За един пробит долар. Доставчици на истина

Изглежда, Янето са го хванали за семенниците.

Той си знае за какво точно. Може би за онова прочувствено писмо на депутата му Ем. В., че го принуждава със запис на заповед да се превърне в роб от пробитата му галера. Или за нещо не толкова сантиментално.

Тъй или иначе, приключва втората смяна на фабриката за дим. “Ян. влиза в менопауза” – мъдро отсъди Гошо от сайта на “Труд”.

Във всеки случай, в неделя вечер Янето продаваше маската на печалния рицар – тъжното Яне, ах, недей, сърце. Може би бе взел няколко диазепама, за да потисне образа на възторжения изобличител, което не е никак лесно. Разбира се, кола маската от доста време се беше пропукала, отдолу надничаха изкривените черти на измамения ентусиаст, но нови слоеве обилен грим замазваха пукнатините. Уморително е почти цяло десетилетие да играеш ролята на медиен Барон Мюнхаузен.

А може би всичко това бе късният ефект от 800-те билборда, от които преди година и половина надничаше образът му – не е лесно да понесеш тази

сбирщина от себеподобни,

която наднича отвсякъде и те възнася в еуфорията на една куха слава, докато те запрати обратно в прахоляка.

Цв. (“На 4 очи”) не бе по-малко разстроена. И как иначе – един от телевизионните шутове, полуридаейки, си вземаше полусбогом от полуполитиката – и какво ще правят сега Цв. и подобните на нея без любимия си разносвач на полуистини. На кого ни оставяш, скъпи, кой ще ни извисява до висините на полужурналистиката, кой ще ни захранва бузките с врели-некипели.

Оправдана тъга, понеже отдавна телевизиите са светилището на подобни хора, истината там вече се среща толкова често, колкото и кокошка със зъби.

Янето си даваше вид, че пише “На прощаване” за своите Цв. Когато месата му се белеят по лайняните полета на българската политика, те да си спомнят думите, които е издумал, и да попеят неговата песен юнашка, и сълзите да капят по гърдите им морни, кап-кап-кап.

По дяволите, как у нас не се намери един смислен политик да се откаже публично от политиката – и сега и този достоен акт бе поруган, и тази сцена от трагична се превърна в бутафорна.

Нима такива като Цв. не знаят какво ще каже във фалшивото си прощаване Янето, защо трябва да го приютяваш отново, както години наред, за да се опитваш уж да опровергаваш преувеличенията и лъжите му – “Ах, недейте, така, ах, ама вие сериозно ли мислите, че …” Това не ти е кварталният фризьор, с когото можеш да се глезиш.

Шутовете на бръщолевенето бяха въведени в телевизиите от други шутове – водещи и репортери, мързеливи и безталантни. О, колко е лесно да си общуваш с някакви кречетала, които ръсят небивалици,а ти само мяучиш край тях. И отгоре на всичко, да се усещаш уютно с тях, макар че би трябвало да е точно обратното – да се чувстваш унизен и наскърбен и да проклинаш професията си.

Спътници на хора като Янето в дефилето на фантазиите бяха, например, и измислените съчинители Боби Цанков или Георги Стоев – лъжливите хроникьори на мутренския живот. Други одиозни фигури пък искат да мутризират политиката или да я превърнат в нещо водевилно, в някакъв театър, в който се подвизават зле закопчани и лъжовни типове, Били Лъжеца до Били Лъжеца.

Това е съдбата ни. Фантазьори доставят “истината”. Фанфарони правят историята, и така е още от времето на Бенковски, който гледа горящото Панагюрище, най-китния градец от Дамаск насам, и казва: “Аз си свърших работата, нека Русия да дойде да я довърши!” И България все си гори, а тази фраза си остава сакралното ни оправдание. Изначално бе позорно подобни хора да бъдат превръщани в централни персонажи на телевизиите. И това не бе някакъв генерален заговор на политическия елит за преднамереното опростачване на публичното говорене. По-скоро това бе и си остава политиката на безволеви журналисти, които се задоволяват единствено с това да им подхвърлят огризки от истината, застанали като просяци пред задния вход на някаква кухня за измислици. И така журналистиката се превърна постепенно – както бе казано по друг повод – в красива уста, която е загубила прекалено много зъби заради възпаление на вътрешностите. Аз бих допълнил –

