ЗАЩО БЪЛГАРИЯ НЯМА И НЯМА СКОРО ДО ИМА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА
Известно е, че мнозина от по-интелигентните хора на територията Дунавска България настояват остатъците от държавата да формулират собствена национална доктрина с визия за бъдеще поне за следващите 20, 30 или 50 години. Не по-малко известно е, че в момента, в който се постави такава необходимост пред политици, интелектуалци, журналисти или анализатори, всички вкупом започват или да бръщолевят глупости за евроатлантически ценности, или невнятно заравят главите си в предните части на обувките си, тъй като не знаят какво всъщност означава това.
И това не е случайно, тъй като всеобщата простотия на населението по никакъв начин не спомага да се редуцира ортодоксалната тъпотия на онези, които по едни или други причини го управляват в един или друг исторически момент.
Искам да кажа, че простотията е в състояние да възпроизвежда единствено простотия. Тъкмо поради тази фундаментална закономерност нито племето, нито неговите вождове могат да родят в простите си глави дори някаква мисъл за национална доктрина на Република България. Защото, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, национална доктрина не е, не може да бъде и никога няма да бъде идеята на едни или други части от народонаселението да се преориентира територията към едни или други значими към момента външнополитически фактори – Берлин, Москва, Брюксел или Вашингтон! Всеки един такъв избор отново и отново ще препотвърждава собствената робска психика на населението и неговите управници, които с радост ще се отдават на поредния силен, който да се „грижи“ за собствената ни държава?!…
За да се формулира национална доктрина на Република България е необходимо да се отговори на няколко фундаментални въпроси, но аз няма да ви ги казвам, защото искам сами да се опитате да стигнете до тях, още повече и до съответните им отговори, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другарки!
Всичко друго ще е все същото бълтавене в блатото на ежедневните ви провинциални глупости, от които няма изход, скъпи!
Това е положението, значи!
Проф. Людмил Георгиев