ЗА „МИШО БИРАТА” И ГУЗНИТЕ „АНТИКОМУНИСТИ”
Няколко изречения по повод новината, че разговорът между Бойко Борисов и Ваньо Танов, станал известен като „Мишо Бирата“, е автентичен. Това е установила специалната парламентарна комисия, която е изслушала вече бивш служител на ДАНС, който потвърдил истинността на записа. Доколкото знам, същият този служител беше дал показания и пред съдия още преди две години. За мен това не е новина, но е повод да се върна върху някои мисли, които тогава останаха ненаписани.
Много добре си спомням имената на всички, които преди три години обвиниха нас, журналистите във в. „Галерия“, в измама, както и на онези, които се опитаха да омаловажат скандала, както и на активните подлоги на ГЕРБ, които подменяха въпроса за съдържанието на разговора с фарисейското питане: Кой ви даде записите?
Още тогава много добре си дадох сметка за това кой колко струва, що за интелигентност и характер притежава и приключих с илюзиите за наличието на смислена алтернатива в България. За мен това беше пределната линия. И то не заради накърнено самолюбие – спасен съм от тази слабост, ако да имам куп други – а заради осъзнаването на поразителната истина, че т.нар. десен и граждански елит не става за нищо, че хора с огромни публични претенции са обикновени посредствени мижитурки с характер на чиновници, излезли от перото на Гогол и че
цялата внезапно събудила се миналото лято антикомунистическа стихия е бутафория и манифестация на гузната съвест.
Какъвто българският антикомунизъм винаги е бил.
Приемането на феномена „Борисов“ от т. нар. десни интелектуалци, политически лидери, анализатори и журналисти е по-голям срам от членството на мнозина от тях в БКП преди 1989 г. , както и от унизителното и оглушителното им мълчание по времето на Живков. И ако тогава страхът от репресии е могъл да бъде някакво извинение, макар и не кой знае какво, то днес те нямат никакво извинение. При Борисов те направиха свободен избор, а реакциите по случая “ Мишо Бирата“ показаха автентичното им лице.
Срам, който се опитаха да отмият със стодневна разходка из софийските улици със свирки в уста
и събиране на подписки за референдум!!!, но не им се получи. Пропуснаха, когато имаха възможност да се проявят като граждани. При това златна възможност. Това е непоправимо. Както бе непоправимо мълчанието и интимната им колаборация с режима на Живков.
Явор Дачков