ЗАЩО ВИ Е СТРАХ ОТ ЯРКИТЕ „НЕУПРАВЛЯЕМИ“, БЕ? ЗАЩО! САМО ТОЗИ СТРАХ ДОКАЗВА КОЛКО СТЕ ЗАВИСИМИ!
Този текст не е за гербаджиите, те са ясни, тях сме ги изписвали, изтипосвали, двайсет години бактън ни стана да им вадим на показ зулумите. Безобразията на калинките им, мисирките им, прислужниците им, които целуваха ръка на Донът от Банкя.
Този текст е за ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ „опозиционери“, „революционери“, „сценаристи“, „войводи“ на протести и прочие „яйце хвъргачи“.
Защо ви е страх от Ярките „неуправляеми“, бе? Защо!
„Неуправляеми“ слагаме в кавички, защото в България и най-вече в политическия и живот „неуправляем“ е лоша дума, отрицателен епитет за човек с … ХАРАКТЕР!
Защо не заложихте на ХАРАКТЕРИ, бе? Защо! А набутахте в листите си, в екипите си и около себе си всякакви безлични физиономии, които вървят под строй, не смеят да гъкнат, или лица, които и досега са абсолютен „пълнеж“, или пък до болка дотегнали на хората „нови“ лица, които всъщност са стари к@ви от нов бардак.
ЗАЩО?!
Заради болестното си его ли, което не допуска някой ярък да се мотае около него? Заради интереса, който клати феса, и който не трябва да бъде докоснат от „неуправляемите“, които директно ще ви погледнат в очите и няма да ви спестят нито една истина от „калкулацията“ – „полза – загуба“ от подобно поведение? Заради диагностичната егоцентричност ли – да ви е шубе от всеки, който може да засенчи войнстващото ви бездарие?
Това ли ви е „ЖЕРТВАНЕТО“ и „СЛУЖЕНЕТО“ в името на народа? И в името на държавата? Да спирате техния път за сметка на „вечния“ ваш?
Защо непрекъснато, задължително и убийствено в предните редици на политиката се набутват с лакти, задници и п@тки, безличните, послушните, слугински обслужващите, и никога „неуправляемите“?
„Неуправляемият“ от когото бягат като дявол от тамян всичките е онзи „луд“, който за разлика от тях, е готов да жертва себе си, да си сложи в главата в торбата, без да го е страх дали това ще му развали прическата, или авоарите в джоба, той е онзи, който честно ще ви каже истината в очите, ще я отстоява не като селски панаирджийски „пиар“, а ще съсича с меча – с думи и действия, защото е свободен Духом.
„Неуправляемият“ ще направи всичко онова, което ВИЕ не можете, понеже ви е страх, и понеже сте вкоренени в егоистичните си щения. Той е и този, който, колкото и да ви е неприятно да си признаете, точно ВАС ще направи герои, докато ви свърши мръсната работа да изрие лайната и боклуците от обора.
„Неуправляемият“ – ВИЕ си мислите, че „не можете да се оправите с него“ и че ще ви наруши удобното наместване в кочината „политика“, точно обратното е – той ще ви прокара ПЪТЯ, ще го разчисти и после, точното защото е „неуправляем“ сам ще си тръгне и ще ви остави да се пъчите с онова, което е свършил. Понеже на него егото не му е важно.
Никой обаче не иска „неуправляемите“. Когато дойде ред за набутване в предните редици на властта и политиката – по-добре без тях, че да не ни развалят рахатлъка.
Така беше и по време на протестите – и там микрофона и „почетните първи места на революционери“ бяха узурпирани, така беше и е и във властта. Масовката мълчи, пищят онези, които са ОПРЕДЕЛЕНИ да са „нови“ стари „гурута“.
Защо не заложихте на Ренета Инджова? Къде е блестящият юрист Георги Гатев? Къде са малцината остри и неподвластни журналисти, които ви изнесоха битката, докато вие се криехте по кюшетата, къде са ярките „луди“ мислещи творци и личности?
Къде са, бе, безличници?!
Този текст е и за президента Румен Радев, който веднъж вече осра каквото можа със „служебен кабинет“ от надграждащи герджиковци и след като си изтърва мига по време на протестите, сега е на път отново да ни изхабилитира с поредното блудкаво УЖ „твърдо“ правителство.
Този текст е тъжен.
Защото никой не обича „лудите“ и „неуправляемите“. За тях се сещат едва когато някой трябва да се „жертва“, ама не по хаджигеновски.
С две прости думи в прав текст – не само политика, а и всичко останало, се прави ЕДИНСТВЕНО И САМО С ЯРКИ ЛИЧНОСТИ С ХАРАКТЕРИ.
Другото е измекярлък.
Веселина Томова