За простотията (по Йордан Радичков)
Много простотия се навъди напоследък, наплоди се и взе да се големее. И тъй се разголемя, че де що има високо място, ама връх ли било, бърчина ли, или някоя политическа цицина – и хоп! – простотията най-отгоре възлезла! Седи там, на щръкналото, кипри се, пъчи се и акъл раздава, щото най-обича да се кипри и пъчи, и акъл да раздава. И да управлява според нейните си, простотийски правила. Понеже простотията се има за най-умна, най-красива и най-важна в държавата.
Което си е така.
Да вземем, например, простотията на г-н Бъ. Ах, каква възхитителна простотия! Импозантна като катедрала!
Крачи г-н Бъ с тая катедрала под ръка и задръства всичкото пространство! Ще те прегази и ще си замине, без да те забележи! И даже с мигла няма да трепне! Мигар на човек с такава огромна простотия може да му трепне миглата!
Качва се г-н Бъ в джипа, и простотията се разстила до него, а синята лампа вие и сигнализира: “Пай се! Велика простотия минава!”.
Върви г-н Бъ, а простотията не се отделя от него – вярно куче му е тя, пази го и облайва всеки зложелател, дръзнал да хвърли по г-н Бъ някоя дума, дето г-н Бъ не разумява и я мисли за камък в неговата картофена лехичка.
Вземе ли г-н Бъ да говори, простотията зейва, та не млъква и никой не може да спори с нея! Как да спориш с телевизор! Не те чува, не те вижда, пък и не ще да те чуе и види. Простотията обича да щъка от телевизор на телевизор, щото тя там си живее и даже там работи за радост всенародна. Простотията на г-н Бъ освен, че е величествена, тя е и уникална. Тя е тъй енергична и многофункционална, че блика от десет телевизора наведнъж и ни хока неуморно.
Един дребен дефект има – памет няма. И всеки път, според случая, разказва различни легенди за себе си и даже им вярва.
Едно от любимите занимания на простотията на г-н Бъ е да реже ленти и да открива разни неща, отдавна открити, обаче важното е да се пукат душманите. А г-н Бъ и неговата простотия имат страшни душмани, готови всеки миг да им изтръгнат из ръцете тяхното единствено оръдие на труда – ножицата. Някои злобари разправят, че г-н Бъ спи с ножица в дясната ръка, поради което си намазолил палеца.
Лъжа! Под възглавницата е тя, за да може всяка сутрин г-н Бъ да открива себе си.
Тръгне ли г-н Бъ да реже ленти и простотията търчи първа с ножица в дясната ръка и склъцва лентата на к`во да е, което съвсем не е к’во да е, а нещо много историческо и ужасно изнервящо душманите. Веднъж в еуфорията простотията на г-н Бъ скръцка една полицейска лента, откри тържествено едно местопрестъпление, рече – “Айде, хаирлия да е!”, и лисна водица от медено менче, та после г-н Цвъ рева цяла неделя, че неидентифицирани субекти му съсипали местопрестъплението. (За г-н Цвъ – по-натам.)
Простотията на г-н Бъ е не само импозантна, тя е магнетична и дори магическа. Освен по телевизорите, простотията на г-н Бъ мре да ходи сред народа и да се показва, че да не я забравят. Нали е речено – простотията по хората ходи, не по гората. И затова г-н Бъ я води сред народа, а народът, зашеметен и очарован, пипа простотията по бицепса, прегръща я, снима се с нея и пищи възторжено като невръстна репортерка.
Това хождение сред народа въодушевява г-н Бъ. “Обичат ме, снимат се с мен, пипат ме, радват ми се, носят ми баници, баклава и вино!”, казва г-н Бъ. И разнежен, вика на народа, че е куче, което трябва да бъде държано изкъсо, а в отговор народът хихика подлизурски, усърдно върти опашка, носи му пантофа, даже дава лапа, а простотията го милва по главицата. Като му омръзне на г-н Бъ тази лъстива игра с народа, простотията кресва “Чиба!” и народът се разотива, скимтейки удовлетворено.
Простотията на г-н Бъ има драматична потребност от похвали и ласкателства, затова мнозина гладят простотията по косъма, че да й стане драго, ала щом й стане драго и –хам! – отгризва ръчицата, дето я глади по косъма.
Простотията на г-н Бъ обича да ходи на мач по къси гащи и да люпи семки, да рита футбол на исторически дати, да цъка есемеси и да говори на чужди езици. От всички чужди езици простотията на г-н Бъ знае най-важното. Нейното “Бонжуар!” е тъй изящно, като да е написано от Молиер, и тъй омайно, че тутакси усещаш аромата на кафе откъм една мансарда в Монмартр. Нейното “Данкешойне!” е тъй деликатно, че Гьоте се изчервява от завист. Но най-красиво звучи онова ненадминато “Конграчулейшънс!”, което простотията очаква трепетно при всяка среща на високо равнище.
