Защо родната полиция не ни пази?
Преди време всенародния любимец Веско Маринов изпя химн за МВР. Куплетите в маршов ритъм са така убедителни, че на всички в залата им се прищява да скочат на крака и преминат тържествено пред някоя трибуна. Но покрай злополучните си любовни истории, предшестващи андропаузата на светските ни мъже от „елита”, достойни за сълзлив турски сериал и за слагачеството си на разноцветни политически сили и различни професионални гилдии, той стана за посмешище. Някак си хората не можаха да възприемат повтаряните в припев куплети – „моята, нашата, родната полиция ни пази”. Но защо такова недоверие?
Яловите опити за „вдигане на самолета” т.е. рейтинга на родната, а преди години „народната” не хващат дикиш. Навремето Мао Дзе Дун нарече американския империализъм „книжен тигър”. И след години се оказа почти прав. Нещо подобно наблюдаваме и в момента. Двудесетилетните усилия на законодателите и всички власти скопиха и маргинализираха някога всемогъщото ведомство. Превърнаха го в домашен котарак, който се страхува и назландисва да лови дори дребни мишлета. От респектиращ апарат за репресия на вече наглата и дръзка престъпност се е превърнал в безпомощна, деликатна госпожица, която се извинява в автобуса, че е настъпила някоя мутра. Но дали причината е само в окастрените пълномощия, мижавия бюджет, опорочената агентурно-оперативна дейност, страха в населението да оказва каквато и да е явна или негласна подкрепа, пред страха от опозоряване… Всъщност, ако се вгледаме в подробности, много са изтръгнатите зъби на нещастния ни котарак, който и да иска, просто не може да лови нещо по-голямо от мишлета.
Но как разсъждават повечето полицаи?
В началото на кариерата си те са добри „ченгета” и истински защитници на обществото. Мразят престъпниците и самоотвержено се борят срещу тях. Но постепенно се променят и разочароват. Дразнят ги обвиненията в медиите, че веднъж са брутални, друг път безпомощни, особено пред тълпа в ромските гета. Напада ги тъкмо обществото, което те защитават! Вестниците и телевизиите непрекъснато нападат полицията. Всички се грижат, да не падне и косъм от главата на задържаните. Защо проклетите адвокати поне шест месеца не ги придружат в патрулките? Тогава сами ще засадят и отгледат дървото, на което да бесят престъпниците! Началниците с лъскавите униформи са на страната на политиците, които лъжат хората. Разправят дивотии, че не можеш да мразиш престъпниците, или ромите. Но какво, нали те са тези, които извършват болшинството от престъпленията. Та нима те не са хлебарките, които изяждат цивилизацията? Не желаят да работят, не желаят да учат – само знаят да друсат кючеци! Мамят и крадат, грабят и убиват невъоръжени и безпомощни старци, правят жените и дъщерите си курви, търгуват с дрога. Презират и не се подчиняват на служителите на реда и закона. А не са ли и полицаите свободни граждани, които да мразят, когото намерят за правилно? Също така полицаите при стачки и размирици защитават богатите от злобата на бедните. Те, които пазят богатите от бедните, са също бедни. И те трудно свързват двата края. Последната капка се добавя от това, че в очите на общественото мнение стоят на по-ниско стъпало от престъпника. Някои от колегите им са уволнени, или попадат в затвора за това, че са изпълнили дълга си. Крадци, мошеници, изнасилвачи и убийци имат по-големи права от ченгетата и се рахождат необозпокоявани и дръзко им се надсмиват. След всяко по-сериозно престъпление настава същинска медийна вакханалия, в която едва ли не полицаите са извършители.
От тук нататък, пътя към корупцията е вече широко отворен. Започват побоите, заплахите и изнудванията, за да накара поредния боклук да признае престъпленията си и да дели с тях. Та нали по-добре от всички познават механизмите на престъпността. След като тези над тях го правят безнаказано, да не са по-глупави от тях. Защо да не помислят и за себе си. Така обикновенно се стига до днешното ни дередже.
Без да ги оправдавам, ето малък пример, на колко ръководството на МВР оценява кожата на един полицай.
На 24.04.2003 год. в РДВР Варна се случва извънредно произшествие, което няма аналог в настоящата история на МВР. От психопат е нападнат постовия полицай на входа на дирекцията. Същия насочва зареден пистолет “Макаров”, законно регистриран на негово име, в главата на постовия полицай, след като е загубил търпение да чака служител от дирекцията. Проявявайки бдителност и светкавична реакция, полицаят избива пистолета, който е с патрон в цевта, но се произвежда изстрел. Куршума преминава на сантиметър от главата му и се забива в стената. В същото време чакалнята е пълна с посетители. С помощта на колега, нападателят е съборен на земята и са му поставени белезници. В последствие се оказва, че нападателят е кандидат за работа в МВР, който търси контакт с ръководството, и губейки търпение е насочил агресията си към униформения.
На следващия ден всички ежедневници отразяват събитието в полицейската си рубрика, като отдават дължимото за постъпката на полицаите. Не е необходима писателска фантазия за евентуалните последици, ако не е била адекватната реакция и намеса на двамата униформени. В най-добрия случай – убит полицай, но като се имат в пред вид 8-те патрона в пълнителя, пълната с граждани чакалня и непредсказуемата реакция на нападателя са възможни всякакви кървави сценарии. При евентуалното им настъпване щяха да хвърчат шапки и пагони на началници нагоре по ерархията. За техен и на нападнатия полицай късмет, това не се случва. Някои политици по този повод щяха да организарат поредното политическо шоу и до проронят крокодилски сълзи за жертвите пред електората. Нападателят, син на богат бизнесмен, след психиатрично изследване в последствие удобно се оказва шизофреник. Аналогията със сегашния случай „Чочо” в Перник е пълна.
В недалечното тоталитарно минало такива постъпки се квалифицираха като “героични” и подобаващо се поощряваха с морални награди, включително и с производство в първо офицерско звание. За жалост, сега това се прави само “посмъртно”. Дни след инцидента директора на РДВР издава заповед, с която награждава двамата проявили се и случайно живи полицаи с „парична награда от 50 лв”
Та така. Какво можем да очакваме от полицаи, на чийто живот собствената им служба слага оценка “ 50” лв…
Светослав Атаджанов
www.djani.blog.bg