Защитен свидетел: Ако това е служба за борба с организирана престъпност, аз съм Фидел Кастро!

Втората част от шокиращата история на Николай Ветев, който живее в Германия със статут на защитен свидетел разкрива как бизнеса с печатането на фалшиви пари в България се покровителства от високопоставени фигури, а службата за борба с организирана престъпност, с която Николай Ветев работи, буквално го прецаква.

Николай Ветев пише до вътрешния министър Цветан Цветанов като му разкрива целия механизъм за „ювелирната” работа на антимафиотите.

Разказът на Ветев е убийствен и разкрива механизмите на обвързване на висщи полицаи с организираната престъпност, за които от години алармира afera.bg

Публикуваме най-шокиращите моменти от трилъра, в който се налага да се подвизава Николай Ветев:

„Сезирам Ви във връзка с прикриване на факти и доказателства, свързани с разкриване на печатницици за производство на фалшива валута и фалшиви паспорти, както и загърбването на информация за фалшиво злато, осуетяване и саботиране тяхното разбиване, разкриване и залавяне на хората от върховете, свързани с това производство / „бизнес“ /, бездействие с власт и служба на чужди икономически и политически интереси. През 2000г. Този ужас с печатането на фалшиви пари можеше да приключи успешно и с чест за българската полиция, но „ благодарение “ на корупцията в същата и работата й , било то на страната на организираната престъпност, или на страната на чужди служби и интереси, това не се случи.

От 1997г. започнах да се занимавам с бизнес във фирмата на жена ми ЕТ „ Тони-69-Антоанета Цветанова“.Търгувахме със замразени пилета и риба, а и бяхме започнали работата по една програма за продажба на лозов посадачен материал за Испания и Италия и за тази нужда ни бяха необходими хладилни тирове.Така попаднах на един човек, на име Велизар Аспарухов, с прякори – „ Торпилото “, „ Дебелия “ и „ Баровеца“, който се занимаваше с търговия на коли от Чехия и Германия.

Обясних му какво ми трябва и след около седмица той ми каза, че има изгодно предложение за мен в Чехия.Попита ме в каква валута са ми парите и като разбра, че са ми в левове и малка част в DEM, ме посъветва да ги обърна в долари, защото в Чехия курса на кроната спрямо долара е по добър, отколкото към DEM/ това беше истина/.

Предложи ми да купя доларите от неговите хора и понеже ми се видя съмнителен толкова добър курс, ми обясни, че това са пари, които се дават като подкуп на министри или държавни лица и от страх да не са белязани, се заменят за други чрез обменни бюра или чрез подставени лица.

Схемата е следната: Ако лицето Х трябва да подкупи министър У, то тогава самото лице Х или негово подставено лице носи в обменното бюро сумата за подкупа от 100,000 € и ги остава, след него идва министър У или негово подставено лице и взема сумата от 70,000€ , а разликата от 30,000€ остава като комисионна за бюрото. При проследяване и едните и другите могат лесно да се измъкнат с оправданието, че са обикновени клиенти на бюрото.

За да ме убеди, Велизар извади една пачка по 100$ и ме накара да извадя две банкноти по 100$, за да продам – едната в банка ОББ, а другата в близко обменно бюро. Продадох ги без проблем, като и на двете места ги провериха обстойно.В същото време не можех да предположа, че Велизар ще ни продаде фалшива валута при положение, че ще идва с нас в Чехия, а на него беше невъзможно да му пробутат такава без да забележи, защото беше „доктор“ по познаването им.

Закупих доларите в периода м. Ноември- м. Декември 1999г. по следният начин: Отивахме с „ Дебелия “ в София, той ме оставяше в колата си или в кафето на „ Шератон “ да го чакам , а той отиваше да вземе доларите от някъде. След като се върнеше ми ги даваше и аз отивах да ги проверя. След като се убедях, че са редовни , му ги плащах. Проверявал съм ги в обменните бюра в района на ЦУМ, а един път малко след като бях купил около 5000$ ми се обадиха, че се налага спешно да платя една пратка от пилета/ с които търгуваше нашата фирма/ и се наложи да продам още същият ден около 3500$ в бюрото на „ Ялта “. Там бях излъган в курса и подадох жалба в съответното за този район РПУ на полицията. По този начин закупих за мен около 68000$ и 10000$ за мой приятел.За Чехия трябваше да пътуваме заедно с „ Дебелия “ с неговата кола.Малко преди да тръгнем се оказа, че няма да можем да пътуваме с него, защото ще вземе семейството на неговият приятел Марин, при когото отивахме в Чехия.

Беше ни казано с кой автобус, на коя фирма да пътуваме и къде да скрием парите за да не ни накарат да ги продаваме в Словакия на влизане и после да ги купуваме (по трънско-словашки курс) на излизане, важеше за суми над 5000$.Поради това, че до този момент нито аз нито моят приятел бяхме излизали зад граница не посмяхме да рискуваме и да вземем цялата сума, още повече, че трябваше да пътуваме повече от три дни с автобус с непознати хора, а решихме да вземем по 5000$ и ако си харесаме някакъв камион или бус да го капарираме и след Нова година да се върнем и да го купим.

За това решение не сметнахме за нужно да уведомяваме Велизар и допуснахме може би най-голямата си грешка, но пък дадохме шанс на полицията да разбие една много добре организирана мафия занимаваща се от крадени коли и проститутки и стигнем до фалшиви пари.

Това за автобуса , което ни бяха казали се оказа абсолютно вярно. Преди всяка митница събирахме по 5-10 DM и стюарда на автобуса ги даваше на митничарите, а те се правеха, че ни проверяват и ако бяхме взели всички пари безпроблемно щяхме да ги пренесем в Чехия.Този сигнал може да Ви покаже колко са сигурни границите на Европа.Когато пристигнахме в Прага, сами си обменихме по 100$ в обменното бюро на гарата, защото нямахме крони.Когато Велизар и Марин разбраха, че не сме взели всичките пари , вдигнаха страхотен скандал, за това, че сме щели да загубим, защото сега курсът бил много добър и т.н. .Дори имаше вариант да се върна да ги взема със самолет. Явно тези пари бяха преназначени за някой. Също така го интересуваше къде съм оставил останалото количество, в смисъл в банка или в къщи.От гледането на бусове и камиони/ ТИР/ нищо не стана, защото заради Коледа всички търговци затварят на 23.12. и до 05.01. никой не работи.

Доларите ни бяха взети от Велизар и заедно с Марин ходеха да ги обръщат в бюра и един път в банка, при наистина много добър курс $/крона.За банката, в която Марин ходи сам смятам, че е изпробвал българският вариант за валутен залог от фалшиви долари срещу крони, със съдействие на служител на банката!

