ЗА ГАРАЖНАТА СОЦИОЛОГИЯ ПРЕДИ ИЗБОРИ

Социологическите проучвания за електоралните нагласи са хлъзгава територия. Първо защото винаги се намира някой недоволен от моментната снимка или от анализа на социолозите, който започва да вие на умряло, че данните били фалшиви. Второ, защото и най-добросъвестно събраните и анализирани данни могат да бъдат интерпретирани по всевъзможни начини от медиите и заинтересовани среди, кога поради неразбиране, кога заради користен интерес. И трето, поради това, че мнозина извън социологията гледат на предизборните сондажи като на математически точни прогнози и колчем реалните изборни резултати се разминат с прогнозите, започват приказки как еди коя си агенция била дала „фалшиви“ данни.

Без да се държи сметка, че едно социологическо изследване за това как биха гласували хората не дава непременно точния резултат, който ще се случи в действителност, а е само хипотеза на базата на установените тенденции в определен период от време. Но това трудно се обяснява на широката общественост.

Затова и в чужбина, и у нас, кредибилността на подобни изследвания зависи преди всичко от репутацията на социологическата агенция – от опита, публичното присъствие, ако щете корпоративния й авторитет. Не може да се има доверие на нещо, което се нарича „социологическа агенция“ , а се е пръкнало едва вчера, няма самостоятелен офис, ясна институционална биография и публично утвърдени фигури. Това, че някой е взел диплома за социолог или по-общо в политическите науки, не го превръща на следващия ден в кредибилен анализатор и презентатор на социологически данни за изборните нагласи. Защото социологията не се заключава в това някой да събере едни данни от теренно проучване, пък после да ги преразкаже елементарно в стил” толкова процента за това, толкова за онова”.

Така е поне в развитите демокрации. Там синдромът „гаражна социология“ не вирее в областта на проучванията на предизборните нагласи. Може да има гаражни агенции на току-що дипломирали се младежи и девойки, но те не се бутат в дълбоките води на националните социологически изследвания, а трупат опит с проучвания по социални или екологични въпроси в махалата, в гимназията или най-много сред студентите. Няма кой да им повярва, ако изведнъж представят данни как върви предизборната надпревара.

Всеки може да си поръча на анкетьорска мрежа да събере теренни данни. Стига да има пари. Истинската социология обаче започва с анализа на теренните данни, на тенденциите и процесите. Сериозните екипи и агенции се открояват именно със своите солидни анализи. У нас такива са Галъп, Алфа рисърч, Сова-Харис, Медиана, Афис, АССА-М, Института за модерна политика, Маркет-линкс – това в общи линии е висшата лига на пазара на социологическите проучвания.

Наближат ли избори обаче, започват да се пръкват и гаражни „агенции“, които най-често служат за манипулация на общественото мнение или пък са опит да се „удари кьоравото“. Типичен пример е „агенцията“ на брата на скандалния даравераджия Любомир Павлов, по известен като Любо Пъпката – Юлий Павлов. Замирише ли на предизборна кампания, на хоризонта изскача неговия „Център за анализи и маркетинг“. Дали и как прави собствени социологически сондажи или ползва готови данни от близки сруктури, като тази на скандалната Мира Радева, както твърдят някои, не е напълно ясно. Важното е, че Юлий Павлов, който е физик, а не социолог или политолог, лично обикаля медиите и вещае изборни резултати, като истинска врачка от гара Подуене. Каканижат се кръчмарски сметки – този толкова процента, онзи толкова мандата. И до ден днешен не се е чуло някой друг да работи в този „крупен” център.

Докато неговата агенция се появява периодично вече години наред преди избори, а после изпада в летаргия, има и една друга категория същински гаражни социолози. Това са агенциите-еднодневки. По правило те имат гръмки наименования, които целят да заблудят, че става дума за престижна организация и екип, а всъщност са дребни търговски фирми с по един-двама души персонал. Не е лошо да се прави малък бизнес, но не и в области, които искат мащаб, утвърдени имена и изграждана с години репутация. В социологическия бизнес е като в одиторския и адвокатския, или пък в медицината – големите и сериозните неща са за големите и сериозни компании или специалисти.

Та като говорим за гаражна социология, преди няколко години в България блесна и угасна скоропостижно „социологическа агенция“ с гръмкото име „Барометър инфо“ (вероятно опит да се наподоби европейския „Евробарометър”). Тя се състоеше от двама-трима неизвестни младежи и девойки с неясен образователен статус. За изборите през 2009 г. тези барометърци щедро пълнеха журналистическите имейли с „прогнози“ как партия Зелените щяла да получи минимум 2,5 процента и да надмине НДСВ, а пък коалиция „Напред“ щяла да вземе повече от 6 процента от гласовете. След изборите изчезнаха и не се чуха повече – пито, платено.

Сега пак наближават избори и с интерес ще следим каква ще е поредната реколта гаражни „агенции“, набързо скалъпени с цел да захлебят, ако могат, от наивността на някой политик, който се излъже да им поръча предизборен сондаж.

Първата гаражна „агенция“ вече се изока. Както можете да предположите и тя носи гръмко наименование – „Агенция са социални изследвания и статистика „Прогноза“. Ще рече човек, ако съди само по името, че това е някой голям екип с утвърдени имена, на които може да се има обществено доверие. Истината е, че справката в регистрите показва, че това е ООД, регистрирано през февруари т.г. в един апарпамент, в което мажоритарен собственик е един с нищо незапомнен бивш депутат от ВМРО Милослав Мурджов, който по образование е историк. След разцеплението на войводите, той работеше при предишния плодвидски кмет Славчо Атанасов, а сега се усуква около партията на скандалния бизнесмен Ковачки ЛИДЕР. Наел е за управител никому неизвестната Евелина Славкова, която или все още е студентка, или току що е грабнала диплома. Което автоматично означава, че в истинска социологическа агенция биха й отредели място като стажантка или най-много обикновена сътрудничка докато натрупа някакъв опит. Новоизлюпената гаражна агенция вече се опита да привлече внимание с някакво банално „изследване“ за отношението на хората към ЕС. Както може да се очаква, вместо социологически анализ на данните, прочетохме в постен средношколски наратив най-обикновен преразказ на числата и процентите.

Тъжно за гилдията, макар и смешно за публиката. Но не е луд, този който яде зелника, а този, който му го дава. Медиите трябва да имат много по-сериозни критерии, когато публикуват социологически сондажи за избори. Защото там място за гаражна социология няма.

Ивайло Сантиров, д-р по социология и политически науки, Университет „Фордъм“, Ню Йорк