Защото сме гейове
“Защото сме гейове” е възможно заглавие на книга за хомосексуалното приключение на Джон Ленън с еврейския мениджър на „Бийтълс” Браян Епстайн. А на корицата за bg пазара без угризения и за по-голям тираж може да бъде колажиран Сергей Станишев. Той вече дължи левичарски жест към наследниците на бранда „Ленън”. И нищо ненормално, ако се наложи да го върне по левашки начин. По-вероятно е обаче да бъде съден за сериозни пари. Което ще се случи, ако Йоко Оно забележи образа на мъжа си върху събраните съчинения на Станишев „Защото сме социалисти”. Чувствителната към авторските права японка всъщност ще забележи възможност за обезщетение. Защото Ленън не е марка за свободно ползване, дори и да беше написал Интернационала. Произходът, сарказмът към висшето общество и антивоенните му позиции не са достатъчни за безплатното му включване в социалистически контекст. Както името и участието в трамваен клип с хомосексуални асоциации не са издържана причина за гейска корица със Сергей.
Вдовиците имат право да знаят за мародерските разкопки на семейната гробница. Уведомяването им е същото, като да се обадиш на полицията, ако видиш крадец в къщата на съседката с починалия мъж. Затова литературата на Станишев е повече подарък за партийните врагове, отколкото за верните другари. Някой само трябва да изпрати на Йоко Оно творчески колет за Коледа. И Станишев ще получи неприятния шанс за имидж на крадец на вдовици. Популяризирането му като такъв ще е стъпка напред след европейската известност на премиер на най-корумпираната страна. Което вече не може да бъде определено като черен PR. Защото, какъвто компромат сам си направиш – и опозицията не може да измисли.
След ватманската роля и признанието, че сам си е имиджмейкър, Станишев се препозиционира като пират. Соцносталгията този път е конкретно за бригадирското движение, защото трамваят на времето пътува към димитровградския пазар. Когато на него се продаваха касети, произведени в гараж. С авторски права, отпечатани на един и същ черно-бял ксерокс. И когато всеки пират можеше да замества според вкуса на пазара оригиналните обложки със снимки на млечни жлези в лек профил. Циците винаги са продавали успешно. А върху маркетинговия им ефект в Димитровград беше построена цяла силиконова индустрия. Циците щяха да продадат по-добре и съчиненията на Станишев, ако литературният му подход беше по пайнерски комерсиален. Кражбата на анонимни цици от интернет е и по-незабележимият грях от присвояването на запазени лица.
Джон Ленън произхожда от работническата класа. Но когато продава кутии за сандвичи с логото на "Бийтълс" – майката на Станишев е носила вкъщи храна със сефертас от „Домашни потреби”. И не е предполагала, че в света на капитализма обядват маркетинг, докато тук социалистическото меню е грозна посуда с първо, второ и трето от ведомствения стол. Евтините кутии с "Бийтълс" на капака са спрени от производство, точно защото са били евтини и протичали. Мениджърите преценяват, че не са подходяща среда за марката, за която също има риск да протече. Само предполагаме какво ще преценят наследниците на Ленън, ако разберат за адресната му регистрация в паноптикума на Станишевия социализъм.
В същата компания има още поне три образа, чието неправомерно използване може да бъде частично реабилитирано от Йоко Оно. Христо Ботев, Баба Тонка и Райна Княгиня са марки, които исторически ще се обезценят при безразборното им използване за обложки на партийна литература. Несанкционираното им обвързване по неясни критерии със социализма ще позволи много по-глупави алибита. Всеки издател би имал оправдание да тиражира учебник по психиатрия с Ботев на корицата, защото Ботев си е бил малко луд. Съпартиецът Георги Гергов може да рекламира курорти с Баба Тонка, чиято къща е била хотел на възрожденски начала.
Райна Княгиня е най-подходящото лице на текстилното ишлеме, тъй като е шиела повече за идеята и по-малко за пари. Примерите по нищо не се различават от продукта на Станишев. В неговия социалистически прочит умишлено е пропусната комунистическа глава. Но остава усещането за национализация на марките. Няма нищо лошо премиерът да пише. Прави обаче лошо впечатление, че пикае на авторските права. Образите на bg възрожденците може и да се приемат като безплатни колкото пиратски цици. Но Йоко Оно често напомня с дела за обезщетения, че Джон Ленън е с пари. И не можем да си Imagine, че ще пропусне възможност да осъди някого, който не го е запомнил.
Калин Руменов
В. “Новинар”