Смятам, че с нашите пари/ левовете с които закупих тези 78-82 000$/ Велизар е закупил около 500 000$ фалшиви срещу 15% от стойноста им / т.е. за стойността на 1000$ истински можеш да купиш 6500-6600$ фалшиви или се получава за стойността на 82000 $ са купили около 540 000$ фалшиви, 78 000$ от които са дали на нас/. По този начин ние сме се явили като спонсори на двамата и ако бяхме взели цялата сума, дори да не беше така курсът както те ни казваха, те щяха дори за тяхна сметка да ни ги заменят в наш плюс.По груби сметки двамата са спечелили повече от 200 000$ обръщайки ги дори на 35-50% от стойността им.

Между другото, когато бяхме в Чехия, „Дебелият“ се среща с един австриец на чешко-австрийската граница. Мястото се казваше Чешка Будьовица /Ceske‘ Budejovice/ или Каплиц / Kaplice/, като моето мнение беше, че за този човек бяха фалшивите долари.

Установяването на този човек може да даде нишката за разплитане на канали и схеми за пране на пари в цяла Европа. Това което знам за този човек е, че е лежал заедно с Велизар в унгарски затвор и е продължил да поддържа активна връзка.

От Чехия си купихме по един автомобил за да си покрием разходите, като я продадем в България и на 28.12.1999г. се върнахме, като беше решено да се върнем към 15-20.01.2000г..Лично аз бях решил, че няма да пътувам с тях, защото не ми харесваше компанията на Марин и неговите контакти с дегестанците от гр. Теплице /Teplice/, които основно се занимаваха с крадените коли и наркотици.Но това е тема на друг разговор.На 15.01.2000г. за Чехия тръгнаха, моят приятел, който си беше капарирал един бус, Марин, Велизар и още едно момче с тях също за закупуване на автомобил.В Чехия отивайки да купят буса на моят приятел, Марин се отбива да плати два крадени джипа „ Маверик“ на един дегестанец и понеже не му достигат доларите взема от моят приятел около 2500-2800$. Малко по-късно друг дегестанец звъни на Марин и го пита с какви долари е платил, защото този на когото е платил е задържан в банка с фалшиви долари.Без нищо да обяснява, Марин звъни на „ Дебелият “ и му казва , че трябва да се изнасят спешно. Велизар се връща в квартирата където са били и събира на всички багажа и тръгва с другото момче за чешко-полската граница.

Защо за там, а не за словашката ? Защото на отиване през Унгария, Велизар е бил свален от автобуса и задържан една седмица по едно старо дело и не е можело заради него да се върнат през Словакия и Унгария.

Стигайки на украйнската граница Марин или Велизар казали на моят приятел, че трябва да скрият доларите, защото ако митничарите разберат, че носят толкова пари, ще ги спират на всеки сто метра /за рушвет/ и го карат да скрие останалите му долари в плафона на колата.

Спирайки в един ресторант в Украйна, Марин и Велизар започват да се карат, защо е трябвало да продават фалшиви долари на други, а не на техните хора и тогава моят приятел за пръв път разбира, че тези долари са фалшиви.След скандала с Марин, Велизар тръгва и минава украйно-румънската граница първи. Минавайки същата граница, колата на Марин била задържана за проверка. Митничарят стоял с една дълга пинсета и само ги попитал дали имат нещо недекларирано и след като те казали, че нямат, директно бърка в плафона и то в дясната му част и вади парите.

Марин и моят приятел смятаха, че Велизар ги е натопил за да ги извади от играта и ако митничарите са били разбрали, че това са фалшиви долари са щели да търкат наровете поне десет години.

Интересното е, че доларите са описани и проверени / като не са разбрали, че са фалшиви/, съставили са протокол за митническо нарушение за пренасяне на недекларирана валута и са били конфискувани /доларите/ заедно с колата.Протокола беше покакан на американците и на Тони Мицев от БОП.”

След като разбират, че доларите са фалшиви Николай Ветев и съпругата му дълго мислят как да постъпят. Ветев първоначално е против да отидат в полицията, защото им няма вяра, усещане, което впоследствие се потвърждава. „Най-лошото е, че така мисли не някой обикновен човек, а човек на който половината от офицерският и сержанският състав в плевенската полиция бяха близки приятели и познати”, казва той.

Ветев се консултира с негов приятел, офицер от полицията, който му казва, че нищо не може да се направи, защото полицията работи с мафията.Каза ми директно: „…ако дойдеш при мен официално и ми донесеш парите, аз ще бъда принуден да ги прибера, да съставя протокол а ти трябва да ми кажеш от къде си ги купил/от кой/. Този от когото си ги купил при всички случаи ще има оправдание от къде ги е взел, ти ще останеш без пари а тези които си предал могат и да те пребият…“.Съветът, който получава Ветев е – ако може да ги притисне да му върнат парите, дори и на загуба. Ветев вдига страшен скандал на Дебелия по телефона и си иска парите. Той шикалкави, казва: „Виждаш ли какви времена били настанаха, та чак министри се подкупват с фалшиви пари», предлага му да „отвърже“ парите в Чехия след като се оправят там нещата. Ветев отказва и го заплашва, че ако не си получи парите в скоро време ще се обади в полицията.

Велизар му определя среща в София, пред хотел „ Родина “ и, че там ще дойдат негови хора, за да му заменят доларите, като дори пита в каква валута си искам парите. На следващия ден на указаното място спира зелен джип „ Гранд Чероки“: „Попитаха ме пак дали съм Николай и дали нося нещата и след като потвърдих се качих в джипа. Тръгнахме в посока хотел „ Шипка “ и един от арменците, на име Еди /после разбрах това/,този на предната дясна седалка ме попита какъв е проблема и какви претенции съм имал и дали съм сигурен, че са фалшиви.Понеже се бях навел напред към него, този до мен в ляво ми метна нещо като примка от въже или колан и започна да ме души. Душиха ме в продължение на 15минути, като през това време ме питаха дали искам да ме спрат пред полицията и, че работят с хора от парламента и нищо не мога да им направя, в което се убедих лично когато бяха на 08.02.2000г. в Плевен и ги спря полицията, понеже беше станал инцидент и спираха съмнителни коли.

Те за мое учудване се легитимираха с карти на служители на НСБОП и бяха пуснати. Мургави, зле говорещи български лица с карти на служители на НСБОП, каква по-голямо доказателство за разруха и безхаберието които са царели тогава в полицията.

Когато свършиха с душенето, казаха, че за това дето съм искал да ги предам ме глобяват с 50,000DM и ако не ги платя ще се случи нещо със семейството ми. Казах, че нямам тези пари и дори много от парите за доларите бяха взети на заем. Казаха ми да си помисля пак и да си спомня за парите от къщата /водех дело за обезщетение от 25,000$- 1бр. Запис на заповед за 10,000 лв.(1лв=1DM): 1бр. Запис на заповед за 5,000$ и обезщетение от 29,000DM/, което явно знаеха от „Дебелия“. Принудиха ме да им дам телефоните на фирмата с която се съдихме и на другият или на по-другият ден / мисля, че беше 08.02.2000г./ ми се обадиха сутринта , че са се разбрали с хората от фирмата и от мен се иска само да се подпиша и да кажа, че тези пари са техни. Потърсих пак моят приятел полицай и обратно на моите очаквания, той ми каза да правя това, което искат, защото щом са замесени руснаци, няма отърване. Единият от арменците се казваше Еди.

