« Върни се назад Публикувано на 19.06.2008 / 22:23

За мълчанието, пясъка и Бойко Борисов

 

 

Древен мъдрец ни е оставил следната мисъл: „Когато нямам какво да кажа, говоря!" Същият мъдрец казал и друго: „Хората в пустинята пият пясък не защото не познават водата, а защото нямат избор". Сетих се за това тези дни, след като проследих всички коментари около суматохата с двете президентски интервюта. Всички пихме пясък, защото само един говореше. И това не беше президентът. След като се изговори, разбира се.
Нормално беше всички да се окажат изненадани след първото интервю на президента. Още по-нормално беше да са дваж по-изненадани от второто. Допускам, че е възможно дори президентът сам да се е изненадал от себе си. Не съм предполагал обаче, че самият аз ще се окажа изненадан. При това не от президента, а от Бойко Борисов.
След първото интервю по едната телевизия столичният кмет каза: „Президентът е човекът, който направи това правителство и не им прави чест на правителството и хората от БСП, които им чуха за пръв път имената само защото президентът ги посочи, в един момент да му скалъпят номера с „Гоце", после му създадоха негативи вътре в държавата". Половин час по-късно по другата телевизия каза: „Човекът, който най-много демократизира БСП, се казва Георги Първанов. Той ги извади от една червена комунистическа партия, извървяха пътя, та сега премиерът да е в Щатите".
След второто президентско интервю още на другия ден по едната телевизия той отново се изказа: „Видя се, че президентът и премиерът са приятели, харесват си тройната коалиция и правителството. На нас не ни харесва". Пак половин час по-късно и пак той по другата телевизия: „Вече няколко дни държавата се занимава с лична свада между бившия и новия лидер на БСП. С моето име беше злоупотребено, за да се сплаши премиерът Станишев. Той затова избяга от всички коментари – за да се стигне до вчерашното интервю".
Тук е мястото да обясня защо се изненадах, но преди това трябва да се извиня. Моите възможности и личното ми дистанционно на телевизора не ми позволяват да следя повече от две телевизии по едно и също време. Извинявам се на всичките знайни и незнайни телевизии, радиостанции, печатни и интернет издания, в които Бойко Борисов може би се е изявил по същото време, но аз не съм разбрал. Защото ако не е в телевизионното студио, говори по телевизионния телефон. Вярвам дори, че ще доживея деня, в който той ще е в студиото и едновременно ще се обади по телефона.
Защо се изненадах? Защото винаги досега, когато Бойко Борисов се е изявявал по телевизията, съм имал чувството, че гледам запис на старо предаване: това вече съм го чувал от него, казано със същите думи, със същите жестове.
За първи път се случва Бойко Борисов да говори различни неща. Съвсем естествено е, когато говори политик от ранга на Бойко Борисов, това да се посреща с три удивителни. Не е същото, ако се изяви някой като Стефан Гамизов, да речем; след подобни изяви ни остават милион въпросителни. Всички казват, че Бойко Борисов ще бъде следващият премиер. Даже самият той го казва. Следователно това, което има да ни съобщи, е важно, а може би съдбоносно.
Като наговори такива неща като цитираните обаче ние се объркваме. Как можем да съединим разпокъсаната между различни телевизии реч в една мисъл? От една страна, президентът е добър, а БСП е демократизирана, от друга страна, президентът не е добър, а за БСП даже не ни се говори.
Пак се сещам за древния мъдрец – кое ли е обратното на неговата мисъл? Ако е говорил, когато е нямал какво да каже, какво ли е правил, когато е имал едно наум? Сигурно е мълчал. Прочие това направи Станишев – мълча, докато Първанов проговори за втори път. Това обаче е голяма грешка. Ако не беше мълчал, щяхме да чуваме дълго и все по-хубави неща за президента и БСП, до които сега нямаме шанс да се докоснем, докато не се пенсионираме.
Освен ако президентът не си е приготвил и трето интервю.

 

Юрий Асланов

В. “Монитор”

 

«