За политиците, журналистите, драскачите и всички останали неприятни личности
Като казах политици, та се замимислих останаха ли такива, защото слушам все по-безпринципни изказвания на видни лидери на партии, които се изживяват в ролята на шамани и предвиждат изхода от политическите битки, както за местния вот, така и за изхода от парламентарните избори през 2009 година.
Най-интересното е, че именно тези, които най-много купуват гласове, най-яростно крещят срещу купуването на гласове. Няма да кажа, че един от тях е Яне Янев. Няма да кажа и, че купуването започна още от първите години на демокрацията и разликата от тогава до днес е, че от кебапчета се мина на стотици хиляди левове.
Преглътнахме купуването на местния вот през 2007-ма, сега ще преглътнем и местните избори в Сандански и Казанлък, и т.нар. опозиция ще продължава да лае. Той кой ли и обръща внимание, всъщност?
Бизнесмените купували гласове. Ами, правилно – на бизнесмените им омръзна да си плащат на некадърните политици, а алчността на последните им показа, че ще им излезе по-евтино да влязат в политиката, вместо да плащат на алчни некадърници.
Като казах опозиция, та се сетих – то има ли такава?
Така като гледам, на бъдещите избори през 2009 година, няма да се учудя ако Бойко Борисов вземе, че забрави подписаното си черно на бяло обещание, че няма да прави коалиция нито с БСП, нито с ДПС, и вземат, че се прегърнат трите партии в един стеремеж да управляват и без това изтърбушената ни страна.
Тези дни видимо се позатоплиха и отношенията между Бойко Борисов и железния Иван Костов, и то пак в името на това, че Командира разбира, че има много голям шанс батальона му да мине в резерва.
На всички ни е ясно и, че е на път да се осъществи куриозната коалиция между ВМРО и “Лидер”. Защо пък не? На първата организацията лидерът и е комунист, а втората си е чисто депесарска.
Чудя се като общински съветник в морската столица, как е възможно някои хора да твърдят, че са в опозиция в местния парламент. За да бъдеш в опозиция, това означава да не участваш в управлението на града, а не както ГЕРБ – Варна да имат свой заместник кмет, както и член на борд в общинска фирма. Това обаче изобщо не им пречи да твърдят , че те са против настоящето управление на Варна. В Общинския съвет има и няколко свободни електрона, които още се чудят някъде да поемат – дали да хванат пътя към кмета, дали да се завъртят към ГЕРБ, или пък към мнозинството.
Що се отнася до драскачите, нещата добиват гротесков характер. Има в морската столица една личност, която е колкото дебела, толкова и грозна, но това не е чак толкова важно, по-лошото е, че е още повече злобна в отчаяността си, че години е извън Общинския съвет. В озлоблението си стигна дотам, че плюе всички с изключение на тези, които и дават по някой лев. Става дума за т.нар. опозиция.
Има, разбира се и слуги – както в политиката, така и в журналистиката. Има и драскачи, които не се научиха кой общински съветник от коя партия е, но пък е нормално явление за тях е да внушават лъжи и да говорят пълни глупости. Някои хора много ги е яд, че преди известно време бяха публикували, че съм притежател на десетки павилиони в града, което естествено, се оказа пълна лъжа. Е, поне журналист от “Труд” има доблестта да дойде и да ми се извини.
Критикуването, иначе е много хубаво нещо. И аз нямам нищо против всичко, което е истина за мен, да бъде написано. Но дали заради жалкото заплащане от няколко стотин лева си струва човек да стане лакей?! Питам Вас, г-н Слав Велев! Писахте, че аз съм взел капанчето пред Летния театър. Подариха ли ми го, или аз дадох рушвет за него? Защо не писахте, че аз взех едно напълно занемарено и съсипано помещение с изтръгнати кабели и контакти, с пробита ВиК инсталация и сега то е в блестящо състояние? Аз си плащам наем, който не определям аз и съм абсолютно изряден, а и няма закон, който да ми забравява като общински съветник да се занимавам с бизнес.
Но стига толкова съм говорил за хора, които не заслужават да им се обръща такова внимание. Само искам да питам – г-жо Веселина Савова, озлоблението Ви дотолкова ли е сляпо, че всеки ден като навита пружина плюете председателя на Общинския съвет и кмета на Варна? Защо не кажете, когато Вие бяхте общински съветник какви ги вършихте и как се пазаряхте за някои дребни подаръци? Аз се гордея, че от пет години, откакто съм общински съветник никой нищо не ми е подарил и не съм извършил нищо незаконно. Гордея се и с това, че работя в този местен парламент с председател Борислав Гуцанов, който за възрастта си е един изключително компетентен и опитен политик, но най-вече е варненец, който живее с проблемите на града. И съвсем убедено заявявам, че него не го интересуват лични интереси, а просперитета на Варна.
Ясно е, че човек от време на време греши. Безгрешни хора няма. На последната комисия по търговия и туризъм, открито заявих, че не може да се говори за приемане на план за развитие на туризма, при положение, че курортните комплекси са строителни прощадки, пътищата са в окаяно състояние, а ремонтите им се извършват точно като стартира летния сезон. Но също така заявих и, че заставам зад решението на кмета Кирил Йорданов за събаряне на Понеделничния пазар, тъй като считам, че Варна трябва да се изчисти от т.нар. бараки. Напоследък е модерно да се роят т.нар. сдружения на търговците. Подобно сдружение моментално обвини кмета за събарянето на Понеделничния пазар. Прочетох в един лъжлив електронен сайт, че вече било уговорено “Интерсервиз Узунов” да вдигнел огромна сграда на мястото на пазара. Кметът обаче категорично заяви, че на това място ще има изградена зелена градинка, а под нея ще има подземни паркинги, което аз приветствам. И питам сега, кой протестира – 90% от собствениците на павилиони, които преотдават обектите си, което е абсолютно незаконно, или 10% от истинските търговци?! Отговорът е ясен. Не може заради шепа хора всички да търпим циганията в центъра на красива Варна.
Затова нека т.нар. опозиция най-накрая, ако е опозиция, да излезе от властта и да заяви ясно позицията си, а когато става дума за важни социални проблеми на града да не се държи като ощипана мома, а да застане отговорно зад тези решения.
Хубаво е и журналистите да се дистанцират от драскачите и поръчковите им “колеги”, и да отразяват проблемите на Варна не едностранно, а отговорно и достоверно. Ние, общинските съветници от своя страна също ще поемем своята отговорност и ще отговаряме както пред вас, така и пред варненци за делата си.
Нека заедно да направим Варна не един от най-добрите градове за живеене в България, а един от най-красивите градове в Европа.
Веселин Данов
В. “Народно дело”