На 08.02.2000г. Към 18-19 часа дойдоха в Плевен и ме взеха от паркинга пред дискотека „ Ла пиаца“ / в центъра / и ме закараха в офиса на фирмата. Там ме накараха да кажа, че тези пари са техни, след което отидох в другата стая и там ме накараха да подпиша документи, че нещата са уредени и , че нямам претенции към фирмата. Броиха им 14,000 в лева и марки и си тръгнахме. Останалите пари до 25,000 $ трябваше да им бъдат предадени на другият ден срещу предаването на запис на заповедите. По пътя за нас те демонстрираха, че знаят къде живея, къде ходят на градина децата ми.

През това време Велизар се беше върнал от Румъния и започна, ..„ ти знаеш ли какви проблеми ми създаде, какви неприятности имам, все едно, че аз съм пратил да му вземат неговите пари, а не той моите. Накрая ми казва, „ ..ти не се безпокой , ти имаш фирма, добра репутация може да изкарваме всеки месец по 200-300,000 и за година време работа с нас, не само ще си върнеш парите, ами и ще бъдеш много напред…, там/ в Чехия/ имаме едни хора които могат да купуват по 100-150,000 на месец, всеки от тях“ / единият беше или китаец или виенамец, а другият беше австриеца на Велизар. Както казах, Велизар имаше проблем с полицията в Унгария, а да рискува да прекарва толкова фалшиви пари през толкова „ гладни “ държави и граници като Румъния, Украйна, Полша не му се искаше, а и на чужд гръб и 100 тояги са малко. При второто пътуване за Чехия, когато са го свалили от автобуса го е спасило това, че е бил разделил багажа си на две чанти и във втората с яденето е бил скрил фалшивите пари.”

След всичките тези събития Николай Ветев отново се обръща към приятеля си полицай и той го съветва да приеме да работи за тях, да събере повече информация и да я предоставя на посолствата на засегнатите държави. От тях, срещу тази информация, трябвало да иска в замяна защита, т.е. извеждане на семейството му от страната, плюс включването им в програма за защита на свидетели, възтановяване на загубената сума плюс лихвите, а те да работят с българските власти по залавянето на престъпниците. Но в никакъв случай да не се съгласява да работи с тях ако участват български полицаи.

Първо Николай Ветев се обръща към чешкото посолство. Те са откровени и му казват, че положението в тяхната полиция било същото като с българската и не могат да му осигурят необходимата защита. Съветват го да се обърне към американците или германците.

Вегев се обръща към немското посолство – Уве Шилер и преводачката г-жа Карагеоргиева и Шилер пита дали може да му занесе фалшиви DM. Ветев отговоря, че за да купи добро качество му трябват пари, защото до 1000, 2000 фалшиви DM/$ никой няма да му продаде отлично качество, а трябва да купи минимум 10,000 фалшиви независимо дали DM или $ за сумата от 1500-2000 лв/DM ( 15-20%), а той на този етап не разполага с никакви излишни средства.

При една от срещите му с г-н Шилер Ветев му казва и за това, че Велизар му е показал фалшиво евро „€“, по късно се разбира, че това е банкнота от 50 €. „Шилер много се смя и каза, че това не е възможно, защото още в Германия я няма напечатана, беше лятото на 2000г.За съжаление после този смях на г-н Шилер донесе много сълзи и ядове на служителите, занимаващи се с фалшиви банкноти, особенно през 2002-2005г., а и до сега», казва днес Ветев.

Този случай, а и по-късно при контактите на Ветев с BKA и Интерпол и възникналата необходимост дълго да ги убеждава, че такова нещо, не само, че е възможно, а и реално случващо се в България, доказва колко неподготвени бяха те за борбата с печатането на фалшиви пари в такъв обем и такъв мащаб. Шилер казва на Ветев, че тази история ще бъде много интересна за американците и му предлага да го свърже с негов колега от офиса на Сикрет Сървис в Рим, като трябва да отиде и да се обади в американското посолство. Ветев огива в американското посолство и там установява контакт с „ Аги “ и Веско. Разказва им за какво става въпрос и не след дълго идва човек от Сикрет Сървис.

Срещата на Ветев с г-н Томи Пастато/или Паштато/ в кафето на х-л „ Рила“ в четвъртък, 06.07.2000г. , а той е отседнал в хотел„ Кемпински-Зографски “.

„Та там г-н Пастато каза, че от две години не може да определи държавата от която идват новите фалшиви долари, от Турция, Гърция, Румъния, Македония, Косово, Сърбия или от България и ако само мога да му покажа в коя държава се правят ще ме „позлати.“ В кратък разговор с него ми стана ясно защо за две години не е намерил печатницата и нямаше шанс да я намери. После и при работата ми със служители на BKA и Интерпол установих, че за разлика от нашите полицаи, техните са „жива сила на открито». Ако не беше корупцията и зависимостта от бившата ДС, както и покровителстването на контрабандните канали от най-високите места в държавата, неефективната и зависима съдебната власт, което доведе до пълно разложение на родната полиция, нашите полицаи можеха да бъдат пример на техните колеги от цял свят. Още повече, че западните им колеги работят с пари и техника, нечувана и невиждана от нашите служители. Схемата по която работеха престъпниците беше съвършенно проста и високо надеждна, тя се основаваше на предсказуемоста на полицията и клишетата в работа, липсата на въображение, на материални средства и на законова база, както и на покровителстването от висшите ешалони на власта и полицията. Така всяка печатница работеше само с определен кръг хора- пласьори, купувачи, промоутъри и супервайзери и внедряването на външен човек или полицай можеше да стане много трудно, най-много до дистрибутора. Например: Ако искаш да купиш 1000 фалшиви, ги купуваш от пласьор, ако искаш да купиш 10,000 фалшиви те водят при друг и не ти ги продават преди да кажеш къде ще работиш, за да не се получи пренасищане на пазара в Плевен или Ловеч, например. Още по сложно става ако искаш да купиш 100,000 или милион. Качеството при различните количества също е различно. Също така се оценява риска да те хванат.Определено г-н Пастато остана много впечатлен и поиска мостри от „Чешките “ долари за другият ден.”, разказва Николай Ветев. И продължава:

„Обадих се на Велизар и на другия ден, петък 07.07.2000г./ а не както отново грешно пише г-н Д.Данов, че са се срещали с мен на 05.07.2000г и не те мене, а ние него (Т.Мицев) чакахме/, с него и един негов приятел бяхме в София. Пред кафе„ Кимбо“ Велизар се срещна с „ Гелето “ и „Сержанта “, от които закупи за него 10бр.х 1000 DM и 20бр.x500DM, а за мен 1бр.х1000DM,1бр.х 500DM, 1бр.х100DM и 2бр.х100$ / това бяха доларите от новата серия т.н. „ Огледални“,но първите имаха един проблем, мастилото на „100-та“ в долният десен ъгъл се размазваше.

