Защо напуснах България

Всички искаме да се върнем в България, най-вече заради роднините, приятелите и доброто географско положение, но в момента там е ад за почти всеки човек. Мисля че трябва да се прави нещо, за да се подобри положението в България. Там липсва каквато и да е отговорност при държавните служители. Смятат че могат да правят и да пишат каквото си искат в техните протоколи и постановления. Те нямат страх, защото са убедени че никой нищо не може да им направи, особено ако е съсипан икономически.
Не виждам друг начин да бъдат разобличени и малко притеснени освен публикациите срещу тях, още повече ако са в пресата на Европейския съюз. Материалите обаче са много и не става с една публикация. Делата обикновено са между 20 и 200 страници. Но смятам, че те ще са интересни за четене, особено ако са придружени с коментари и анализи. Някои българи смятат,че публикациите могат да доведат проблеми и вероятно българските печатни издания не биха ги публикували именно поради тази причина. Може би воденето на публични дела в Европейския съюз е най-ефективния начин за разобличаване криминалните действия на българските държавни служители. Ще ми е интересно да знам вашето мнение.
Информация относно един случай на нарушаване на човешките права, или защо реших да емигрирам в Канада.
Казвам се Кристиан Ангелов и съм един от българите живеещи в Канада. Аз съм добър в електрониката и използвах тези умения да правя бизнес с интернет клубове, когато живеех в България, но някои добре известни проблеми ме принудиха да емигрирам. По-долу ще опиша в хронологичен ред някои интересни събития, които се случиха докато правех бизнес там, показвайки каква е реалната ситуация. Те биха могли да бъдат от полза, на хора заинтересувани да правят бизнес в България.
Аз бях в този бизнес от 1999 година. Започнах с малко пари и в кооперация с двама партньори. Създадохме нашия първи интернет клуб, всеки донасяйки домашния си компютър и купувайки по един нов. През 2000-та, когато имах достатъчно компютри, напуснах обединението и създадох моя първи собствен интернет клуб. Всъщност, създадох малка семейна фирма, където моя баща беше собственик. В края на 2003-та преместих нашия клуб в центъра на града и така създадох един нов, модерен, по-голям и красив интернет клуб. През лятото на 2005-та създадох нашия втори интернет клуб, но все още имаше много неща да се правят. По-късно отидох до Компютър Офис да купя някои нови игри и да взема лицензен договор. Бях техен редовен клиент от няколко години, купувайки много компютърни части от тях. Затова не осъзнавах, че мога да имам някакви проблеми, докато не отидох да купя няколко игри от тях. (През 2004-та Компютър Офис стана регионален представител на Пулсар ООД и Трансфер Груп. Двете лицензираха интернет клубове. ) Купих няколко игри и сключих едногодишен лицензен договор, но след това бях информиран от регионалния представител Росица Германова Желева, че трябва да подпиша други 3 едногодишни лицензни договора за игри и да плащам 15 000 лева всяка година за тях, в противен случай те щели да се обадят на полицията, за да ми вземат компютрите. (Това беше за игри които нямах или не исках да имам.) Тя ми каза, че ако не мога да платя тези пари, трябва да затворя залите си. Звучеше арогантно и осъзнах, че това е рекет. Знаех, че тя е жената на шефа на Компютър Офис, където работеше. Също така знаех, че шефът на този офис е съдружник в групировка, управляваща 10 интернет клуба във Варна. Тогава разбрах, че Компютър Офис е станал представител на лицензионните фирми, за да премахнат конкуренцията в този бранш. Сега всички ДООМ зали печелят лесно пари, след като техните собственици установиха почти пълен монопол върху този бранш. Обаче това нямаше да се случи, ако нямаше корумпирани полицаи.
