« Върни се назад Публикувано на 06.01.2017 / 22:58

ЗАЩО НА ТЕРИТОРИЯТА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ СА ВЪЗМОЖНИ ЯНКО ОТ ПРАВЕЦ И МУТРАГЕНЬО ОТ БАНКЯ

народЗдравейте, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

Знам, че през годините на много от вас не са ви приятни моите писания и коментари, но какво да кажа – никога не съм искал да се харесвам, защото истината обикновено не се харесва! Знам и съм приел орисията, че винаги ще бъда сам извън моите близки и любими хора, и приятели, защото да казваш истината боли, особено боли сред онези, които не желаят да я видят! Знам и съм приел отдавна ненавистта на завистта и посредствеността, но моите послания, уважаеми и драги, не са към вас, а към бъдещите поколения, които, сигурен съм, ще ме разберат, макар че мен вече няма да ме има на тоя свят! А, ако и те не разберат, значи ще бъда още по-прав, и ще се смея от Отвъдното, макар и тъжно! И вече конкретно, по днешната тема – Тодор Живков /партизанинът Янко/ от Правец, и Бойко Методиев Борисов /Мутрагеньо на СИК/ от Банкя са възможни типажи в историята на съвременна България, защото населението на територията, повтарям, територията, а не държавата Дунавска България, ги правим възможни!…

Уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, да ви попитам, кога и най-вече ЗАЩО  Дунавска България се превърна от Държавата-Субект на кирилицата и православието, от Основоположникът на Православната Цивилизация, в обикновена територия? Кой ни е виновен, че целият български политически елит се постави в услуга на османците, за да оцелее, а народът български не се организира и възбунтува срещу това предателство? Османската империя ли ни е виновна за това, че в продължение на близо 500 години българският народ предпочиташе да битува в рамките на чужда държавност и да не направи всичко възможно да възстанови собствената си държава? Руската империя ли ни е виновна за това, че с много жертви на обикновените наши православни братя успя да ни помогне да възвърнем собствената си българска държавност? Хитлеристка Германия ли ни е виновна за това, че разчитайки на нейната помощ да реализираме историческата си мечта да върнем в пределите на България всички наши територии, населявани с българи, се оказахме в лагера на загубилите във Втората световна война? Съветският съюз и Варшавският договор ли са ни виновни за това, че за пореден път се превърнахме в част от губещите след края на Студената война? Но нима не предстои най-важното в съвремието – Европейският съюз и НАТО ли ще се окажат най-голямата причина за това, че територията Дунавска България само след десет години членство се оказва страна пред разпад, страна, загубила два милиона и половина свои граждани, съсипала своята икономика, възпроизвеждаща огромни разделителни линии в своето общество и всичко това – в мирно време, без да е имало война? И още по-важното – нима ще разчитаме за бъдещето си оцеляване на Евразийския съюз, когото бъдещите ни поколения отново ще упрекват за поредния провал в нашата история?…

Вижте какво, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, въобще не желая да ми отговаряте тук и сега, нито ще чета вашите коментари – поставям ви тези въпроси, за да ги осмислите и да си отговорите продължително дълбоко в себе си, а не публично на момента!…

В крайна сметка, уважаеми и драги, Янко от Правец и Мутрагеньо от Банкя са възможни на територията на Дунавска България, защото българският народ никога не е осмислял отговорността за собствената си държава! А това значи, че т.нар. „български политически елити“ във всеки един исторически момент, в който ние с радост отдаваме правото на външни фактори „да се грижат“ за собствената ни държава, тези „елити“ всъщност осигуряват себе си тъкмо чрез поддръжката на тези външни фактори – например, Янко от Правец на Съветския съюз и Варшавския договор, а Мутрагеньо от Банкя – на Европейския съюз и НАТО! Драма, истинската драма на българския народ и на територията Дунавска България, която никога няма да се превърне в държава, ако самият народ не осъзнае необходимостта да поеме нейните съдбини в собствените си ръце, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!…

Искам да ви кажа, уважаеми и драги, че нашият единствен бъдещ изход е най-после да осъзнаем себе си като историческият субект на нашата обща писменост и православна цивилизация! Практическата реализация на това наше самоосъзнаване следва да превърне територията Дунавска България в независимата, свободна и необвързана Държава България, за чието държавническо възпроизводство да носят отговорност всички – и ние, „обикновените граждани“, и политическите, и интелектуалните ни елити! Иначе, уважаеми и драги, Янковци и Мутрагеньовци непрекъснато ще се възпроизвеждат в бъдещето, помнете ми думата – както ви казах, обръщам се не толкова към вас, колкото към бъдещите поколения!…

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

Засега, разбира се…

проф. людмил георгиевПроф. Людмил Георгиев

 

 

 

 

 

 

 

«