« Върни се назад Публикувано на 12.04.2014 / 9:37

ЗАЩО ПЛАЧА – ЕДНО НАУМ!

 

Тия дни, вън от съмнение, ми се обадиха от едно предаване на някаква телевизия и ми казаха, че ще пием по едно. По принцип не пия, обаче ми стана обидно, защото, вън от съмнение, всички знаят, че не съм пияница, не съм написал дори роман за този гаден алкохол, и взех, че вдигнах кръвно. Това последното е заради жена ми, която си е такава от малка. Сега хората ще вземат и нея да я намразят, но тя няма да се съкруши, вън от съмнение! Знам че съм лъжец и сополанко. Ето, вчера ми го казаха с 35 годишно закъснение – отвори се рана – нито съм световна звезда, нито знаменитост, пък стана тя една каквато стана, заради някакъв луд и неговата майка ме докараха до тук…

Да си кажа – в миналото бях психиатър. От това досие нямам, но от време на време ми се обаждат хора от службите и ме канят да приказвам по телевизиите това и онова – все пак и дете съм и глупак съм. Герой няма да стана – да не съм от Лясковец, вън от съмнение. Това последното си ми е израз във всяка дописка, или пък записка, вече не помня по какви улици ходя. Всяка неделя обаче се разхождам – насам-натам и нагоре-надолу. Напоследък надолу повече. Давам принос към хуманността. Покрай лудите обаче исках да кажа две-три думи и за книгата си. Новата. Моделирам – колкото мога. Ако нямам драматургия гледам да не съм бъбрив, за да могат повече хора да се сещат какво има под пластовете. Но медиите ги знаете – те се хранят с кръв и гной. Впрочем поканата от телевизията е единственото вярно нещо тук – другото е опаковано в купища лъжи и преувеличения. Такъв съм си – седя пред дома на някой богат човек да ми хвърлят стари дрехи – а вместо това излизат и ми казват – от теб активен борец няма да стане, давай го по-скромно, копеле! (Това за копелетата го казваше Вальо Пламенов, но пък ми харесва и на мен)
Все пак съм носител на награда – не помня вече Европейска ли беше или нашенска – без значение – ама си беше за глупост. Дали някъде в Европа ще се появи улица на мое име? Та след време като ходят по нея едни ще казват – тъпча го тоя с обувките си всеки ден, така му се пада, а други ще рекат – на тоз и улица му отредили. Жал ми е – продукт съм на едно гадно, скапано време, вън от съмнение…
А дали не е фалш и измама!?

(горното написа Кеворк Терзийски докато чакаше…)

Игор Марковски

 

«