През есента на 2005-та имах късмета да намеря един добър консултант за емиграция в Канада. Той ми обясни предимствата на емиграцията в Канада и най-вече моите възможности за това. След срещата започнах да уча френски. По-късно (същия месец) бях посетен в моя клуб от служители на отдел Контрол на Търговската Дейност в община Варна. Беше към 11.30 вечерта и имаше 3 деца с един възрастен в клуба. Възрастният беше попечител на децата, но служителите определиха, че няма роднинска връзка между него и две от децата и ми казаха, че съм извършил нарушение на закона. Не можах да разбера как те успяха да определят това и предположих, че е наредена работа. Накрая ми връчиха една покана да посетя шефа им в общината. На следващия ден, отидох там и разговарях с него. Разговорът беше относно лицензиране на игри и относно парите, които собствениците на ДООМ залите искаха от мен. Каза ми, че трябва да платя парите, които те искали, в противен случай полицията ще ми вземе компютрите. Аз осъзнах, че той е корумпиран човек, работещ за собствениците на ДООМ залите, и че ситуацията е твърде сложна. Обясних му, че наскоро създадох моя втори интернет клуб и затова в този момент нямам никакви пари. Казах му, че ще ми трябва известно време, за да ги спестя. Това беше края на разговора. Реших да протакам, докато мина интервюто за емиграция. През следващите шест месеца беше спокойно. Дори си помислих, че са ме забравили.
През пролетта на 2006-та бях научил малко френски и вече приготвях документите за емиграция. През месец май ги изпратих и скоро получих първото писмо от Виена. Имаше още шест месеца до моето интервю. Обаче собствениците на ДООМ залите изглежда са ме следели и вероятно са разбрали какви ги върша. На 15-ти юни 2006-та, 16 души от Икономическа полиция влизат в двата интернет клуба по едно и също време. По това време работех в клуба, който беше близо до центъра. Имаше около 10 клиенти, ползващи само интернет. Полицаите започнаха да оглеждат клуба, говорейки по GSM-те си. Казаха ми, че са дошли да проверят дали има нелицензирани игри. Показах им лицензираните игри и лицензния договор. Казах им, че няма други игри на компютрите. Поискаха да погледнат някой компютър. Деактивирах контролната програма на четири компютъра. За моя изненада, почти веднага намериха по една игра на всеки, за която нямах лицензен договор. Казах им, че вероятно някой скоро е копирал играта, и че биха могли да поверят датите на копирането. Обаче, вместо да проверят датите, те започнаха да вземат компютрите, завеждайки дело (263/2006.г – Варна) срещу мен за софтуерно пиратство. Написаха два рапорта (един за всеки клуб), че съм използвал софтуер (игри) без разрешение. Изпратиха компютрите до София за софтуерна експертиза. Това отне доста време, понеже имаше грешки в първоначалните два протокола. Изглеждаше сякаш се опитваха да протакат процедурата. През лятото на 2007-ма поисках допълнително изследване на 15 компютъра. След голямо настояване те се съгласиха. В мое присъствие и с помощта на компютърния специалист на полицията установихме, че някой е записал игри само няколко часа преди полицията да ги вземе. Освен това, определихме че имаше липсващи части от компютрите. Започнах съответно да твърдя, че игрите са копирани умишлено с цел нелоялна конкуренция и рекет, но следователят ми каза, че тези факти не можели да докажат твърденията ми. Разказах му за моето малко разследване относно нелоялната конкуренция на собствениците на ДООМ залите и корупцията в полицията. Отговорът му беше, че бил само един писар от който нищо не зависело за този случай. След няколко минути ми предложи да започна да работя за полицията. Той продължи да подмята, казвайки, че след като съм толкова добър с компютрите защо не съм емигрирал до сега? Тук се чудех дали той знае, че съм в процедура за емиграция и се чудех какво да му отговоря. Бях изумен от тяхната бруталност и наглост. Правеха много изкуствени грешки в техните протоколи, вероятно с цел да скрият истината и най-вече с цел да отнеме време (почти 2 години), докато всеки собственик на интернет клуб загуби всички свои клиенти и пари, и накрая да откаже договора си за наем върху бизнес помещенията и интернета. Знаят, че така те губят своя бизнес завинаги. Хиляди интернет зали пострадаха по този начин и се оказа, че техните собственици нищо не могат да направят. Почти всички собственици спечелваха делата, които държавата беше повдигнала срещу тях, но на практика се оказваше, че са лишени от правото на работа, необходима за осигуряване на приходи за прехраната им, както и за тяхното икономическо развитие.
