За трудния път на Истината…Алексей Петров избра не гражданите, а „елита”!
….завои, връщане назад, лабиринти, спирки и застои….
Но крайната точка е ясна – България и бъдещето на децата ни, а това донякъде оправдава слабостите на „пътуващия“…
…………………
Започвам така, провокирана от един коментар, насочен към мен, че ми предстои още еволюция. Съгласна съм с анонимника, въпреки че сме в неравнопоставеност – той знае моето име, вижда моята снимка, а аз не знам кой се крие зад едни думи, хвърлени в пространството…..Но това е било актуално преди, актуално е и сега – анонимността и подлостта идват от времената на робство, после стигат до доносниците от комунизма, които съсипаха хиляди човешки съдби и стигат до наши дни, когато вместо да свършиш нещо и да оставиш следа в съзнанието на хората, ти се криеш зад гърбовете на другите и оставяш драсканици и клевети, които или ще изчезнат бързо или ще омаскарят самия теб.
От мен се очаква да кажа нещо интересно, нещо по-пикантно и галещо болното ни любопитство и нездравата ни лична неудовлетвореност от живота. Но тези, които са чели материалите ми до сега знаят, че никога не съм изпадала в дребнавости, клюки и интриги. Няма да го направя и сега.
Има няколко основни въпроса, които искам да изясня пред хората, които ми вярват и пред тези, които никога не са ме възприемали, а светът е шарен, за щастие!
И с това обясненията свършват и започва новото пътуване от точката, до която сме стигнали. А пътят, който извървяхме не е никак за подценяване!
И така:
1. Защо прекратяваме Инициативата „Истината за Алексей Петров“?
Отговорът на този въпрос е ясен за информираните хора, които следят новините, тенденциите в поведението на обществено значимите личности, умеят да четат между редовете.
Но за неинформираните ще поясня, че след пускането на г-н Петров под домашен арест, а след това и на свобода, пътищата ни определено получиха различна насока.
Получиха се разминавания както в политическите ни виждания, така и в поведението, така и в чисто човешки план и начин на живот. Двете среди – нашата – гражданската и неговата – „елитната“ – са взаимно изключващи се. Защото в България няма истински ЕЛИТ, с малки изключения, а тези, които се самопровъзгласяват за елит, лъхат на посредственост.
Но граждани и гражданско общество има и то е истинският двигател на живота и само то може да издига авторитети, базирани на качества и доказани с времето или да срива авторитети, базирани на псевдо – заслуги.
Другата причина за оттеглянето ни е тази, че г-н Петров по недвусмислен начин показа, че не се нуждае от нашата подкрепа и предпочете „интелектуалните“ и „бизнес“ средите…
Отново използвам кавичките или пък често употребявам „така наречените“..и не е случайно.
Не сте ли си задали въпроса защо в миналото народът е наричал своите духовни водачи НАРОДНИ БУДИТЕЛИ, а днес им казваме интелектуалци? Не усещаме ли пропастта, зейнала между просвещението и народа? И знанията на интелектуалците не са ли безплодни ниви, след като съществуват сами по себе си и не пускат семе и плод сред народа, който ги роди и отгледа?
Последните истински будители, за които се сещам аз бяха Марко Семов, Тончо Жечев и Николай Хайтов. А аз съм щастливка, защото съм имала възможност да бъда пряк свидетел на част от живота на великия за мен Хайтов! Знания, интелект, харизма, човечност, щедрост, истинска загриженост за НАРОДА и тази загриженост той показваше и доказваше в продължение на целия си живот!
И третата причина за оттеглянето ни няма да споделя с вас, тя касае други сфери, в които ние не сме компетентни и не можем да хвърляме в публичното пространство думи, подлежащи на проверка и доказателство. Но!!!Веднъж появил се „червеят“ на съмнението опорочава вярата ни, а не може да има половин вяра!
2. Оттук нататък накъде?
Натам накъдето ни води умът, съвестта, опитът, надеждата и вярата.
Не бихме искали да спираме насред път, защото поражението не е в КРЪВТА ни, защото не се притесняваме да бъдем ИСТИНСКИ – да се радваме искрено като деца когато успеем да бъдем полезни на някого и на нещо, да страдаме когато се провалим и да умеем да признаваме грешките си и да се учим от тях. Вече знаем, че можем да бъдем полезни и че някъде някой се нуждае точно от НАС и от ВАС!
3. По пътя на „Истината за Алексей Петров“ срещнахме и добри хора, хора, заслужаващи нашето уважение. Тук е мястото да им благодаря за възможността да се запозная с тях, тези срещи ме обогатиха и ме обнадеждиха, че не съм сама и неразбрана. Искам да благодаря на Р.! Искам да благодаря на М.! Благодаря на О. и цялото прекрасно семейство! Спестявам целите имена, защото не бих искала да им причинявам поток от засилен интерес от страна на недоброжелатели.
Благодаря и на Веселина Томова – тя първа ме „посрещна“ и „изпрати“ в трудния ми преход между истината и съмненията, между смелостта и….предпазливостта!
Имаме различия – да! И като характер, и като темперамент, и като подготовка и като опит. Общото, обаче, е по-важно! И тя знае кое е то, аз няма да го изтъквам, защото ще прозвучи нескромно.Бъдете щастлива, Веселина, от сърце Ви го пожелавам!
Благодаря на проф. Семков – един от истинските интелектуалци! Благодаря Ви, професоре, за уважението и вниманието! За мен е ЧЕСТ, че Ви познавам, макар и задочно!
А моите приятели от „Истината“!!!! Няма нужда от думи! ПОКЛОН пред ВАС!
…………………………………..
И вместо епилог ще завърша с един въпрос и един отговор, взети от текстове на български песни, които аз обичам.
“ Защо да се боря, ако не мога света да променя?
Защо да се боря, ако не мога никой да спася?“
„…За да оставя поне една сълза в окото и една драскотина в паметта на другия!“
С уважение към всички:
Иванка Славчева