заради възпаление на душата/съвестта

Към края на разговора с Цв. транквилантите започнаха да губят въздействието си, още 5, максимум 7 минути и Янето щеше да се върне към предишната си форма. Ролята на тъжния клоун изобщо не е предвидена за него. Той поиска своеобразен вот на доверие и бъдете сигурни – в отговор чу поредното лудешко кикотене от публиката, хубаво е да си знае това.

Тези хора са опоскали до крайна степен въображението си, нищо оригинално вече не могат да изчоплят оттам. Крадат им колите, крадат им флашките, шпионират им невръстните “сътрудници”, остава да им откраднат и девствеността. Ако това беше първото появяване на Янето в ефир, един сериозен водещ щеше да му зададе поне 100 въпроса, преди да го натири. Но той се явява за стотен път и въпросите, които останаха отново незададени, вече са поне хиляда. Идва някой да си изиграе поредното представление – този път на съкрушеното сърце, и заедно да изхрачвате небивалици в лицето на публиката.

Янето никога няма да напусне политиката, понеже той отдавна не е в политиката, той винаги е бил медийното кречетало, врещенето на което замества смисления разговор.

А освен това кандидати за ролята му колкото искаш. Предната вечер друг екземпляр доста по-нескопосано се подвизаваше при Светла Петрова.

Цв. е душичка, обаче Светла е класен журналист и е странно, когато и тя се заплесва по поредния доставчик. Не й върви да нарича “шокиращи” абсолютно недоказаните твърдения на някакъв доскорошен плъх от ДАНС, поредния постфактум храбрец. Шокиращ е самият начин, по който се шокират някои журналисти от напълно безлични типове, които не внушават никакво доверие, но усърдно фъфлят насреща им. И, разбира се, доказателствата им винаги са “следствена тайна”.

Гледах предаването и си казвах: Да не му паднеш в ръчичките на този мишок! Вижте гузното му лице и му задайте правилните въпроси.

***

След миналата дописка стана голяма битка. За около 24 часа в сайта я бяха прочели над 18 хиляди души, коментарите бяха ожесточени, летеше перушина и пр.

Смисленото се бореше с упорството. Чудя се как са упоени някои хора, и да ви кажа – изглежда това е най-голямото постижение на прехода. Ония например, които палят по две свещи едновременно за божеството си Костов, са по-големи фанатици дори и от неуките комунисти в първите години след Девети септември. Не се обиждайте, но това е факт. Движат се като някакво ято бели лебеди, от сайт в сайт, и само да си посмял да кажеш нещо, и започват. Сещам се за гениалната притча на Радичков. Видял циганинът мърлявите си, окаляни деца и рекъл: “Лебеди мои!”

И сайта на “Блиц” го държаха под око. Там се появи някакво идиотско предположение, че атентатът на “Домодедово” бил дело на арменската терористична организация АСАЛА. И някакъв трол, подписващ се “КГБ”, написа: “Ами сега, руският слагач агент Димитър съвсем ще се обърка”.

Голяма веселба, тези типове съвсем са полудели. За мен вече е ясно, че има няколко сладура, на които им плащат, за да ме дебнат навсякъде, да вървят подире ми, да си вземат успокоителните и да ръсят глупости. И както виждате, много съм се уплашил. Ще взема да си върна обратно руските ордени.

Веднъж чух нещо наистина извънредно в телевизията на “Сан Стефано” 29. Там се ръсеха понякога невероятни дивотии, но тази беше нещо наистина специално. Чух да говорят нещо за мен, без да знаят, че съм на площадката пред асансьора. Единият – беше второразреден шеф в телевизията – обясняваше на другия, защо съм се държал толкова гламаво. “Ти не знаеш ли – рече той, – че зад него е АСАЛА”. “Ебах му мамата, как така!” – пък си рекох аз и се шмугнах в асансьора. Добре, че нямаше ДАНС, та щях да я закърша сериозно.

