За разликата между туризма и емиграцията
Един нашенец умрял и се преселил в рая. Щом стъпил в рая, какво да види – море от сладолед, бреговете му от шоколад. Спокойствие, зеленина. Живял ден, два, година праведникът в рая и започнало да му писва. Нямало ги кръчмите, в които на чаша вино с приятели старецът бистрел политиката, нямало ги жените, в които бил влюбен. Мислил, мислил старецът и решил да потропа на врата на Свети Петър.
– Светецо, не искам повече в рая – наситих му се, скучно ми е и ми липсват приятелите, шумните кръчми, питието. Отключи ми портата на рая, пусни ме по белия друм да си ходя в ада.
Свети Петър останал глух и ням за молбите на райския човек. Решил обаче да събере светиите спешно на съвет. Такъв случай в рая нямало. Мислили-мислили и решили да отпратят праведника, който искал да живее в ада. Преди да уредят постоянното му жителство там, светиите решили да пратят скучаещия на екскурзия в пъкъла. Да види, да гледа, да усети и ако реши, да отива там.
Хукнал нашият човек презглава. Все пак дали му само три дни да опознае мястото, където искал да живее. А там – живот като на земята. Кръчми, мадами, живот си живеели грешниците. След три дни екскурзия в ада райският човек се върнал и започнал да се моли всеки ден на свети Петър.
– Свети Петре, искам в ада! Там ми харесва, там са всичките ми приятели. Моля те, пусни ме да си отида от рая!
– Пратим ли те там, обратен път назад няма – рекъл светецът и подписал пътната книжка на райския човек за ада.
Щом вратите се отворили на пъкъла, пред сащисания старец се разкрила страшна гледка. В средата на пъкъла ври казан, а в него се давят и пищят душите на грешниците.
– Тук има някаква грешка – рекъл бившият райски праведник! – Аз бях тук три дни на екскурзия и беше прекрасно.
Дяволът се подсмихнал под мустак: – Това, чедо, е разликата между туризма и емиграцията.
За притчата се сетих, когато моят роден град бе обявен повторно за най-добрия град за живеене. За туристите, за които Варна са чайките, морето, порцията пържена риба през лятото. За емигрантите и местните нещата в най-добрия град на републиката изглеждат по-друг, доста по-семпъл начин.
В най-добрия град за живеене метална решетка уби старица в централен подлез. Бездомни кучета ръфат деца и кръстосват белите плочки на централния площад – завоевания на градоначалника от първия му мандат, припикана територия за четириноги с постоянен адрес площад „Независимост". В най-добрия град за живеене два квартала помпат фекални води към морето, защото няма канализация, скоро няма и да има. В моя роден град не остана плаж за една хавлия от хотели, кръчми, заведения. Знам улици, които не са виждали асфалт повече от 30 години, а улични лампи има от две. Шофирането в прекрасния град за живеене е истинско изпитание на волята и издръжливостта, а ако трябва да минеш от единия до другия край, трябва пълен резервоар. В най-прекрасния град за живеене се строят грандиозни спортни комплекси, но няма пари за асфалт.
Най-прекрасният град се управлява от три мандата от най-готиния кмет, който е естет, но ако става дума за центъра. Моят най-готин кмет естет кара служебен мерцедес с пет единици, намира пари за пара на свирката, но по-рядко за колелата.
Моят кмет е кмет на центъра на Варна и това личи и от светлинните украси лете и зиме, от чистотата на улиците. В най-добрия град за живеене има средства за лукс, няма средства за детски градини и ясли.
Втората табелка „Варна – най-добър град за живеене", дар от туристите и за туристите, които събират тен десетина дни по плажовете, ще украси поредния параден вход към града. Тя не е за местните. Както се казва, това е разликата между туризма и емиграцията.
Илка Катрева
В. “Монитор”