Защо плащаме на Топлофикация и защо държавата работи против народа

О Т К Р И Т О   П И С М О

 Какво и защо плащаме на Топлофикация и на топлинния счетоводител

Ролята на държавата и защо нейните представители работят против народа

Господа,

            Безброй пъти е писано и говорено по тези въпроси и много медийно време е отделено и загубено. Когато някой взема отношение или решение, е нужно да познава поне простите закони на физиката и механиката. А досега методиката за образуване на цената на топлинната енергия се е определяла или от технически некомпетентни хора, или умишлено са били отричани неща, без да се знае защо. Тези пък, които са били наясно с нея – се опитват с технически средства да прикриват истината, разчитайки на техническата неграмотност на другите.

                Ще си позволя да обясня принципа на действие – отдаването и получаването на топлинната енергия в радиаторите и от него в жилищата.

            Топлоцентралите затоплят вода до определени градуди – общо приети до 90 градуса. Тази гореща вода се транспортира до потребителите чрез магистрални топлоизолирани топлопроводни тръби, положени в специални канали. Загрятата вода е стока, която се ползва и заплаща от потребителите, а за потребителя е важно какво получава и какво плаща.

За да функционира правилно отоплението в една сграда, първо в сгродата се монтира абонатна станция, свързана с външния тръбопровод и инсталираната отоплителна мрежа в сградата. В абонатната станция са монтирани уредите: главен топломер и главен водомер, отчитащи отделената топлина в мегаватчаса (МВтч) и топлата вода в кубични метри. Тези отчети технически са точни, но са несправедливи!

Да разгледаме кое е неправилното и защо:

Горещата вода за отопление, преди да тръгне към жилищата, преминава през бленда или вентил. Те рязко намалят отвора на преминаващата вода от 60-70 мм на 4-10 мм в една точка и след това отново на 60-70 мм. От това рязко свиване и разширение, от малко в голямо, температурата на водата от 90 градуса пада на 40-60 градуса.

Тази манипулация е необходима на Топлофикация за да запази налягането в мрежата, но е вредна за потребителя. Потребителя плаща 30-50 градуса технологични загуби, предизвикани за нуждите на Топлофикация. Това е доказателство, че абонатът  плаща в троен размер за това, което ползва! В случая КПД (Коефициентът на Полезно Действие) е само 25-30 %. А е редно потребителят да плаща само КПД.

Всичко това трябва да бъде проблем на Топлофикация и да се потърси решение с други технически средства, без да се ощетяват потребителите.

Манипулираната затоплена вода след циркулационната помпа тръгва къмрадиаторите за отопление на жилищата. Тази вода, която се връща – се нарича отработила. От циркулационната помпа до изхода в абонатната станция отработилата водае загубила 10-15 градуса. И това се заплаща от потребителя… Оттук следва една логика и истина – по-топло и по-евтино.

Ако ги няма тези бленди и вентили, към радиаторите ще тръгва 90 градусова гореща вода и ще се връща 75-80 градусова, а в централата също ще отива 70 градусова вода. Това означава, че водата ще се подгрява с +20 градуса, а не както е сега с 50 градуса. Така рязко ще спадне разходът за гориво и рязко ще падне цената на единица мегаватчас (1 МВтч). Ще има доволни абонати от това просто и полезно решение. Но, стига нечии мозъци да проумеят и вземат това решение! 

Бих искал да взема отношение и по наложените сградни загуби от 60 %.

Това е античовешко решение, взето от неграмотни фантазьори!