Тук искам да вметна и да обясня, най-вече заради твърденията на прокурор Данов, че на срещата ни с Томи Пастато, Аги и Тони Мицев съм предал само една банкнота, която била истинска. Истината беше, че от четирите 100$ от Чехия, едната от банкнотите беше истинска, но това не трябваше да учудва никого, минавали са от ръце в ръце, сестра му и зет му / на моят приятел/ може да са имали и други долари и да са се омешали. Важното и същественото беше, че три от банкнотите бяха от „чешките“ или т.н. „ супер долар“- „ supernote“.

Срещата става в 12.00 часа на 07.07.2000г. във фоайето на хотел „ Кемпински -Зографски “, но поради забавянето на „ Дебелият “ с „Гелето и „ Сержанта “, а тъй като Ветев трябва после да се откачи от „Дебелият“, Николай пристига около 13,30-14,00 ч.

«Аги и г-н Пастато ме чакаха във фоайето и като разбраха, че нося банкнотите предложиха да се качим горе в стаята на г-н Пастато. Като видя банкнотите от Чехия, очите му светнаха като на стар „ ЗиЛ“ фаровете, явно остана много доволен, започна да ахка, да охка, ще работиш ли за нас, ще те позлатя, какви са ти условията, ох, ах.

Проведе няколко разговори със свойте началници/ съдя по интонацията на гласа му/, а така също чрез Аги и с полк. Румен Миланов, директор на НСБОП във връзка с подготовката на дарение от 29,000$ от американското посолство за службата, че се наложи даже да ме питат как се казва на компютри, факсове и т.н. и им казах, че се казва общо „Офис техника“.Към фалшивите марки не прояви видим интерес, но обеща, че ще ги предаде на г-н Шилер.След като приключи с телефоните и преглеждането на банкнотите/ в стаята си имаше техника, която сигурно на този етап и в НСБОП е нямало/, г-н Пастато ме попита ще работя ли за тях и какви са ми условията за да работя с тях”, пише до вътрешният министър Цветанов, Николай Ветев.

Ветев поставя условията си: – Давам им GSM, телефони, номера на коли, адреси и се изнасят от страната, – Няма да започват нищо срещу печатарите, преди той и семейството му да бъдат изведени от страната и не им бъде осигурена защита по програмата за защита на свидетелите,- Никой от хората, които са му помогнали да стигна до печатарите, но не са замесени с производството и пласирането на фалшива валута, няма да бъде викан и разпитван, защото за да стигне до печатарите Ветев ще има нужда от доста хора, които няма да имат нищо с печатането на пари.,- Ще му бъде възтановена изгубената сума с лихвите, по точно ще им даде списък с имената на хората, на които Ветев дължи пари и те ще им ги върнат след заминаването им. По-късно Ветев дава такъв списък на Тони Мицев от НСБОП. Пастато приема условията и казва, че не ги интересува канала до Чехия, а само печатницата и печатарите.Пастато пита Ветев дали ще работи с техен проверен човек от НСБОП, за да може по-бързо да свършат работа, а и те нямали право да работят на територията на други държави. Ветев им казва, че не могат да имат „ сигурен и техен“ човек в НСБОП и да не знаят къде се печатат фалшивите пари. Доста дълго се колебае и не се съгласява, но „накрая ме принудиха да се съглася.Въпреки това, сега си мисля, че и да не се бях съгласил , те го бяха решили вече.Подчертавам, че ми беше изплатена цялата сума по закупуването на банкнотите и даже на гърба на разписката написах условията си за работа с тях.”

Така Николай Ветев влиза в мелачницата на българските антимафиотски служби покрай „проверения” бопаджия от американците Тони Мицев.

„След моето „ съгласие“ да работя с техния човек от НСБОП, те му позвъниха и се разбраха за среща в 18,00 часа на спирката пред Съдебната палата/ бившия Исторически музей/ и от там отидохме на кафето на „ Dunkin`Donuts“ срещу „ Шератон“.Там на Тони Мицев (така се казваше техният доверен човек) американците му показаха мострите от Чехия, както и тези закупени същият ден от кафе „Кимбо “. Той също беше запознат с условията ми и също потвърди и пое ангажимент, че ако бъде разкрита печатницата, в което той лично дълбоко се съмнявал, защото не е възможно да е в България и да не я знаят, те ще ми бъдат изпълнени. Така още от самото начало започнах да се съмнявам в лоялността към американските му господари на този наш „ Андрешко“, което за съжаление по-късно се оказа с основание.

Виждайки, че това е единственият ми изход, за два дни с питане, където трябва, открих друг път до печатницата в София( чрез Велизар беше невъзможно и опасно да стигна до печатницата, защото той взимаше от 5 до 10% на едро от всяка сделка с валута, а и „ Гелето “ и „ Сержанта “ можеше да не искат да работят с мен ).

От петък 07.07.2000г., повтарям петък 07.07., а не както ще пише по-късно прокурор Данов, че срещата е била на 05.07., след срещата ми с американците и Тони Мицев до неделя (09.07.) на обяд разбрах, че е обществена тайна, но неизвестна само на полицията, кой с какво се занимава в България, кой продава и къде дрога, кой я произвежда и къде, кой печата фалшиви пари и документи и къде.

За два дни, повтарям за два дни човек като мен, който никога не се е занимавал с фалшиви пари и с бандити, чрез хора, които също никога не са се занимавали с фалшиви пари, ме свързаха с един барман на име Ицо( дом. адрес и телефон съм ги дал на Тони Мицев и НСБОП), който три години е живял в единият от печатарите на име Петьо( вече му имам пълното име и къде работи сега, което ще дам само на Вас, г-н Цветанов). Обадих се веднага на Аги и той ми даде телефона на Тони Мицев, като се разбрахме, че от този момент ще докладвам всичко само на него. Обадих се на Тони Мицев веднага и той ми каза на всяка цена да отида в понеделник при него , за да уговорим как да се държа и какво да питам на срещата в петък.

Така започна голямото криене на бопаджията Тони Мицев, от понеделник до четвъртък след обяд, като или си изключваше телефона или ми определяше среща за другия ден или не вдигаше той, а негов колега( бях без пари и взимах на заем за да пътувам до София).

