За протеста, новата рокля на Бойко Борисов и журналистическата проституция
За протеста
Днес съм горд, че бях част от първата проява на национално пробуждане от 1997г. на сам. Това не беше протест на браншови организации или политически партии, че да се чувства някой от протестиращите използван или „яхнат”, това беше отворен протест на всички недоволни от съдбата на нацията и цялата държава граждани на република България. И ако този протест, според някои, е преминал под знамето на футболните фенове, то това говори още по-укорително и негативно за всички онези, които избраха да си бъркат в носа, да се чешат по задника или да се тълпят като паплач по моловете, оставяйки самотни студенти, футболни фенове и земеделци на първа и единствена линия на народния бунт. Ако пък същите тези хора със скопено чувство за справедливост се чувстват доволни от състоянието на държавата в момента, то именно те са истинските „лумпени”, не протестиращите. Защото не искат да видят по-далеч от носа си и собственото си фалшиво чувство за задоволство, защото не осъзнават, че най-голямото престъпление, което държавата и ВСИЧКИ политици правят срещу тях е успиването, оскотяването и обезверяването на цялото общество. Да гледаш отстрани открадната мечтата на хората за по-добър живот , примиряването им със ситуацията на безперспективен, до която са доведени от политици, олигарси, мафиоти и номенклатура и да се изпиташ грам съпричастност, солидарност и разбиране е „лумпенизация”. Да гледаш с надменност давещите се на потъващ кораб, когато ти самият също си на него е нечувано малодушие. Да плюеш по хората, които имат все още живец във вените си са го доказали на площада, въпреки дозите с приспивателни на политиците, е проява на застрашително душевно разтройство.
Никой не носеше отличителни политически, фенски и други знаци. Имаше граждани на република България, от различни социални групи, но с една идея – идеята за справедливост!!! Да отнеса няколко тупалки, за да защитя правото си на свобода и бъдеще в тази държава за мен си струваше. Да видя още няколко хиляди човека, които го правят, беше чест за мен като българин.
За новата рокля на Бойко Борисов
Когато разбереш, че някой е „женски полов орган”, от възпитание казваш че е „в рокля”. Е днес всички видяхме Бойко Борисов в рокля. Един човек, с перфектна медийна визия, и не до там очарователно ченгеджийско минало. Един човек, който реши да клекне на комунистите и да падне в очите на стотици хиляди. Или най-малкото на онези няколко хиляди, които попаднаха под палките на освирепелите полицаи.
Никой не разбра какво точно се случва, когато се чуваха изстрели, хората панически започнаха да бягат, а онези които се препънаха ги сполетя ето това:
Не бих могър да критикувам колко омерзени бяха всички, за това че тяхната свобода и граждански права бяха потъпкани толкова брутално и грозно. Хора, студенти и старци, журналисти и земеделци, майки, работници, бизнесмени, без всякакво значение на пол, възраст и социално положение бяха натикани до стената, във снега или под полицейските кубинки, защото Бойко облече червената си рокла и остави съдбата на протестиращите в едни откровени фашисти, каквито са в парламента и министерски съвет и се случи нещо, което дори и през 1997, след месеци на протести беше немислимо- демокрацията, редом с хората, които я защитаваха бяха потъпкани.
Бил получен сигнал за бомба, разбрахме по-късно и Борисов забранил протеста, което дефакто и деюре развързва ръцете на обезумелите полицаи да смачкат от бой а арестуват и последния протестиращ, тъй като той е нелегитимно там. Че нали и едни жив комунист да има в страната, който се намира в последното забутано село, би могъл да вдигне телефона, да набере 112 и да пусне подобен сигнал на всеки един граждански протест?!? Това дори не беше правдоподобен повод, това беше безумие, което доказва, че дори правителството да падне, страната ще отиде в ръцете на човек от същото котило и със същото мислене.
Никой не ни предупреди, просто налетяха и започнаха да бият. Разбира се, че това о и последната протестираща баба, която вдигна бастуна си във въздуха в бойна позиция. Разбира се, че напрежението ескалира. Аз питам, как така 20 години управляващата върхушка от всички партии може да краде безогледно, да унищожава народа, морала и духовността на тази нация, да скопява гражданския ни дух, недоволство и воля за промяна, да обезверява и отнема надеждите за по-добро бъдеще на милиони в тази страна, да предава националните ни интереси, да мародерства и разграбва, да ни управлява като колониална държава, да ни ограничава човешките права, а нашето недоволство ДА НЕ ЕСКАЛИРА? Е, просто няма как това да не стане. Тази ескалация беше нужда, защото това беше израз на омерзение и безизходица от задънената улица в която България е доведена. Това не беше селска вечеринка с хора и народни песни.
