ЗАЩО НИ НАТРАПВАТЕ САМОУБИЙСТВЕНАТА АГРЕСИЯ НА ЕДИН НЕВЯРВАЩ ЧОВЕК?!

Бях се зарекла да не пиша за Едвин Сугарев. Един пост на Елена Кодинова във Фейсбук обаче ме провокира. И тя, като мен, се подразнила, че рупорите на „интелигентните протестиращи” – най-мощните телевизии, непрекъснато ни облъчваха с печален тон какво е състоянието на Едвин Сугарев, как бил приет в реанимация, как четири от децата му започнали да гладуват … Лекари даваха упоителни обяснения какво точно му вливали, как бил вън от опасност, а той от болничната си стая призовавал протестите да не спират. Един варненски хистесярал журналист преди няколко дни пък в зловещо умопомрачение написа мортална дописка – „Орешарски, моли се Едвин да не умре…”

Същият дописник иначе се скъсва да се кръсти като вярващ християнин.

Поредната гладна стачка на Едвин Сугарев е чист самоубийствен негов личен избор.

Ако някой трябва да се произнася по акта на самоубийството, това са психолозите и психиатрите.

В това да избереш показно да се самоунищожаваш винаги има огромна доза изнудване – или ще стане на моята, или ще умра. А когато умра, апликирайки си каквато и да е кауза, името ми ще се носи като легенда…

Когато вярваш в Бог и си християнин, за което изобщо не е задължително да си строго религиозен, ЗНАЕШ, че самоубийството е натрупване на дълбока вътрешна агресия в душата, която не винаги личи отвън.

Вътрешната агресия е отказ на приемане на ситуацията, отказ да се справиш с нея, високомерие, което изяжда душата, защото не провиждаш, че дори и „злото” има неслучайната си божия промисъл.

Български миньори загинаха, докато ИСКАХА да живеят. В реда на новините обаче те минаха зад „саможертвата” на Едвин Сугарев.

„Ще стигна докрай и ако правителството не си подаде оставката ще ми носите карамфили…” – това бе посланието на Сугарев.

Чисто изнудване, в което няма и грам християнстство, нито Божия вяра. Ние трябва да се чувстваме виновни, ние трябва да клеймим някого, че е виновен за нечия смърт, ние трябва да пометем която и да е власт, защото някой решил да умира показно.

Има нещо истински налудничаво във всичко това.

Искрено вярващият човек се бори за истината дори и в смирението си.

И когато реши да се самоубива, той окончателно е скъсал връзката си с Бог. Защото всяко изпитание е знак и път на душата, а отказа да вървиш по тази стръмна пътека, е закостенялостта да си в сърцето си диктатор – искам по моята воля, а не по Божията, и всички да се съобразяват с мен. И ако не го направят – ще ги накажа със смъртта си.

Не натрапвайте „героя” Едвин Сугарев. Бог го няма там.

Afera.bg