Ще опиша схемата на захранване с топлина на сградата:

От абонатната станция, която се намира в мазата, тръгват две успоредни тръби хоризонтално, на 50 см под плочата на първия етаж. Тези тръби са с дължина между 30-50 метра, в зависимост дали захранват един или два входа. Тръбите са топлоизолирани по същата технология, както и магистралния уличен тръбопровод. При тях няма топлинни загуби. От тези тръби в мазата (по проект) вертикално нагоре тръгват щрангове, които влизат директно в жилищата. В жилището отделената топлинна енергия служи за неговото отопление. Затоплената вода, минаваща през радиаторите, се измерва с монтираните топломери. Отделената топлина от щранговете топли известен процент жилището, но не се отчита от уред. Тази топлина не може да се начислява като сградни загуби! Във всяка стая няма щрангове. Има жилища с по 4 стаи и само с 2 щранга, като другите две стаи вземат от съседната. Така се получават ощетени и облагодетелствани и затова трябва да се намери истината.

Наредбата за 60 % сградни загуби е престъпен акт! Старата Наредба беше от 10-30 % сградни загуби и се определяше от абонатите. Това е близо до истината.

В момента действащата Наредба принуждава бедният абонат да спонсорира богатия. Богатият държи отворени кранове на всички радиатори и трупа хиляди единици по индивидуалните топломери, а бедният включва само един радиатор за по няколко часа и отчита средно около 60-90 единици месечно. Натрупаната сметка от богатите се плаща 60 % от всички и отчетената единица става евтина по изкуствен начин в резултат от тази неморална Наредба! 

Искам да кажа и няколко думи за топлинните счетоводители.

Същите, когато предлагаха уредите за отчитане, бяха скронни на отстъпки, за да се сключи договор с тях. В началото отчитаха ежемесечно, после тримесечно, шестмесечно, а накрая и годишно.

Например: Аз лично имам пет уреда (с водомера) и плащам по 37-38 лв годишно за тяхното отчитане. Един топлинен счетоводител с около 10 000 абоната прибира 380 000 лв. Когато отчита един път в годината, той наема 5-6 отчетници (често студенти) за една седмица и при средно заплащане по 500 лв на човек – това прави 3000 лв. На счетоводител за определен период – средно заплаща около 10 000 лв годишно. За секретарка – целогодишно около 5 000 лв, а на компютърен оператор – около 10 000 лв. Всичко това прави общо около 28 000 лв разход.

Собственикът на фирмата фиктивно води на работа много приближени, като някои от тях дори не знаят къде се намира офисът му. Така фиктивните му работници намаляват печалбата и се прикриват данъци, като се мами и държавата.

Топломерите по радиаторите отчитат от 01 януари до 31 декември на годината по една скала. На следващият 01 януари топломерът превключва и отчита по втората скала. Резултатите от изминалата година се запазват до края на текущата.

Наскоро по Българската Национална Телевизия беше казана една голяма простотия, а именно – че топлинните счетоводители няма да отчитат след Нова година смяната на цената, защото по специална формула щели да изчислят консумацията до 31.12.1010 година !!!??? Така ставаме свидетели как невежеството ражда „гении” и как, когато се отчита след отоплителния сезон – „умниците” ще препишат показания от двете скали на уреда до 31.12.2010 година и от 01.01.2011 година по втората скала. 

Накрая ще завърша със следното:

Потребителят трябва да плаща само това, което ползва и се нарича КДП (Коефициент Полезно Действие).

Технологичните загуби са 2/3 от стойността на топлинната енергия и Топлофикация трябва да си реши проблемите. Няма и не може да има 60 % страдни загуби! Материалите, с които са построени сградите не влияят на сградните загуби! Ако бетонната стена поглъща повече топлина, то тази топлина се излъчва от радиатора и се мери от топломера, монтиран на самия радиатор!

Уредът, който е монтиран вместо блендата, има осезател извън абонатната станция и се намира някъде на входа на жилището. При топло време навън, уредът свива отвора и това води след вентила работната вода да падне до 40-45 градуса. Така се увеличават загубите, а от там и сметките за плащане. Тези уреди в момента действат против интересите на абонатите! Ако главният топломер се измести и монтира след циркулационната помпа, уредите ще отчитат реално и точно.

Жеко М. Маринов