В четвъртък (13.07.) вечерта не издържах и отидох в управлението на НСБОП на бул. „ Черни връх“. Свързах се с дежурният офицер и поисках среща с началника им.Попита ме за какво става на въпрос и след като му разказах с две-три думи, веднага се обади и извика Тони Мицев и се оказа, че той не е в командировка в Петрич както ми беше казал преди по-малко от половин час, а е в София, защото дойде за по-малко от 10 минути. Дойде и още с влизането започна да ме дърпа и да ме заплашва, че от там няма да изляза, какво си мисля аз и т.н..С него имаше още двама. Единият беше или Георги или Георгиев/ после с него през м. Октомври ходихме за да му показвам адреса от който взеха първите долари в кв. „ Надежда “, много културен служител и човек.

Другият се представи като бай или дядо „ Димо/Добри “ или нещо такова, на когото само като му чуели името и умирали от страх. Когато разбра/Т.Мицев/, че съм бивш офицер от БА, започна да ме обижда на „балък“ и „тъпанар“ и, че не било негова работа да ме „ спасява“ и да ми помага и знам ли, че: …

ако неговите началници решат, или ако има замесени важни личности( а то сигурно щяло да има и с това да се компрометира страната ни), можело всичкото това нещо да не види бял свят, независимо от американците, а с мен и семейството ми можело да се случи нещо защото те не можели по цял ден да ме „пасът“, пазят” и т.н. да ме обработват, с цел да се откажа.

Когато видяха, че няма да ме откажат, предложиха да бъдат и те на срещата, за да не ме убият /!?/, или отвлекат / пълни глупости/. Казвам и добре, нали за това съм дошъл, да ми кажете какво да питам, какви ангажименти да поемам, каква сума да искам да купя/ с мои пари/ за да Ви докажа, че печатницата е в София.На другия ден вместо да застанат така, че да не се виждат, защото е ясно на всеки малоумник, че и кучетата ги познават, че са от НСБОП, те бяха застанали точно на два метра от мястото на срещата. Тяхната задача беше да изплашат, предупредят, сигнализират печатарите, че аз съм „ухо“ и да ме дискридитират за понататъшната ни работа, на тях им беше поставена цел да провалят акцията, без значение какви ще бъдат последиците за мен и моето семейство. Добре, че печатарите са се опитвали да довършат няколко банкноти от т.н.„ огледални “, за да ми ги покажат и по този начин закъсняха за срещата, та не се провалиха нещата още от самото начало.

Трагичното в българската полиция е не, че не разполага с умни и талантливи кадри, даже обратно, трагичното е, че те са саботьори и позьори и вредят повече от бандитите на самата полиция.

Срещата ни беше насрочена за 10.00ч. на 14.07.2000г., в кафето до кино „ Витоша“.На срещата към 11,30-12,00 часа първо дойдоха Петьо и Сашо, а Николай го бяха оставили в печатницата да вземе доларите като станат и да ги донесе. През времето в което чакахме Николай, Сашо и Петьо ни разпитваха за къде са доларите/къде ще ги продаваме/, по колко ще купуваме. Казах, че доларите са за Русия, за източните и части и ако качеството е добро можем да вземаме по 100,000$ до 1,000,000$, уговорихме и процента, за суми до 10,000$ 18-20%, за по големи суми, плаващ от 16 до 14% . Печатарите поддържаха непрекъснат контакт с Николай и понеже видимо имаха проблем с „100-та“, ни помолиха да ги почакаме до 14-15,00 часа, за да изготвят мострата. Казах им, че за това сме дошли и ще чакаме колкото е необходимо.

През това време Тони Мицев & Co си бяха „обрали багажа“, за наше щастие и за нещастие на професионализма на полицията. Ето още един недостатък на полицаите, не умеят да чакат, нямат търпение, липсва им този хъс на ловджийски пес, усета за звяра скрит в храстите. Днешните полицаи са се превърнали в едни обикновени бюрократи и чиновници. Не само българските.

Около 14,30 часа ни се обадиха и дойдоха да ни вземат ( мен и Ицо) и ни закараха до един блок в ж.к. „ Надежда“( през м. Октомври водих то този блок Т.Мицев и неговия колега). Там ми дадоха две буквално „топли“ банкноти по 100$, едната от които нямаше набито „100-ца“ в долният десен ъгъл.Повтарям, че единственият проблем на доларите, с които бях излъган, беше, че не си променят цвета на „100-та“ до черно и затова бяха започнали да пробват да отстранят този проблем с ново мастило в т.н. „огледални “ долари. Готовата банкнота беше от тези с които бях излъган, т.н. „ Чешки“, което доказваше още един път връзката с печатницата от която вземаше „ Дебелия“.Понеже бях с Ицо, не можах да предам банкнотите на Тони Мицев в петък , но му се обадих от бензиностанцията на „Шел “ на Ботевградско шосе, че нещата са в мен и се разбрахме, че в понеделник ще му ги занеса.

Сега разбирам какъв глупак съм бил, защо не ги занесох първо на американците!

Прибирайки се в Плевен аз вдигнах грандиозен скандал на Ицо. Викам му, „..какви са тези твой хора, карат ме да чакам цял ден, носят ми някакви недовършени банкноти, и т.н., ако казвам искаш да искараш нещо от тази работа ми намери сериозни хора с качесвен товар…“. Бях казал на Ицо, че от всяка сделка( закупена валута) ще му давам по 4-6%, но в замяна искам много високо качество. Попитах го дали знае други печатници и дали може да ме свърже с тях. Той ми каза, че в неделя след обяд ще ми каже. В неделя ми се обади, че е на работа и да отида при него( в бар „L.V.D.“). Каза ми, че има адресите на две печатници за фалшиви пари, едната в Пловдив, правела най-добрите долари, а другата във Варна изработвала съвършени DM, предимно 200,500 и 1000 DM и, че можем още тази седмица( от 17 до 23.07.) да установим контакт с тях, както и да закупим количества.

На следващия ден, понеделник 17.07, се обадих на Тони Мицев, че съм в София и той каза да се срешнем на най-тайното място в София, на стълбите на „ЦУМ“ от страната към минералните извори.

Когато видя мострите, започна да „ахка“ да “охка“, „аууу“ само намери печатницата, „ауууууу“ американците ще те „позлатят“. Казах му за нашият разговор с Ицо и, че можем веднага да установим връзка с печатниците в Пловдив и Варна, както и да закупим мостри и т.н., на което той ми отговори „ дай да ги караме едно по едно.

Тези негови думи, тази негова реакция още веднъж ме наведе на мисълта, че Тони Мицев не работи за българската полиция, а или за бандитите или за чужди служби и чужди интереси. Все едно, че всеки ден при него идват хора да го молят да му покажат печатниците в Пловдив и Варна, а и чакат даже на опашка.

