ЗАЩО ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ПРОЕКТА «ЮЖЕН ПОТОК» НЯМА АЛТЕРНАТИВА

Темата за «Южен Поток» отново става актуална в Руската Федерация. Както политиците, така и журналистите, и най-важното – бизмесмените и държавните чиновници на най-високо ниво (конкретно ангажираните в енергетиката) започват да изразяват позиции, лобирайки за своите бизнес-интереси, или пряко за държавните интереси на Кремъл. Обаче, в нито един анализ не отсъства геополитиката, свързана с руското влияние в Черноморско-Каспийския регион и конкретно на Балканите.

На фона на предстоящото честване на 140-годишнината от Руско-Турската Война, довела до освобождението на България, изследователите в Москва и Санкт-Петербург все по-често си спомнят за бойното братство на Шипка и Плевен, общата православна вяра и славянски произход, които са оцелели през вековете. Много историци, политолози, журналисти в Руската Федерация (конкретно, в Института за Наследството «Дмитрий Сергеевич Лихачев») напомнят на руската общественост за първоизточника на религията изповядвана от руснаците, езика, който говорят и мисионерите на православието, дошли от България в Русия, като Григорий Цамблак, Киприян и т. н. А също и за руските мисионери, поддържали православния дух сред поробените българи, през мрачния османски период, от типа на монаха Савелий Дубровский. В навечерието на 140-годишнината много потомци на руски военни, воювали за свободата на България, си спомнят за предците си, личи от страниците на българските медии. Такъв например е Алексей Сергеевич Карцов – потомък на братята генерали Павел Петрович и Александър Петрович Карцови, първият воювал на Шипка, освобождавал Велико Търново и Троян, вторият освобождавал грузинските и арменските земи. А сестра им – монахинята Елизавета Петровна е спасила много руснаци и българи на Шипка.

Всички тези подробности ще излязат във все още недописания роман на историка и писателя Сергей Александрович Пинчук, посветен на освободителната война и конкретно на бащата на българската нация – граф Николай Павлович Игнатиев. Надяваме се да успее за юбилея.

Покрай историческите дати обаче все по-голям интерес предизвикват изказванията на руски специалисти, посветени на перспективите за възраждането на проекта «Южен Поток»:

Заместник-генералният директор на московския Институт за Национална Енергетика Александър Фролов напомня, че «най-големи претенции към Русия по текущите доходи предявява България, по територията на която минават 250км от Трансбалканския газопровод. В този момент доходите и от транзита не надвишават 2 долара от 100км «тръба», за всеки 1000 м3. Това е доста сериозна сума, имайки предвид общия обем на транзита в посока на Турция – 14 000 000 000 м3 годишно. България е сред най-бедните страни в ЕС. Загубата на транзита ще и се отрази много болезнено. Но трябва да си спомним, че именно София «погреба» преди това два енерго-проекта с Русия. Най-известният е «Южен Поток» – той предлагаше на България немалки перспективи и печалба. В края на краищата, Русия може и да се съгласи на някакви компенсации, които за България ще означават падане на цената на газта. Но вече всички разбират, че София вече загуби милиони пъти повече».1

Най-компетентно мнение по темата от българска страна изрази професор Атанас Тасев, който е сред най-изявените български енергийни експерти.   Той уточнява, че «споразумението между Европейската Комисия и Газпром точно в този момент е добър показател за всички “exit” настроения». 2 Той посочва, че Европа и «Газпром» вървят към компромис, тъй като делът на руския газ е 40% от общото количество, което стига до европейските потребители през 2016г.

Разбирателството е необходимо, на фона на шистовата революция, която застрашава позициите на «Газпром», както в Европа, така и в Евразия и Далечния Изток. И дори руските екипи, които помагат на геолозите в латиноамериканските страни – членки на АЛБА да търсят нефт и газ в родните си земни недра.

Вероятността сегашните клиенти на «Газпром» (в това число и България) за в бъдеще да преминат на потребление на шистов газ, е главният фактор на политиката на компромиси на Москва спрямо Брюксел и Анкара, съчетани, разбира се, с натиск по други линии. Една от тях е да приемат като свършен факт възсъединението на етническите руснаци, живеещи на бившите украински територии, с Руската Федерация.

По тази причина, така или иначе, Русия спира да транзитира нефт и газ през Украйна от догодина – в тази разпадаща се бивша съветска република заплахите за безопасно преминаване на въглеводородите, насочени към трети страни, са прекалено много, за да не си струва да се потърси друг вариант за тяхното доставяне. Колкото и скъп да изглежда той.

В същото време трябва да се напомни, че след Крим и Донбас, от Украйна ще се отдели и Подкарпатската Русь, разположена именно в този регион, откъдето тръбите минават в Словакия и Унгария.

В такъв случай, възраждането на стария проект «Южен Поток» (независимо дали ще се казва така, или газов хъб «Балкан») няма алтернатива.

Както подчертава професор Тасев, «за проекта «Южен Поток» вече има строително разрешение, има икономическа оценка, има трасе с гарантиран сервитут».3

Професорът предрича до края на годината да има икономическа обосновка и след това да се пуска инвестиционното предложение. Това означава, че от дълги години спряганото посещение на Владимир Путин в България може да се осъществи на 03.03.2018г. Така ще се отбележи тържествено 140-годишнината от Освобождението.

Марин Черкезов – водач на кандидат-депутатската листа на партията «Политическа Пролет», оглавявана от Велизар Енчев, бивш шеф на Регионалната Служба за Сигурност във Варна

…

1 – www.eadaily.com/ru/news/2017/03/15/marshrut-tureckogo-potoka-bolgariya-snova-zalezla-v-svoy-karman

2 – Атанас Тасев. Брюксел и «Газпром» отварят вратата за нашия хъб. «Стандарт», 15.03.2017, С.10-11