За кого работи ДСБ

Привържениците на конспиративните теории биха казали, че най-твърдата опозиция в парламента всъщност играе за тройната коалиция, следвайки таен план за съсипването на смислените политически алтернативи в българската политика. Без да съм любител на подобно мислене и без да съзирам някакъв злокобен заговор, не мога да не се съглася с тази теза. В последните месеци ДСБ извърши следните неща:
Поиска вот на недоверие на правителството и застана в една опозиционна редица с ГЕРБ, "Атака" и новоизлюпената конюнктурна опозиция от царски отцепници.
Вотът не постигна абсолютно никакъв ефект срещу управляващите, но за това пък вкара Волен Сидеров в политическата игра, до която негласно "Атака" не бе допускана заради краен екстремизъм. Освен това хората на Костов признаха Бойко Борисов за дясна опозиция, а Атанас Атанасов дори заговори за бъдещо управление с ГЕРБ. Месец по-късно същият Атанасов бе ползван за пощенска кутия. Подхвърлените му записи сложиха началото на скандала с Румен Петков. Откатът от удара пак отиде в ДСБ с познатото връщане на лентата и неудобните въпроси, започващи с: "А вие когато бяхте на власт?" Стана ясно, че и по времето на Атанасов мутрите са били сътрудници на службите, а на Иван Костов бяха припомнени нелицеприятни срещи от същия вид, за които днес е упрекван Петков. За широката публика стана ясно, че освен сега мутрите винаги са управлявали МВР, включително и по времето на Костов. И този път Борисов успя умело да избяга от взаимните обвинения въпреки "легендарното" си четиригодишно минало на главен секретар на МВР. Около него нещата се спекоха едва когато Ваньо Танов необмислено намеси името на Алексей Петров. Последният леко изръмжа и Бойко Борисов нареди на разприказвалия се Танов да млъкне, а на другия генерал Илия Илиев забрани въобще да говори. ДСБ "проспаха" и този златен шанс да върнат топката в реалната игра между враждуващите групировки от БСП и ГЕРБ. Впрочем след "акцията" с пощенската кутия ДСБ не даде никакъв принос за разплитането на случая. Никакви факти, никаква атака по същество. Върхът на политическото им въображение се оказа раздаването на запалки с лика на Румен Петков. Безвкусна, инфантилна и неадекватна акция. И докато тя предизвика само недоумително повдигане на рамене, то след последното им начинание ще трябва да бъдат попитани по-сериозно за кого работят? За своите избиратели или за тройната коалиция? Как може в момент, когато управляващите са в тежка криза, да бъдат консолидирани по най-елементарния начин чрез вот на недоверие. На всичкото отгоре едва няколко седмици след предишен по същата тема и с красноречив резултат. Вместо да насърчават разцеплението в тройната коалиция – самият Станишев се обърна изнервен към своите партньори с призива да му вадят кестените от огъня – костовистите ще принудят ДПС и НДСВ да гласуват солидарно с БСП, а заедно с това да отместят фокуса на обществено внимание от скандала към вота на недоверие. Вместо да изчакат раздорите в самата БСП да вземат своите вътрешнопартийни жертви и да умаломощят социалистите, ДСБ им дават чудесен външен повод да се консолидират. Вместо да насърчават разногласията в управляващото мнозинство и да усилват гласове като този на Минчо Спасов, хората на Костов упорито дърпат прожекторите към себе си и за пореден път ще предизвикат припомнянето на нелицеприятни факти от собственото си управление. Освен това за пореден път ще позволят на Пламен Панайотов и останалите бивши царедворци да се изявяват като широка парламентарна опозиция. Иван Костов не е самодеец, а професионален политик с дългогодишен опит. Трудно ми е да повярвам, че върши всичко описано до тук от глупост, а не искам да мисля, че е от корист. Във всеки случай е далеч от истината.

Явор Дачков

В.”Политика”