ЗАЩО НЕ ПОДКРЕПЯМ ПРОТЕСТА
Има едно основно искане на протестиращите, с което не съм съгласен – избори сега и веднага. Бях решил тази сутрин да събера на едно място всички аргументи, поради които смятам бързите нови избори не просто за излишни, а за вредни. При това – за дългосрочно вредни. Но се отказах. На кого му пука за аргументи? Всички аргументи и от двете страни вече са казани по много пъти, отговорите и контраотговорите са получени по много пъти. Затова реших да приключа темата, като запазя две реплики от разговор във Фейсбук между мен и един приятел. Тук в три изречения се съдържа есенцията, която искам да извлека и съхраня:
Той: митко, една от ползите от протеста е, че хора, които висят по цял ден в нета, разбраха, че има и друга реалност освен виртуалната. изводът – ела и гледай, направи си изводите на място.
Аз: с удоволствие ще дойда. В деня, в който протестът от политически стане граждански, какъвто беше в първите си два дни. От там нататък принадлежността ми към една културна / икономическа / социална група не е достатъчна, за да се солидаризирам с нейното искане и да го подкрепя с присъствието си. Нужни са ми аргументи – защо се иска това и какъв ще е неговият резултат. А аргументите и от двете страни се изчерпаха, без да успеят да променят ничие мнение, в това число и моето. Така че този път благодаря, но ще пропусна
Той: всеки има дилеми, вкл. и аз. протестът не е тълпа, няма трибуна и водачи. за да бъде граждански трябват повече граждани. останат ли малко, ще останат именно крайните и тези, които имат план
Аз: Има и трибуна, и водачи. Просто не са на площада. И ги познавам лично, вероятно и ти. Това още повече засилва дилемите ми. Не съм сигурен, че искам да им помогна. Но не защото смятам, че е неморално да влезнеш във властта, понесен от някаква вълна, а защото го смятам за вредно. После ще трябва да те вадим от там. Едно е да си във властта, защото много хора споделят идеите ти (пък било то и безумни идеи). Съвсем друго е, ако си се напъхал в резултат на социално инженерство. Във втория случай рано или късно емоцията ще мине и от „осанна“ ще стане „разпни го“. Имаме вече два такива случаи, каква ни е ползата от трети?
Малко по-надолу съм по-подробен:
Единствено ни липсва алтернативата. Новия „добър цар“. Не я искам тази алтернатива, ако ще е изкуствено създадена като С2 и ББ. Ако се появи от самосебе си е добре дошла. Ако са няколко – още по-добре. Но днес няма такива „саморасли“ алтернативи, има само задкулисни сценарии за вкарване я на всички изпаднали зад борда, я за части от ГЕРБ, я за самия ГЕРБ, ама без Борисов … Нито една от тези формации няма потенциал да доживее до редовните избори, без да се е разпаднала, затова е този зор изборите да са сега и веднага. С нищо, обаче, няма да помогнат на страната едни избори в следващите два месеца, могат само да навредят, при това много и за дълго. Напъхването на всякакви креатури във властта с единствената цел да объркат сметките на някого, не е чистоплътно и не е предпоставка за стабилно управление. Не ме карайте да подпомагам тази кауза.
Пак ще напомня правилото на плувците – ако една акула е изяла твоя враг, това не я прави твой приятел.
Да, можем сега да вкараме Сульо и Пульо, евентуално те да заместят Атака и да развалят мнозинството на „комунистите“. А после как ще махнем Сульо и Пульо, след като свършат тази благородна работа и се окаже, че те самите за нищо друго не стават или че не сме знаели какви са им истинските интереси, както обикновено се случва?
Затова няма никаква полза от бързането. Ако и когато се появи алтернатива, ако и когато се види, че тя е стойностна и има стабилна обществена, а не задкулисна подкрепа, едва тогава трябва да се мисли за нови избори.
–
P.S. Разговорът е от петък, 12-ти юли. На 14-ти юли Георги Първанов каза, че „протестът тръгна спонтанно, граждански, но се политизира“. Т.е. запазвам си авторството върху това „откритие“ 🙂
Димитър Ганчев