Какво направих след като ми взеха компютрите? Ами, купих други 15 по-стари компютри и възстанових донякъде единия клуб и така продължих да печеля някакви пари за моята емиграция. Въпреки всичко преживяно, моето интервю мина успешно. След това пуснах клуба за продаване, но никой не прояви интерес, нито ми се обади. Намерих един приятел да го купи за малко пари, но пък в този случай трябваше да го задържа за няколко месеца поради недостиг на пари. За съжаление, проблемите продължиха. В края на 2006-та, други служители от отдел Инспекция на Труда влязоха в клуба на проверка. Огледаха клуба набързо и ми написаха акт за нарушение и съответно ми наложиха глоба от 1500 лв, за това че не съм си осигурил здравословни условия на труд, и то само защото не съм си направил оценка на риска. Изглежда проверката не беше случайна. Реших да обжалвам акта пред административния съд и се обърнах към адвокат. През пролетта на 2007-ма спечелих делото. Актът се оказа незаконно издаден, тъй като в закона пише че той се прилага само за предприятия с производствена или строителна дейност, каквато в компютърните клубове няма. Спечелих делото, обаче пак съм на загуба – парите дадени на адвокати за административни дела не се възстановявали от държавата. Инспекцията по Труда обжалва решението на втора инстанция с още по-измислени тези, приличащи повече на игра на думи. Така изгорях с 360 лв за адвокатски хонорари, а тези от Инспекцията дори един лев не загубиха от заплатите си. За мен остава да избирам по какъв начин да губя парите си – чрез глоби или чрез адвокатски хонорари! Българска демокрация!
Месец след като ми взеха компютрите се случи още една неприятност. Крадци на цветни метали счупили прозорец и влезли в помещението на другия клуб, който не работеше, и разбили климатика, който пък нямаше къде да прибера поради размерите му. Извиках полиция. Вътрешното тяло беше почти напълно разглобено. Липсваха части от медна тръба и захранващия кабел. В близост имаше една ножовка за рязане на метали. Изглежда крадците бяха работили повече от два часа, за да направят всичко това. Странното беше, че бяха срязали само една медна тръба, а не всички. Нямаше следи от опит да бъде откраднат целия климатик, който като нов струва около 2500 лева. Само с тези парчета от медна тръба и всичкия този труд, едва ли можеха да спечелят повече от 10 лева, което не можеше да покрие дори счупения прозорец. Всичко изглеждаше странно и дори започнах да подозирам, че зад това стоят пак хората с многото пари, решили да ме унищожат икономически. За моя изненада полицаите намериха пръстови отпечатъци по разбитото тяло на двама души. Единия от крадците се оказа, че бил с ръкавици, а другия не. След огледа образуваха дело. После намерили единия от крадците и го разпитали. После делото отива при прокурор и в края на април 2007-ма, получавам постановление за прекратяване на наказателното производство. Започнах да го чета, мислейки че след всичко преживяно вече нямаше с какво да ме изненадат, но уви. И този път бях смаян от уникални нелогични съждения и взаимно противоречащи факти. Едно съчетание на парадокси, които събуждат главозамайване и смях. Това беше върха на сладоледа в играта на думи, като бяха надминали дори Инспекцията по Труда. Ето и моя кратък анализ: От написаното не става ясно, сред какви вещи се е ровил обвиняемия, след като такива нямаше оставени от мен? Какво правят отпечатъците му по тялото на климатика? Не се разбира в какво състояние е бил климатика, когато го е пипал. Защо го е пипал? Едва ли има хора на земята които да не знаят че при кражби със взлом нищо не се пипа, за да не се окажат обвиняеми. В началото пише че е "влязъл през отворен прозорец", а после се оказва че прозореца бил и повреден. Може би някой предварително е счупил и отворил прозореца с цел обвиняемия да влезе като цар. Как не е установено с какво са направени срязванията, след като полицаите първи намериха ножовката? Е да, няма как да се вземе отпечатък от парцала с който беше обвита ножовката. И какви по-безспорни доказателства може да има от отпечатъците? И какво изобщо не е било взето предвид – повреждането на прозореца или влизането на друго лице? Нанесената щета не се ли равнява на ремонта на тялото? Или прокурора счита, че нанесената щета е само една медна тръба (която вероятно трябва сам да си я поставя)? Или може би нанесената щета е целия климатик, защото той не работи? Или може би това е само едно уникално прокурорско жонглиране с думи. До тук публиката вече е със замаяна глава, готова да бъде нокаутирана. Следва "Постанових" и разбрах че, думите "прекратявам" и "спирам" са различни неща, а не синоними както си мислех. Накрая се разбира, че думата "спирам" е синоним на думата "продължавам". Звучи толкова объркващо, че аз като българин се питам, какво става с българския език – аз ли не го знам или този прокурор е паднал от небето? Всичко написано изглежда сякаш прокурора е измел пътя на обвиняемия, за да излезе от ситуацията. Вземайки в предвид всичко прочетено, мога да кажа, че прокурорът Карен Бейлерян е опасен елемент за обществото, и в моите очи, той е по-криминален тип и от най-криминалните престъпници. Какво друго се случи през този период?