В Гърция, 1 месец, цялата държава беше поставена в кома, беше срината всякаква дейност и половин Атина гореше. Това стана, предимно благодарение на анархисти – хора, чиято философия е разрухата на всякаква държавност и ред. И въпреки това никой не посмя да вдигне ръка срещу тях, защото трупове после щяха да висят от бесилата на Атинския форум. Защото в Гърция преди да са анархисти и разни други, всички са ГРАЖДАНИ, а за тях, гражданските права и демокрацията са нещо свещено. А тук бяха нужни някакви си два часа на един човек в рокля и на една фашистка управляваща диктатура да смажат надигналото се недоволство.
За журналистическата проституция
И ако емоциите не бяха достатъчно на самия протест, медийното афтър-парти просто ме довърши откъм адреналин. Вкупом Нова Телевизия, БНТ, БТВ, ТВ2, БНР, Дарик Радио и какви ли още не журналистически курви в Интернет пространството се надпреварваха да охулват протеста, като събиране на ултраси, лумпени и наркомани.
Интервютата на всички тези подлоги бяха на 135 процента взимани от единиците с маски по лицата, видимо пияни или изглеждащи съмнително личности. При няколко хиляди души на площада, чисто статистически ще присъстват поне 50 съмнителни личности, пък ако ще и литургия на папата да е.
Изумително беше чувството на ориентация в тези журналистически проститутки, които изпразниха, както изпразват клиент – политик или бизнесмен, от съдържание думата „провокатор”. Зя тях провокатори сме всички, ние сме варвари, ние сме „лошите в страшния филм”. А истинските провокатори, техните клиенти – си грееха задниците на топло в депутатските кресла и се чудеха коя ли медия ги задоволява по най-мръсен и животински маниер, със своите материали.
На който не му е ясно защо, ето ви едно правдоподобно обяснение или моята теория за това, как една медия, решила да не бъде „проститутка” днес, няма да оцелее и месец след това. Всички пари идват от реклама (говорим за тези „над масата”) А рекламата в България се държи от Красимир Гергов, човекът държащ рекорд на най-голям подкуп в страната – 500 000 лв. Реши ли този „другаря” Гергов да спре рекламата за една медия, тя няма да има ресурс да си плати и тоалетната хартия в офисите. И тъй като, Гергов би предприел такава наказателна санкция само и единствено ако идва от неговите партньори от партията-майка, техните субсидии също биха спрели. И така, Бареков би се върнал на село, а новинарките в повечето „медии” – по магистралите. Кой би искал тази идилична обстановка, по настоящем да се радвали….Кой не би обслужвал от тези икони на българската журналистика?
С две думи- Проститутките използваха брутално ЛАЙНОМЕТИТЕ, и преди, и по време и след протестите. То не бяха разцепления сред студентите, то не бяха теории на конспирацията, то не бяха петдесетолевки в студентски град, то бяха лайн*
Медиите винаги са широко отворени за политиците!
Най-противното, в случая е че тези проститутки ще задоволяват извратените сексуални апетити на всяка една власт, без значение на нейния власт, и когато властта си поиска, медите й пускат. Те гълтат, за да се нахранят. Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Обобщение, не мога да направя. Доволен съм, че бях с приятели на протеста – Мария от metafrasiorg.blogspot.com, поговорихме се с Мартин Димитров, видях се и с Wattie, Комитата и някои други физиономии.
Гротескното беше, че само 20 минути, след като побоищата от полицаите и целия протест приключи, бяхме спрени от техен „колега” от КАТ и любезно помолени да платим двайсетарка, за да си нямаме проблеми, и то пред ЦУМ, в центъра на София, при всичките тези охранителни камери.
Още по-гротескно беше, че прибирайки се вкъщи, чак към полунощ ще успея да пусна това, тъй като близо 12 часа вкъщи бяхме оставени без отопление и електричество.
Знаете ли какво е на един човек да му се прииска да вие като вълк? Е аз знам.
Христиан Даскалов