Простотията обича разредения въздух по високите равнища и тъкмо там се изявява по един ненадминат начин, което весели обитателите на високите равнища и ги кара да се споглеждат с лек смут. Веднъж г-н Силвио измери с педи безкрайните плещи на простотията на г-н Бъ и възкликна неподправено: “Ето, това се казва простотия! Не като вас!”. Казват, че и г-жа Ангела имала специално отношение към простотията на г-н Бъ – винаги гледала да заговори преди простотията да докопа думата, щото после бликвал дипломатичен кикот по високите равнища и деловата работа тъй си оставала несвършена.
Като всяко нещо и простотията на г-н Бъ се развива, колкото и да ви изглежда абсурдно. В началото тя искаше да я харесват и обичат, после – да се страхуват от нея, а напоследък възжела да я съжаляват. И демонстративно потъна в самота.
Г-н Бъ разправя, че седи сам като куче. Не е истина. Той не е сам. Седи си в Бояна пред телевизора г-н Бъ, а до него – простотията му. Той гледа телевизор – и тя. Той слуша чалга – и тя (о, двамата адски се кефят на чалгата!). Той пляска бос – и тя. Той пуши пура – и тя. Обикновено вечер двамата слушат чалга и играят шах в ритъма на “Батальонът се строява”. Шахматната партия винаги завършва реми – той не може да матира простотията, а тя се смилява над него благосклонно. По някое време г-н Бъ изпраща простотията да обискира всеки ъгъл на резиденцията и ако намери женски гащи, да ги изхвърли, щото журналистите това чакат – да намерят женски гащи и да му кажат “Хасан”.
По късна доба пристига г-н Цвъ, придружен от неговата си простотия, като Айфеловата кула извисена.
– Критериите са залостени – рапортува г-н Цвъ.
– Браво! Ще пропеят в арестите! – хвали го г-н Бъ.
Простотията на г-н Цвъ не е тъй шармантна и харизматична като простотията на г-н Бъ, но никога не пропуска да се изрази дълбокомъдро и енигматично, например: “Разликата е по-различна” или “Не бих могъл да говоря за хипотетични неща, когато те са много виртуални”.
Г-н Цвъ е грижовен към простотията си – дари я с 6 (шест) апартамента, че да й е просторно на душата, и даже я заведе на видеозон. Който установи категорично, че простотията изцяло се е нанесла в г-н Цвъ, преизпълнила го е, та чак прелива.
Простотиите на г-н Бъ и г-н Цвъ беседват в изящен, простотийски стил, жалват се взаимно от някакви чужди простотии и някъде след полунощ г-н Цвъ си тръгва, а г-н Бъ ляга да спи с простотията си. Той похърква и тя похърква. Той сънува и тя сънува. Не е сигурно дали сънуват едно и също, както не е сигурно и дали простотията не шпионира сънищата му, за да го накисне.
А мен сън не ме лови.
През нощта всеобщата простотия втасва и в ранни зори ще блъвне отвсякъде, ще шурне от телевизора, ще изкряка от вестника, ще затъркаля своето благоутробие по парламентарния килим, досущ като галеона на г-жа Фидоска. По някое време едно дребно пицарче с мутиращо гласе ще ни удостои с простотията си – тъй грамадна, че пицарчето си живее в нея като в резиденция. Има и други простотии, ама една е тъй просторна и необятна, че всички я титулуват като Мозъка.
Ще се струпат на рояци и пълчища по-ситни простотии – калинки, хлебарки, хамстери и прочее бълхи, дървеници, це-цета и конски мухи, па ще налазят и накацат по могъщата гръд на г-н Бъ като заслужени държавни отличия. А после ще се отдадат на своята садистична страст, ще се подхилкват и подгаврят – да не би да остане ъгълче, непревзето от простотията, и почтен човек – недоубит…
Игла да хвърлиш – на простотия ще падне.
Дума да изречеш – простотия ще настъпиш.
Накъдето и да тръгнеш, простотията ще те пресрещне, нарита и наплюе като злобен верблюд.
И няма къде да се скриеш.
Простотията дебне и слухти отвсякъде, връхлита, гази и руши всичко, всичко покварява и позори.
И няма Ноев ковчег – да ни спаси от тоя потоп и да ни отведе до брега на разума.
Велислава Дърева