За японците сме хубава страна, ама България
В България няма да дойдат нито един милион, нито десет пъти по-малко японци не защото:
– не биха искали
– има езикова бариера
– биха се откъснали от корените си
– са бедни
– нямат вкус към авантюра от всенароден тип
-нямат примера на свои сънародници ( близо 2 милиона пенсионери, живеещи в Бразилия)
Няма да дойдат защото има за тях едно непреодолимо обстоятелство, което ги е направило уникална нация: не бягат от трудностите. Борят с тях и ги побеждават иначе нямаше да живеят от хилядолетия по онази вечно люлееща се земя. Доказали са го след невъобразима за повечето нации национална катастрофа, включително ядрена. За по-малко от едно поколение не само се възстановиха, но сътвориха чудеса в съзиданието.
Това намекна и днес премиерът на страната Наото Кан, който заяви, че Япония ще бъде построена наново, макар външно страната всъщност изглежда удивително запазена като за бедствие от такъв апокалиптичен мащаб. При незапомнен ( дори и в страната, която генерира 20 процента от земетресенията на земята)по сила трус, нито една сграда в Токио не падна.
Не падат по гръб обаче най-вече самите японци. Можете ли да си представите такива усмивки по лицата на други хора, каквито виждаме от постоянно появяващите пред телевизионните екрани жители на островната държава, разказващи своите лични драми през тези дни? Вгледайте се в тях и ще разберете защо няма да се преселят в България.
Ако и това обяснение е малко, да припомня друго: през февруари 2009 г. на среща на Г 8 японският министър на финансите Шоичи Накагава бе уловен от обективите на телевизиите да се държи странно с вид на пиян, заваляйки думите. По БНТ въртяха до насита и с наслада този кадър, а водещите на сериозна рубрика за икономически анализи се скъсаха да се кикотят.
Нали не си представяте, че сънародниците на този човек, който си подаде оставката веднага, макар да се кълнеше, че се е упоил от хапчета при смяна на часовото време след дълъг полет, биха дошли в нашата присмехулна България? Те по-скоро биха направили онова, което стори опозорилият се министър, който се самоуби, защото е смятал вероятно това за въпрос на чест, за достоен изход.
Иво Инджев
www.ivo.bg