А до вчера суека твърдеше, че в България няма печатница за фалшиви пари и ако има те щели да я знаят. А може и да е бил прав, да са я знаели, ако е била на някой бандит, агент под прикритие, защото и до днес е строга тайна името на шефа на печатницата, онзи за който по- късно Петьо, ще ми каже, че е съученик и приятел на "Политика" и "Хазарта“ и, че има пропуски за финансово министерство и за западно посолство в които влизал когато си поиска. Името на този човек и до сега остава неизвестно за мен, независимо от многото приятели които имам в полицията.”, разказва Николай Ветев.

Николай Ветев предава на бопаджията Тони Мицев регулярно по няколко мостри банкноти на месец( $ и DM), като за нито една от тях няма издаден документ, освен за фотографска плака на гърба на банкнотата от 100$. „Също така, ще кажа, че освен първият път когато закъсняха, всеки друг път са били изключително точни, за всяка наша среща съм информирал Тони Мицев минимум два-три дни предварително, обикновено срещите ни са били на две места, на площадчето до рибарският магазин по бул„ Витоша “ в ляво по посока от НДК към ЦУМ, там от прозорчето към площада продаваха кафе и закуски, явно някой от печатарите живееше наблизо. Второто място беше на „ McDonald‘s“ до НДК. Колко съм бил наивен като съм смятал, че Тони Мицев е организирал заснемането на нашите срещи, на лицата на печатарите, че е установил адресите по дадените от мен данни на номера на GSM, на номера на коли, дори му дадох домашният телефон на Петьо/ и му казах къде живее( улицата и № на блока). Блаженни са вярващите! И наивните!”

През лятото на 2000 г. „Дебелият“ заминава в Гърция да продава по островите фалшива валута, долари и марки, закупени от хора от Сандански. Там е хванат на един от островите. За всеобщо учудване е пуснат след десетина дни. Малко след като се връща от Гърция поисква да отидат с Ветев до Чехия, защото било много спешно. Ветев казва на Тони Мицев, но той не проявява никакъв интерес. След като Дебелия се връща Ветев разбира от него, че е „бил на много важна среща с образно казано мафиоти, по- късно когато бяхме в Черна гора, хора запознати с организираният криминилитет в Европа, сочеха Чехия и най-вече Прага като център на Европейската мафия, т.е. „ Гара-разпределителна“.

От Чехия, Велизар носи две кюлчета със злато-1 голямо, стандартно (било е с всички щампи и обозначения, според видялите го) и едно малко с размера на табакера-аудиокасета, за които твърди, че са фалшиви. Голямото кюлче Ветев не вижда, но присъства на проверката на малкото в едно златарско ателие чрез натриване на плочка и тестване с киселина, и чрез рязане в дълбочина, като и на двата теста показа, че е злато. По-късно Велизар казва на Ветев, че това е новата игра на „КГБ“, че това злато е фалшиво, но можело да се установи това само при „Спектрометричен анализ на металите и сплавите“. Той се изразява грешно и вероятно има предвид „електроспектро анализ“.„Дебелият“ говори за голямо количество злато, което трябва да бъде депонирано(внесено) в банка(банки), като залог, депозит(лятото на 2000г.)

Ветев се усъмнява, че „Дебелият“ работи за чужда служба, защото разполага с прекалено много

специална информация, прекалено не го е страх, а и тези съмнителни пускания от затвори и арести го усъмняват съвсем.

След задържането на приятеля на Ветев Марин на украино-румънската граница в Николай Ветев се засилва подозрението, че задачата на „ Дебелият“ е била да организира канал за фалшива валута от България до Чехия и от там до трети срани, който при по-късен етап да бъде разкрит и да компрометира страната ни като държава, финансирала тероризма и печатаща фалшиви пари.

Ветев се натъква и на групата на Иван Жеков от Карлово, която е от около 15-20 човека и се занимава с пласиране на фалшива валута и с фалшиви, или необезпечени кредитни карти. Те работят от България през Гърция, Италия, Австрия до Испания. Освен това пазаруват стоки на кредит с камиони от Западна Европа. Ветев дава координати и телефони на Тони Мицев от БОП. При една от срещите Велизар им продава около 30,000 DM, по-малко количество долари, австрийски шилинги и най -много гръцки драхми, както и малко количество( около 20-30 банкноти) италиански лири, номинал 100,000( това е около100DM). 2-3 седмици след завръщането си от Чехия, Велизар отива да купува от Пловдив марки и купува за себе си и за един певенски бандит „Мити Черният “- Димитър Стойчев 300,000DM, номинали 500 и 1000DM, за да играят в провеждащият се всяка година покер турнир във Варна. Седмица по-късно Велизар започна да се оплаква, че не се чувства добре, не му се яде, прежълтява и го намират мъртъв в дома му. Официалната версия е задушаване по време на сън.

Притеснен от смъртта му и от това, че точно тогава Тони Мицев се е „потопил“ и виждайки, че бопаджията играе двойна игра, чрез свой познат Николай Ветев стига до един от зам-началниците на НСБОП – Цецо Лозанов.

«Прие ме и след като му разказах накратко историята и за смъртта на Велизар, реши да се обади и да запознае със случая и началника на НСБОП полк. Миланов, след което Тони Мицев си го изкара на мен.

Към краят на септември беше готова новата „ Огледална“ мостра на 100$ и започнаха масово да я печатат, само за Плевен бяха предзначени 270,000$, лично ги видях, донесе ги Петьо и бяха за Бойко „ Сухият“.

Бойко „Сухият “ е от т.н. житна мафия. Той действаше по следната схема, оставя фалшиви долари на председателите на земеделски кооперации като залог и тегли зърно за тази равностойност, после след като на него му го платят, плаща в левове и отново тегли като оставя залог доларите. Този номер се прави и в банки като валутен залог на левов кредит, но е по- сложно и трябва сигурен човек в банката.

Свързах се с Тони Мицев и му казах, че печатарите са готови и в началото на октомври можем да поръчаме количество фалшиви долари.

Каза ми да отида да се видим в София. Срещата ни беше в района на „Женски пазар“ и даже аз останах с убеждение, че Тони Мицев живее там, казах му за парите които Петьо донесе на Бойко „ Сухия“ и за това което ми предложи( Петьо се готвеше да емигрира и ми предложи да го заместя в печатницата), между другото го попитах, ако не дай си боже се случи нещо с него, как ще мога да потвърдя и докажа, че съм работил за полицията и знаят ли неговите началници нещо за мен.

Това, което Тони Мицев ми отговори, ме шокира. Той ми каза, че няма доверие на нито един свой началник и, че те всичките са „ пробити“!