През януари 2007-ма започнаха пак да ми се обаждат от Компютър Офис с нови предложения за лицензиране. През февруари в залата се появи някакъв, който твърдеше че бил представител на лицензионните фирми. Та въпросният обясняваше за нова лицензионна политика, при която вече няма да има задължителен пакет от лицензирани игри и няма да се продават такива, а ще се теглят от сайт в интернет и ще се плаща само наемна такса всеки месец за използването им. Попитах го, а какво да правя с тези 71 лицензирани игри, които съм купувал преди? Отговори ми, че ги изкупували обратно. Казах му че ще си помисля, но така и не проявих интерес. През месец май 2007-ма продадох залата на моя приятел.
Не съм сигурен дали авторите на тези игри знаят за злоупотребите с техните авторски права, но съм сигурен че нелоялната конкуренция, рекета и корупцията в полицията нарушава интересите на другите собственици на интернет клубове, както и интересите на авторите на игрите, понеже те също губят пари.
Обърнах се към няколко адвокати относно случая, но повечето от тях нямаха компютърни познания или опит в подобни дела. Всеки разбираше, че ситуацията е твърде сложна. Друг проблем беше липсата на достъп до досието. През месец май 2007-ма намерих един адвокат, имащ опит в четири подобни случая, заради което го наех. Имах дълъг разговор с него, но бях малко разочарован, когато разбрах, че дори и да спечеля делото в съда, не мога да получа нищо повече. Казах, че делото е скалъпено и протоколите са фалшифицирани, и че има нужда от ново разследване. Попитах също, защо не мога да съдя хората, взели компютрите ми. Той обясни, че в някои други случаи е разпитвал полицаите и те казали, че изпълнявали секретна заповед на техния министър. Друг проблем беше, че той не искаше да казвам в съда, че протоколите са били фалшифицирани, тъй като по-лесно било да се спечели делото ако излъжа. Това ме ядоса, понеже чувствах себе си прав. Виждах, че всичко друго се оказва една голяма лъжа в тази държава и оставих случая в ръцете на бъдещето.
В последно време, все повече и повече хора започват да осъзнават истината, че България се управлява от бившите червени комунисти, трансформирали себе си в икономическа мафия, а политическите партии са само една театрална сцена. През януари 2007-ма България стана част Европейския Съюз, но аз мисля, че това беше едно обединяване между Европейските страни и Българската червена мафия. Дали ще се оправим след 50 години? Съмнявам се.
Смятам, че тази история би могла да бъде от полза на Европейските организации, борещи се против нарушаването на човешките права, организираната престъпност, нелоялната конкуренция, рекета, както и корупцията в България. Смятам, че тези проблеми трябва да се третират като заразни болести, които биха могли да разрушат Европейския съюз. Вероятно подобни дела се нуждаят от разследване.
Искам да съдя хората, извършили нарушаването на човешките ми права, но тъй като в България това не може да стане, понеже мафията не може да се самоосъди, нито пък корумпираните служители в съдебната система и полицията могат да водят дела срещу себе си или срещу тези които им дават подкупи, затова бих желал България да бъде съдена публично в Европейски съд, показвайки пред света как нейни правителствени служители извършват нарушения на човешките права, според (част 1, член1.1, част 3, член 6.1 на Международната Конвенция на Икономическите, Социални и Културни Права), както и за всички случаи подобни на моя, и за това, че тези служители са подпомагали организираната престъпност в България, да извършва нелоялна конкуренция и рекет. Искам също така, Европейския съюз да преразгледа всички дела водени в България, за евентуални нарушения на човешките права, и ако има такива да предприема съответни действия.
Моя баща наскоро почина в бедност, като резултат на тези лоши преживявания и проблеми. От негово име, аз ви питам какво би трябвало да се направи, за да се прати този случай в някой Европейски Съд. Може би този случай се нуждае от разследване? Коя организация би могла да го направи?

Кристиан Ангелов
Материал на EuroChicago