За Коритаров, Инджев, и… мишките.

Всички онези, които НИКОГА няма да бъдат Иво Инджев, Георги Коритаров и още някои личности, които не са толкова „модерна” дъвка, се надпреварват анонимно да ругаят как те са мекерета, а дървените коментиращи философи са корифеите на демократично свободната мисъл.

Исках да се въздържа от този коментар, но няма да съм аз, ако не го напиша.

А вие, мишки страхливи, пъзливи да си напишете името, а вие, всички онези, които говорите от чуждото РЕДАКЦИОННО ИМЕ, а никога от собственото си, а вие, всички онези, на които храбростта стига само до потните пръстчета и още по-запотените душички, които чатят пред компютъра – знаете ли какво е да отстоявате позиция и да ви изхвърлят в кошчето за боклук, само защото не сте послушни?

Знаете ли, мижави безличници, какво означава да те лишат от единствената ти любов – журналистиката, знаете ли как може държавната, олигархичната, политическата и мръснишката машина да те смачка?

Да те остави без работа.

Да те притисне до стената, така че да виеш и да хапеш устни, но да не показваш никога пред другите, защото този живот е за смелите.

Да те лишат от правото да имаш позиция, която трябва да бъде чута, само защото НЕ Е ПРАВИЛНА, и защото си обявен тихомълком за персона нон грата.

Да те смачкат.

Да те неглижират.

Да те напъхат в пещерата.

Там, където е мястото на всички онези, които са различни, с характер, с цвят, с глас и със страст да не коленичат.

Да те изкарат крадец.

Да те изкарат рекетьор.

Да те изкарат луд.

Да те те изкарат продажник.

Да те напечатат като доносник, а да нямат и хабер какво точно значи специална служба и национална сигурност. И чест. И дълг.

И ти да не можеш дори да им теглищ една майна публично.

Преживяла съм всичко това.

Знам как, когато си на гребена на вълната, „солидарните” ти колеги – журналисти ти стискат ръката и се кълнат, че те уважават. Знам обаче и как, когато ВЛАСТТА те срита, същите тези „колеги” минават на другата улица за да не те поздравят, защото си заклеймен, че си мръсният враг на „добрите”.

Знам, че клеймото всъщност е звезда на челото, но кой е бил пророк в собственото си село?!

Иво Инджев казва истината. Никога не ме е назначавал на работа, нито съм го познавала, когато беше „голямата работа”, за да го защитавам днес.

Георги Коритаров защитих тогава, когато не му бях виждала очите, защото мръсотията, която му спретнаха бе, заради класата му, която трудно войнстващото бездарие понася.

Ако двамата бяха толкова важни ДС – фигури, вярвайте ми, никога нямаше сега да са без работа, или напъхани в пещерата.

В медиите на ЗНАКОВИ МЕСТА днес се вихрят некадърни, ЗАВИСИМИ, ужасно по-страшно от досиетата, мекерета, които някой иска да ни натрапи като ВОДЕЩИ журналисти.

Мишки, които ако изобщо се престрашат да проведат сериозен диалог с журналисти като Коритаров или Инджев, ще трябва да прочетат поне пет вагона с книги преди това.

Страшно е, когато някой говори истината в България.

А, когато е журналист, ще бъде заклеймен първо от „своите”. И докато има редакции пълни с алкохолички, набутали наркоманизираните си роднини да пишат статии, редакции, бъкащи от неграмотници, които не знаят дори къде се намират на елементарна пресконференция, всички онези, които имат позиция – ще бъдат заклеймявани като агенти, като луди, като неставащи.

Защото това иска ВЛАСТТА .

Малоумници, продали се, за да промиват мозъци.

Пещерата прави свободата, е кръстил мотото на предаването си Георги Коритаров.

Някой ден, вероятно в друг живот, Жоро, ако имам много пари ще направя телевизия, в която предавания ще имат Кеворк Кеворкян, Георги Коритаров, Иво Инджев, Тома Томов, Димитри Иванов, и още…

И те нямат да си пречат.

А ще се забавляват да се надскачат.

И да издигат мишките до различно ниво.

Защото силата на характера и животът не се мерят по правилната опъната линия, а по пропаданията.

Веселина Томова