Предупреди ме да имам готовност да действаме. След което ми вика, абе няма ли нещо по-убедително. Викам, какво по-убедително от двете първи банкноти долари, едната от „ Чешките“, а другата с ненабито „100“: от всичките тези мостри, които съм ти давал през тези месеци: от фактурата в която бяха обвити едни от мострите фалшиви пари, от немска фирма до българска, за доставка на специално мастило и хартия: от целият спектър фалшиви DM, от 100 до 1000DM, да му давам толкова информация,какво по-убедително, освен да питам да купя печатницата. На което той ми отговаря, ами да, това е добра идея, попитай колко ще струва.За сетен път се убедих, че Тони Мицев играе двойна игра, но не се отказах, защото през цялото това време ме е крепяла надеждата, че американците рано или късно ще му потърсят сметка за това какво съм направил и дали съм разкрил печатницата.Свързах се с Петьо и му викам, знаеш ли „ моите руснаци“ имат проблеми с правителството на Костов и не искат да рискуват всеки път с пренасянето на парите през граница, затова не може ли да купят направо печатницата, да им обучите някой да печата и да вземат от Вас само материалите за печатане.

Петьо ми вика, че ще пита дали може и колко ще струва. След седмица ми беше отговорено от Петьо, че ще струва 60,000$, като 10,000$ са комисионна за мен (същата идея ми даде и Тони Мицев за да не се усъмнят). Печатницата ще включва: 2бр. фотографски плаки на лицето на банкнотата; 2бр. фотографски плаки на гърба на банкнотата ; 2бр. фолио на лицето на банкнотата; 2бр. фолио на гърба на банкнотата; месингова матрица за релефа на банкнотата; щампа за 100-та в долния десен ъгъл; мастилото, хартията, металните нишки с отпечатано „ 100USD“ и откъде да се купуват, а така също и обучение на печатар за това как се отпечатват.По късно, след разбиването на печатницата( на 16-17.10.2000г.), когато беше в Плевен и се срещнахме в кафе „L.V.D.“, Петьо ми предложи още 5000$ комисионна от него за сделката с покупката на печатницата, като закупуването трябваше да стане до 18.11.2000г.. Това означаваше, че печатницата през цялото време е била в него. За тази допълнителна уговорка знаехме само аз и Петьо, даже ме помоли да не казвам това на Сашо и Николай. Петьо не беше арестуван, а аз нямах възможност да информирам Тони Мицев, защото след 23.10. той се скри. Когато се срещнахме с него (Т.Мицев) на 11.12.2000г. пред сградата на НСБОП, той знаеше за тази допълнителна уговорка за комисионната. Откъде????!!!!Бях предупредил Тони Мицев, че зад печатницата стоят имената на влиятелни хора, като "Политика" и на „Хазарта“. Веднага държа да заявя, че тези имена ми бяха казани от Петьо, тези имена и казвам. Всичко което ми беше казал Петьо се потвърди, така, че съм сигурен, че и това е истина. За тях двамата, "Политика" и "Хазарта", Петьо и Сашо ми бяха казали, че са „Съученик“ и „Приятел“ на главния печатар, техния шеф, този с пропуските за финансово министерство и западното посолство. И до сега не мога да разбера при толкова ресурс защо никой до сега не си каза „… абе, дай да видим някой от тези бил ли е съученик на заловеният „Главен“ печатар…

Главният печатар – коя е тази мистична личност, на която вече 10 години не мога да разбера името й, използвал съм и познати журналисти и приятели полицаи, нищо. Не е ли този човек ключът към цялата загадка, свързващото звено между мафията и държавата при печатането на фалшиви пари. Зоната на здрача, страх и мълчание. Още повече, че при акцията на 16-17.10. този човек беше заловен, значи името му е известно. Какво пречи да проверите това което аз твърдя? Какво?”, Николай Ветев пита Цветанов. И продължава: „ Освен това Петьо ми беше казал, че всичко необходимо за отпечатването на фалшивите пари идва от Германия, от хартията и мастилото до металните нишки и холограмите и това беше потвърдено от разследването на немската полиция. Идва по официален път до българска рекламна агенция и нейната печатница, отпечатваща рекламни материали, календари и т.н.( по непотвърдени сведения на крупен медиен олигарх) . Още повече, че едни от мострите бяха завити във фактура за доставка на специално мастило и хартия от немска фирма до българска и тя предизвика голям интерес в Тони Мицев.Фактурата остана в него….

Тук отново искам да задам един въпрос. Идиот ли е Тони Мицев или пълен профан и некадърник? Как може сам да се обижда така или да позволява на неговите началници да го обиждат и да го изкарват пълен некадърник?

Както ще напише и Слави Ангелов от в-к „24 Часа“ по-късно, а и прокурор Д.Данов в мотивите за отказ от образуване на предварително производство, аз не съм му бил дал нищо ценно и заслужаващо интерес. Как може човек да стигне до такова падение, че да е готов да го изкарат пълен некадърник, а още по-лошото, той сам да го потвърди? Все едно при мен да дойде някой и да ми донесе 7,62мм АК или 9ммПМ и аз да не разбера дали са играчки или истински.Та нали когато по-късно ми я връщаше само едно нещо повтаряше, бъди готов за действие, бъди готов, скоро идват американците и тогава след близо три месеца се сети да му показвам къде са ме водили да ми дадат първите банкноти.Ако това е било полиция, ако това е било служба за борба с организираната престъпност, ако това са полицаи, аз съм Фидел Кастро.!

Когато ги заведох до блока от който излезе Николай и ми даде първите банкноти/онази с ненабитото 100/, те само казаха, аха ясно.

По късно когато вземахме Ицо, Петьо не си поиска банкнотата обратно/остави ми я.Уговорката с печатарите беше продажбата на печатницата да стане на 20.10. в кафето на „ Лучано“. На тази среща щяха да бъдат- Петьо, Николай, Сашо и техния шеф. Някъде около 11-12.10. започва да ми звъни Тони Мицев, не може ли да дръпнем продажбата за края на седмицата, казвам му, че ще питам. Питам Петьо, той ми вика, че не може. Онзи пак ми звъни, ама пробвай пак, натисни ги. Обаждам се пак на Петьо, казва не става, питам го защо, защото казва ще има в края на седмицата посещение от Америка и ние се изнасяме от София, ама ела на 13.10 да ти дам нещо и ме заведе до тях/ адреса съм го дал на Тони Мицев/ и ми дава 4-5 банкноти фалшиви марки по 500 и 1000DM. Нося ги на Тони Мицев, той пак, ама не може ли, ама не може ли. Казвам му, не може, защото е изтекла информация, че идват американците и те се изнасят от София. Даже по едно време ме ядоса.

В неделя(15.10) ми се обажда Петьо да се видим в кафе „ L.V.D.“, отивам и му викам какво става, нищо казва всичко е наред. Нашите хора, вика ни предупреждават навреме за чужди посещения, а от нашите вика не ни е страх.Как не Ви е страх? Ами, казва, нашите хора ни пазят. Каза ми, че на другия ден, понеделник 16.10. трябва да съм сутринта в София и да се обадя на Сашо за да ми даде едната част от печатницата, защото аз имам проблем със сина си в училището му, в Гулянци.В понеделник(16.10.) в 16,00 часа ми се обади Николай и към 16,30 ми предаде на бензиностанцията на „Шел“ в кв. „ Надежда“, фотографската плака на гърба на банкнотата. Веднага се обадих на Тони Мицев и към 17,00 часа бях при него в управлението.

