не е имало. Точка!”

Макар всички да са се хранили от него, и най-вече най-гласовитите му ругатели. Но се дерат: „Закриваме го този боклук, край!”

А после откриват музей на същото соц изкуство!

Това сме ние. Винаги сме на загуба – изхвърляме нещо, а сетне харчим пари, за да го приберем на завет и да се пъчим край „боклука”.

По същия начин закриваме нормалния език – и откриваме онзи на тухларната.

А сетне, след някоя и друга година, може би ще закрият и него, и тогава всички ще заговорим на …

„Тухларите“ не бива толкова инфантилно да подценяват публиката.

И пак толкова инфантилно да се самонадценяват като новите „будители“.

Те ни подсещат за една китайска сентенция, която гласи:

„Жабата в кладенеца смята, че небето е колкото отвора на нейния кладенец!”

Ето, така виждат и някои хора живота наоколо – гледат го от дъното на своя кладенец и се опитват да го скроят по собствения си ръст.

Така поглеждат те и към миналото – и го свиват до размера на оризово зърно, понеже то ги плаши.

А как гледат на бъдещето – страх ме е дори да си го помисля.

Вгледайте се в отминалите години, припомнете си, какви хорица се въргаляха из Властта – и отново, и отново ще се убеждавате в прозорливостта на Радой.

И върху сградата на Парламента трябва да изпишат неговия афоризъм. Може да е и някъде отстрани, но да го има: „Тухла от тор не става“.

Може и леко да го редактират: „Съединение с тор не става“.

===

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN

 

«