Защо обикаляме „Шенген“ като голям камък?
Нашите медии се правят на ударени и се опитват да подхванат темата за Шенгенското пространство от всички възможни страни, единствено с цел замазването на проблема. От два дни по информационните канали вървят напоителни информации как Румъния се опънала на Европа и щяла да бойкотира отлагането.
Заплашили да спрат купуването на технологии от шенгенските страни, да пренасочат 270 млн. евро за укрепването на шенгенските граници към малкия е средния бизнес и да преразгледат в негативен план отношението на страната си към франкофонията.
Сякаш това, което става в Румъния, въобще има някакво значение за нас. Ние не само няма да се опънем на Европа, ами отново ще застанем в поза „партер“, както направихме когато изгониха циганите ни от Франция.
Вицепремиерът Цветанов постоянно повтаря по телевизора, че сме покрили точ в точ техническите изисквания за Шенген, каквото и да значи това.
Вчера, обаче, Ивайло Калфин каза по БНТ следното:
„Докато Цветан Цветанов е министър на вътрешните работи, България няма да бъде приета в Шенген“.
Това беше оценено като политически удар с цел да бъде разрушен железния тандем Борисов-Цветанов, който на някои им се привижда като друглав орел, бдящ над българската демокрация. Само, че той на практика е триглав – да не изпускаме от сметката Дянков.
Тъй че Калфин едва ли се стреми да разбие този монумент на новото време, тъй като БСП вече няма необходимост от неговите отломки.
Когато Калфин пряко свързва махането на Цветанов с приемането ни в Шенген, той по всяка вероятност има предвид нещо друго. И то не е свързано с някакви мрачни тайни около имотите на вицепремиера. То въобще не е тайна, а открито заявление по „Дойче Веле“ на Ханс Герхард Дьоринг, който е съветник на правителството ни по присъединяването. Ето какво казва той:
„Беше установено, че в страната пребивават 39 човека, които се издирват от другите страни-членки на Шенген. От началото на ноември до днес през българската граница са успели да преминат още 560 човека, на които е забранен достъпа до ЕС. Те не са екстрадирани обратно, тъй като страната още не е пълноправен член на шенгенското пространство. Но ако се опитат да минат в Гърция, или в Централна Европа, те ще бъдат спрени. В България, също така, има още 79 човека, за които има предписания да се държат под контрол и да се събира цялата възможна информация, свързана с тези хора.“
В крайна сметка излиза, че под носа на слухтящите системи за национална сигурност, у нас спокойно си живурка цяло селце от близо 700 човека, които са издирвани, нежелани или опасни за ЕС и Шенген.
Тези близо 700 човека явно не живеят под стрес, за разлика от министрите, Ваньо Танов, докторите и още няколко хиляди български граждани, закачени на слушалките.
Ами обърнете слухтенето в правилната посока, бе господа управляващи.
Насочете фенерчето и към онези „79 човека, за които има предписания да се държат под контрол и да се събира цялата възможна информация“.
Не ни дръжте на тъмно, като в онова село от Лукановата зима, където Мара се провикнала към комшийката:
„Глей ма, Пено – в цяло село ток няма, пък рейса свети. Кво шъ й туй чудо?“
Живко Желев