Като видя мострата започна пак да ахка, да охка, хукна по етажите, след малко при нас се събра една тълпа от неговите колеги, говореха развълнувано, коментираха.

Тук пак ще питам, дали Тони Мицев е идиот или пълен профан, та да не рабере какво му давам. И ако то е идиот или профан, то другите негови колеги които я гледаха в този ден сигурно също са такива, защото бяха като гръмнати. Като се върна каза , че трябва да действаме, защото утре идвали американците.

Предупредих го, че Петьо е на Гулянци, а Сашо е извън София, но той беше непреклонен и започнаха акцията. Така я започна, че я осра още със започването. Допуснаха при задържането един от печатарите да се обади и да предупреди останалите. Преместиха ме от бул„Черни връх“ (НСБОП) в Софийско градско управление и там бях с тях по време на цялата акция. Там докарваха задържаните и при едно от извежданията ми, направиха така, че да ме видят задържаните. Така беше съсипана една перфектна акция, като беше заловена едва 1/1,000,000 част от печатницата и печатарите.Дадоха им да разберат кой ги е предал.

Направиха безцелни обиски в дома ми и в дома на вдовицата на Велизар, в който живееше от два-три дни и никой освен мен не го знаеше(бях ги предупредил). Обиските правиха Тони Мицев и Ирина Георгиева( сл. тел. 02/982…., като последната се държа страшно арогантно и както по-късно се оказа е близка на Сашо).Попитах Тони Мицев след всичко това какво става с обещанието и той ми каза, че на 23.10.2000г. има среща с американците и първият въпрос ще бъде за мен, но според него проблема ми ще бъде решен.На 21-22.10. ме потърси Петьо и се срешнахме в кафе „ L.V.D.“. Разпитва ме какво е станало, как са ме задържали, кои са правили обиска в къщи, къде е фотографската плака и ми даде срок до 28.10 да му кажа дали ще купувам печатницата.

Във тази връзка ще задам един въпрос: Американците били казали, че фотографската плака не струва и 5$ и че с нея нищо не е било правено и нищо не може да се прави.Защо тогава не ми я върна Тони Мицев, за да я върна на Петьо??? Ама не тази, на която ме накара да напишем номера, а оригиналната на печатарите. Защо?????Също така ми каза, че те имат свои хора в полицията и ще разберат до 1-2 седмици кой ги е предал . Когато чу името на Ирина Георгиева, той се изказа много цинично: „ – Тази мръсна руса кучка ще си го получи!“, каза също, че тя е много близка(позната) на Сашо.На 23.10. се обадих на Тони Мицев, за да ми каже дали вече е разговарял с американците по моя въпрос. Каза ми, че точно в този момент влиза на срещата и ще ми се обади.

От този момент нататък той започна да се крие-не се обаждаше, не вдигаше телефона си, а в същото това време Петьо ме търсеше , за да разбере дали ще купувам печатницата.

Даде ми срок до 18.11 да внеса първата вноска от 5000$, а останалите до края на месеца, като срещу всяка вноска, ще получавам по една част от печатницата. На Петьо му трябваха парите, за да емигрира и аз знам къде е емигрирал и в коя печатница за фалшиви пари работи сега(2010год.), какво печатат и как му е цялото име.Разбрах, че съм бил използван и захвърлен и си потърсих правата при американците, но те казаха, че нищо не знаят за това, че аз съм свършил работата и Тони Мицев трябва да им каже. Той обаче се криеше и се наложи да отида до управлението му. Там, на 07 или 08.12. бях приет от началника му – г-н Панайотов (или Панов, викаха му Панчо) и се оказа, че и той нищо не знае и да се разбирам с Тони Мицев.На.11.12.2000 г. Т.Мицев(имах среща с него) ме заплаши, че ако още един път се обадя някъде ще ми се случи нещо и че е заведено дело срещу мен за работа с чужди служби, но не било задействано. Веднага се обадих на жена ми да оправя документите за паспорти.”

На 15.12.2000 г. паспортите на Ветеви са готови и около 9 часа с останалите ни около 1500 DM отпътуват за София, а от там за Белград. От Белград заминават за Монте Негро.

След дълги опасни перипетии той се установява в Германия със статут на защитен свидетел.

Послеслов на Николай Ветев, специално за afera.bg:

„Когато разбра, че съм бивш офицер от БА, Тони Мицев от БОП започна да ме обижда на „ балък“ и „тъпанар“ и, че не било негова работа да ме „спасява“ и да ми помага и знам ли, че „…АКО НЕГОВИТЕ НАЧАЛНИЦИ РЕШАТ ИЛИ АКО ИМА ЗАМЕСЕНИ ВАЖНИ ЛИЧНОСТИ, А ТО СИГУРНО ЩЯЛО ДА ИМА ЗАМЕСЕНИ И С ТОВА СЕ КОМПРОМЕТИРА СТРАНАТА НИ, МОЖЕЛО ВСИЧКОТО ТОВА НЕЩО ДА НЕ ВИДИ БЯЛ СВЯТ, НЕЗАВИСИМО ОТ АМЕРИКАНЦИТЕ, А С МЕН И МОЕТО СЕМЕЙСТВО МОЖЕЛО ДА СЕ СЛУЧИ НЕЩО, ЗАЩОТО ТЕ НЕ МОЖЕЛИ ПО ЦЯЛ ДЕН ДА МЕ „ПАСЪТ“ ИЛИ ПАЗЯТ НА ТЕХЕН ЕЗИК..“

НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗНАЯТ И СЕ ДОСЕЩАТ ВЕЛЧЕВ,БОРИСОВ, ЦВЕТАНОВ, ЦАЧЕВА И „ГОЦЕ“, ЧЕ ОХРАНЯВАЙКИ ГИ ПО ЦЯЛ ДЕН, ВСЪЩНОСТ ГИ „ПАСЪТ“.

Аз всъщност не знам дали трябва да продължавам. Това мисля, че е показателно в каква измислена държава сме живели, живеем и ще продължаваме да живеем и ако не вземем нещата в свои ръце и не изметем всичките тези измислени герои, всичката тази „ сволоч“, утре нашите деца ще живеят в робство в собствената си родина, без граждански права, закрепостени към този или онзи монополист, в зависимост колко е близък на премиера или президента.

Това, което разказвам може да се случи и се случва само в абсурдната страна наречена „ Булгаристан“. Всички ние забравихме, че не полицията, армията и администрацията са ни господари, а ние обслужващи, а точно обратно. Или по другимо казано, кучетата ни станаха господари.”

Afera.bg