ЗА ЕДНА ХАПЕЩА МЕЧКА И БЕЗЗЪБАТА ЖУРНАЛИСТИКА

На 14.11.2019 г. по Нова телевизия в сутрешния блок „Здравей, България“ сред най-наболелите теми (даже повече от тази за преизбирането на новия главен прокурор от ВСС) беше „Мечка нахапа ловец в Стара планина“.

Явно редакторите/продуцентите на предаването бяха решили да компенсират перманентната липса на хаплив език от страна на водещите по злободневните за обществото проблеми (подобно на техните колеги в болшинството други медии) и отделиха цели 10 минути на злощастния ловец от Казанлък, който вместо на глиган, попаднал на хапеща мечка.

Разбира се, ако насреща му се бе изправила миеща мечка, тя с лекота би отмила срама от лицето му! Но за съжаление енотите не си падат много по живота в Стара планина и поради това обстоятелство честта да направи „гепи“ с чакащия на пусия авджия се паднала на тяхната кафява посестрима.

Пред напористия репортер, подпомаган от въпросите на жадните за истината журналисти в студиото Председателят на ловното сдружение в Казанлък коментира, че пострадалият е извадил късмет, тъй като по някаква причина мечката го е оставила жив (по-долу става известно каква най-вероятно е била тя).

Той разказа как в условията на намалена видимост неговият колега бил изненадан от четириногия звяр. Тъй като не ми стана ясно откъде го е изненадал (отзад, отпред или отстрани), реших да потърся допълнителна информация в нета.

Така попаднах на „PRESS TV – ИНФО, КЪДЕТО И ДА СИ“ от Казанлък. Там още на 12.11.2019 г. са публикували новината за нагризания като казанлъшка поничка съгражданин. Статията започва с разяснение, че става дума за 47 годишен редовен ловец. Определението „редовен“ в първия момент ме накара да се зачудя дали се касае за ловец с редовен ловен билет или пък то има по-комплексен смисъл, отнасящ се до нормалността на неговия психически статус. Едва след няколко секунди зацепих, че иде реч за редовното му участие в ловните подвизи на ЛРД „Сокол“.

Опитният авджия, решително стиснал карабината в ръце, дебнел за подгонени от колегите му диви прасета, когато „само на около метър-два от дулото на пушката му в мъглата се появила огромна мечка, която се изправила на задни лапи и го съборила върху шумата“.

По всичко личи, че камуфлажът му не е бил от най-добрите (например като във филма „Хищникът“ (1987 г.) с Арнолд Шварценегер), но странно защо авторът на статията не пише, че жертвата е съборена върху земята, а върху шумата, което оставя лек любовен привкус в съзнанието на читателя. В подкрепа на тази пошла хипотеза може да се посочи следното твърдение, направено от зоолози „Мечките правят орален секс“ (http://www.zoomania.org/%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B5%D0%BA%D1%81/ ).

Това мнение не е съвсем голословно, имайки предвид, че „срещата (между представителите на двата животински вида) продължила не повече от минута, минута и половина, при което звярът нахапал рамото, слабините и бедрата на жертвата си“. За смучки по врата не се споменава, но потърпевшият от похотливите щения на косматия агресор все пак е истински късметлия, че не е попаднал на Вежливия лос от прословутия виц (може да бъде прочетен накрая), който едва ли щеше да си тръгне толкова набързо.

Пострадалият от мечешките ласки е „бил откаран в старозагорска болница и според лекарите на този етап нямало някаква пряка опасност за живота на ловеца (освен, ако мечокът не му дойде на свиждане), който макар и бавно (цели два дни след инцидента!), започвал да се възстановява“. Дано обиграният авджия оздравее бързо и да му се проясни, че в мъгла не се ходи на лов, защото освен в обятията на някоя заблудена мечка е възможно да попадне на мушката на някой не по-малко дезориентиран от нея другар.

И винаги да помни (както г-н Тихомир Юрганджиев мъдро споделя във форума на „PRESS TV“), че „Мечката също е ловец (и то истински)!“.

Макар телевизионните студия по-често да са посещавани от влечуги, лешояди, вълци, лисици и тъпунгери (същества, наподобяващи лисунгерите, ала с по-нисък интелект), не е изключено да се появи и мечка в тях! Тогава силата на словото (доста по-страшно оръжие от огнестрелното, което както се видя по-горе не винаги е ефективно), ще е най-сигурната защита срещу посегателствата върху живота на хората!

Споменатият репортаж по Нова телевизия съдържаше голяма доза символика – интервюто с председателя на ловното сдружение в Казанлък и част от братята по оръжие на пострадалия ловджия се провеждаше на „стрелковото стрелбище“ (по думите на репортера), където те упражняват и затвърждават своите ловни умения.

Навярно трябва да се създадат и полигони на свободното словото, на които журналистите безпрепятствено да тренират да задават неудобни въпроси, да правят критични анализи и да се отбраняват непримиримо срещу посегателствата над свободата на словото!

Да не спират да усъвършенстват стрелбата с тежката картечница на словото, чиито куршуми са думите, а тяхната цел е истината за онова, което се случва във всички сфери на обществения живот!

И разбира се, никога да не забравят, че цензурата и автоцензурата са много по-опасни от мечката, защото п(р)оявяването им винаги става в най-неподходящия момент за техния проводник и има неблагоприятно импулсивно въздействие, чийто заряд може да се отрази отрицателно на някой участък в Инсталацията му (става въпрос за електро инсталация, а не за тази с турската тоалетна на чешкия художник Давид Черни).

Актуализирана интерпретация на вица за Вежливия лос

„В гората изневиделица (като от мъгла) се появил Вежливият лос – много мил, учтив и любезен, но изключително е*лив. Той налитал на всичко живо, което се изпречвало на пътя му, включително на разсеяни ловджии.
Заекът с притеснение научил за него и недостойните му прояви на любовно издевателство. Без да губи време, решил да вземе предпазни мерки и да (о)пази честта си поне, докато българските депутати приемат „Истанбулската конвенция“.
Прибрал се в ергенската хралупа, залостил здраво вратите (външната и на спалнята) и включил СОТ-а! Превантивно си пъхнал една коркова тапа (поради липса на био морков) в задника, за да осуети мерака на Вежливия лос за неоторизиран достъп до BIOS-a (basic input-output system), легнал си рано и се отпуснал върху кревата, пропит от блажено спокойствие.
Заспал сладко и дълбоко с чувството за добре свършена работа – същото, което го споходило и когато сложил бидоните с кисело зеле за зимата. Сънувал как Вежливия лос лежерно подминава неговата мрачна бърлога и се насочва с бодра стъпка към дебнещия на три горски преки от нея колоритен ловец. Изведнъж обаче се събудил, обзет от странна тревожност! Тъкмо се чудел какво не е наред и чул „ПУК!“ – мощен звук като отваряне на бутилка с шампанско, последван от гласа на Вежливия лос:
– Добър вечер, Зайо!“

Емил Живков