Защо Борисов активира Яне срещу Бареков?

След като разби Реформаторския блок, прилапвайки човек по човек, Бойко Борисов пусна острието си Яне Янев да се разправя с Бареков. Откакто не успя да уволни Бойко Борисов, да вкара олигархията и политическата мафия в камионетки и да декриминализира прехода, Яне се специализира в изпълнение на мокри политически поръчки на същия този Бойко Борисов, когото наричаше „криминален тип“, „проста мутра“ и какво ли още не.

Преди предсрочните парламентарни избори през миналата година Яне беше пуснат да неутрализира Кунева в лично качество и по този начин да предотврати влизането на движението й в парламента. Акцията започна няколко месеца преди изборите и мина през основните телевизии, контролирани от Борисов. Задачата на Яне беше да пуска лъжи по адрес на Меглена Кунева и да я кара да отговаря на небивалици, падайки на нивото му. Тогава тя не се върза много на тази игра, но кампанията на Яне бе изключително наситена, със съпътстващ огън от медиите на Делян Пеевски.

Те заедно създадоха пародийно-отблъскващ образ на Кунева и дадоха своя принос за провала на „Движение България на гражданите“. На партията не й
достигна съвсем малко да прескочи 4-процентовата бариера, което бе достатъчно да положи началото на края и на този опит да се създаде алтернатива на Борисов.

Днес по същия начин Яне е пуснат от Бойко, за да громи „България без цензура“ и Николай Бареков. Засега социологическите проучвания показват, че формацията на бившия журналист и настоящ евродепутат влиза в следващото Народно събрание. Това сериозно може да обърка сметките на Борисов, който се е засилил да повтори управлението си от 2009 г.: правителство на малцинство или коалиция-параван с негласната или явна подкрепа на ДПС.

И тук, както при Кунева, както и при всички останали, лидерът на ГЕРБ избягва прекия сблъсък. Предпочита да разгражда формациите на своите противници или да праща „наемници“ като Яне Янев да го вършат.

Хак му е на Бареков, защото преди години той бе използван по същия начин. За разлика от Яне обаче, Бареков се възползва от възможността и успя да създаде политическа сила и да постигне реален и то много добър резултат на изборите за Европарламент. Освен товаслед капитулацията на РБостана един от малкото политици, които удрят Борисов и то там, където най-много го боли – по криминалното му минало. Фактът, че Борисов му отвръща с Яне, означава, че наистина ударите на „България без цензура“ не са нито безобидни, нито измислени. Ако Борисов успее да разбие „България без цензура“, в следващия парламент на практика ще има само три политически сили – ГЕРБ, ДПС и БСП. На първо място под чертата бих поставил националистите на Валери Симеонов и коалицията им с ВМРО на Каракачанов, които по-скоро гравитират около Борисов. Реформаторският блок се прости с шансовете си окончателно, след като една част от хората на Меглена Кунева минаха директно при ГЕРБ, а голяма част от костовистите се обединиха в новата коалиция „Десните“.Изглежда, че Радан Кънев успя да оглави РБ и да се пребори за лидерство там, но на практика остана без електорат и армия.

От своя страна, „Десните“ са интересен опит за обединение извън окупацията на Борисов, който си струва да бъде подкрепен, но времето, с което разполагат е много малко, и дали ще успеят да постигнат добър резултат зависи изцяло от личната им активност и кампанията, която би трябвало да започне отсега. В този момент единственият сигурен четвърти в парламента е „България без цензура“ на Бареков, което изглежда обърква сметките на Борисов и Пеевски, поне в този момент.

Твърде е тревожен е начинът, по който ГЕРБ влиза брутално във властта през служебното правителство, което всъщност е марионетно на Бойко Борисов. Символът „Ваньо Танов“,около 40 поста във висшата администрация и ключовият министър на финансите, в лицето на гербаджията Румен Порожанов, както и опитът да бъде пробутано протежето на Цветан Цветанов Красимира Медарова за министър, отговарящ за изборите, не оставят никакво съмнение, че Борисов и Цветанов се канят да управляват по същия начин, по който управляваха от 2009 до 2013 г. Това вече би било истинска катастрофа за България.

 Явор Дачков

Колаж: Ивайло Ангелов, „Сила“