Не мога да разбера, наистина не мога, какви са тия хора, които не искат да видят очевидното. Затова сега вие ще ми простите едно мимолетно общуване с интернет троловете.

Ето как най-просто мога да обясня проблема, повече от това не съм в състояние, понеже мога да получа трайни увреждания. Костов продава “Кремиковци” за 1 долар. Дотук не виждам да има нещо сложно. Той казва, че едно нещо струва толкова, колкото дават за него. Да речем, че е прав. Купувачът, друг мургав джентълмен, 5 години по-късно продава “Кремиковци” за около 200 милиона лева.

Изводите: или Костов нищо не разбира и е некадърен стопански деец, или Мургавият е гений. Което пак означава, че Костов не е никакъв гений.

Веднага след като купува “Кремиковци” за около 200 милиона лева, трети мургав джентълмен – не искам да ядосвам патриота Сидеров, но това са фактите – залага “Кремиковци” за 325 милиона евро и веднага си получава парите.

Костов продължава ли да е гений според троловете си? Захариев е геният, а не той. И каква държава ще оправяш, когато не можеш да се справиш с едно предприятие?

В момента “Кремиковци”, който е оценен за 1 долар от първия джентълмен, седи на тезгяха и му искат половин милиард лева, което също е доста изгодна цена.

Сашко Диков направи един от типичните за него репортажи, които трябва да минават за смели, ехе, и показа някакъв джентълмен, който пък бил станал милиардер само от един от табаните в “Кремиковци”.

Но Костов ще мълчи дори ако целят този табан бъде изсипан в драгалевския му двор.

Извинявайте, че ви занимавам с тази свръхпросташка афера.

Темата бе съвсем друга. За това, че някои хора сякаш се раждат отново всеки ден, а на следващата заран всичко започва отначало.

Мълчиш за важното

а дрънкаш неспирно за маловажното. Обаче разговорът за теб винаги ще опира до онзи проклет долар.

И политиката му струва един пробит долар. Дори днес. В средата на миналия месец каза, че целта на СРС аферата е да бъде принуден Бойко да отстъпи пред руските енергийни интереси. И 10 дни по-късно спокойно гласува срещу кабинета – и в полза на руските интереси.

Да сменим персонажа, да му сложим червило – издуй бузките, мила, и пр. Е, познахте, вече сме пред Кунева. Мис Пробита кауза. Докато беше еврокомисар по потреблението, тя не свърши нищо за българите – все едно че се беше скрила под полата на доня Маргарита, царицата. Обаче тия дни казала за историята със СРС-та, цитирам: “Това е най-големият скандал за 20-те години преход”.

Тъй ли, мис? Ами двойно взетите гори от твоя патрон, мадридския трандафор? Ами неприличните му разговори с благородника-измамник Виктор Емануил? Тези хора искат да повярваме, че политиката е само набор от думи.

И президентът Петър Стоянов се поупражнява на тема досиета, миличкият специалист. И между другото каза нещо удивително: СДС пропуснал да си изгради икономическия фундамент, а Костов бил лош, понеже направил приватизацията по модела на Луканов.

Луканов отдавна беше при Ленин, когато две години по-късно Костов осъществи работническо-мениджърската си приватизация. Доведете ми един работник, забогатял от тази приватизация, и ще паля, докато съм жив, по четири свещи на ден за Костов. Това беше феноменален грабеж, неистов.

Когато са пълнили главите ви с лъжите си, те са ви презирали. И сега ви презират, и винаги ще ви презират. Никога не са се интересували от вас. Защо тогава се дерете в Мрежата, защо се държите като уплашени деца в гората на българския Здрач? Ако имате малко вътрешна свобода, мислете, когато съчинявате и съхранявате собствената си история на прехода. Не се доверявайте на идиотските им теми, които и сега ви навират в очите и ги изстискват като лимон, за да направят на кисела лимонада историята ни.

Кеворк Кеворкян

В. Труд