За ВМС, предложението на ВМРО и пиратите в Аденския залив
Казано в прав текст изпращането на фрегата в пиратския залив звучи като да опашем на голия си задник чифте пищови от някоя скъпа марка и да ходим да се дуелираме със сомалийците, като в Дивия запад. Защото без да се броят разходите за прехода до там, едно пребиваване от 2-3 месеца на кораб и екипаж би струвало на опосканата ни държавица по милионче на месец.
А както е видно, в хазната с трън да завъртиш, нищо няма да закачиш, защото нищо не е останало. През април, когато беше отвлечен корабът „Маласпина Касъл” с български моряци на борда, имаше предложение към правителството за изпращането на български боен кораб в района. Отговорът на военното министерство тогава беше в стил „чакаме да ни поканят”, макар че оперативното ръководство на ВМС още тогава имаше готовност. Тогава се смяташе, че едва ли има нужда от покана, щом България има свой легитимен и конкретен интерес по този морски път, а именно – сигурността на преминаващите оттам български граждани.
Звучи разумно, но неефективно. Но на фона на неразумното и неефективно изпращане на военни мисии по света за защита на чужди интереси и каузи, за които държавата ни си позволява да харчи пари за със съмнителен резултат или полза, то е крачка напред в начина на националното ни мислене.
Затова е правилна тезата, че едва ли следва да се пестят средства за запазването на живота на българи, където и да са по света. Осем месеца по-късно, когато в рамките на 5 дни, отново бяха отвлечени 13 български моряци с два кораба, темата отново става актуална. Така ВМРО отново напомня на министъра на отбраната Николай Младенов за предложението си за изпращане на български военен кораб в Аденския залив. „Дали е нужно нова заложническа драма с български граждани, за да разбере военното министерство, че са нужни изпреварващи действия”, пишат воеводите.
И изпадат в противоречие, защото нашите по-нататъшни действия ще бъдат не изпреварващи, а закъсняващи с всеки изминал ден. Освен това признанието, че „Присъствието на български военни в района разбира се, не дава възможността за тотална охрана на всеки кораб с български моряци, но демонстрира ангажираност в колективните международни усилия за сигурност, както и ясна държавна съпричастност към моряшката общност у нас”, още веднъж показва, че някой само си прави словесните упражнения на гърба на нещастието на пленените моряци.
Ако се гледа държавнически и прагматично, това са го направили американци и израелци. Просто са въоръжили екипажите си и никой не смее да припари, камо ли да атакува на корабите им. Просто и ефикасно. Иначе глупотевини от рода, че всички са обучени за борба с пиратите и шланговете са пълни с вода, с която да ги отблъснат от борда, звучат меко казано смехотворно… и жалко.
Защото нашите момчета са поставени в разменени роли с нападателите си – вместо аборигените да атакуват с лъкове и стрели, а те да им се надсмиват високомерно, недостижими от борда на корабите си, то сомалийците имат автомати и картечници, а нашите моряци-шлангове с вода?!
Това е картинката, зад която, както каза вчера един от варненските морски специалисти, прозира удобен сценарий за особен вид подкрепа в дестабилизиране на обстановката в района. И още едно мнение на друг морски специалист. „Учудващо е как в съвременния свят, при изразходването на толкова много пари за оборудване на военни кораби и сателити, не можем да се оправим с едни ниско цивилизовани пирати. Излиза, че са по-добри от НАТО и силите на Европейската общност".
Или тези сили не струват пукната пара и са един кух балон, който се пука при всеки пиратски изстрел. Такова е мнението на цялата морска общност във Варна, която е настръхнала след последните пиратските набези. Защото е истина, че при съвременните средства за комуникация, следене и разузнаване, е смешно да говорим за пиратство, което не може да бъде премахнато с една или няколко целенасочени операции.
Ако се погледне каква армада от бойни кораби кръстосва в района и го „мироопазва”, на всеки що-годе разумен човек ще му стане ясно, че всичко е за парлама. Някой си защитава своите интереси, а другите се правят, че му помагат. Кой на кого и защо – ще стане ясно. Както всяка мръсотия, изплуваща на повърхността. По-важното е друго, че най-невинните в случая, се превръщат в изкупителни жерви на мръсни игри за милиони долари.
А ние нямаме излишни милиони, нито в евро, нито в долари или в левове. Ние нямаме и налични дори! С какви мисии и какви български фрегати в Аденския залив тогава се заглавичкваме?
И отговорът на военният минстър ще бъде точно такъв, че министър Дянков би трябвало да каже дали подобна операция би могла да се финансира.
Той пък ще цитира премиера Борисов, че пари нема… действайте!
afera.bg