Заради депутата Кузов и съдът, и конституцията станаха за смях
На пръв поглед неговият случай може да се приеме за някакъв успех на съдебна система, защото Кузов все пак е осъден и така стана едва вторият действащ депутат, който получава присъда в най-новата българска история. Първият бе Цветелин Кънчев, който обаче така и не излежа цялата си присъда, тъй като бе помилван от президентството.
На втори поглед обаче случаят "Кузов" показва куп дефекти на държавата, законите и правосъдната система. Какви са фактите. Първата инстанция призна Кузов за виновен и го осъди на 3 години ефективен затвор. Втората инстанция потвърди присъдата. Накрая обаче Върховният касационен съд по същество одобри решенията на долните две инстанции, но замени ефективния затвор с условна присъда.
И то със странни мотиви
Например, че начинът на извършване на престъплението не очертавал завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Или че липсвали данни хомосексуалните действия да са се отразили негативно върху физическото и психическото здраве на пострадалото лице или върху сексуалната му пълноценност. Посочва се също, че самият съдебен процес е оказал влияние на подсъдимия "в посока на преосмисляне на поведението му и не се налага той да бъде изолиран от обществото". Освен това налице били положителни характеристични данни – Кузов бил "с чисто съдебно минало, с висока степен на образование, трудово и социално ангажиран". Затова и може да мине без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. И как иначе. Като човекът е трудово ангажиран не къде да е, а в българския парламент.
И тук идваме до следващия абсурд – вече в конституцията. Чл.72 от основния закон определя кога се прекратяват предсрочно пълномощията на един депутат. Има общо четири хипотези. Трите са – ако сам подаде оставка, при смърт и ако се установи неизбираемост или несъвместимост. Четвъртата е при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление. Има едно изключение – ако изпълнението на лишаването от свобода не е отложено. Е, точно в това изключение влезе Кузов.
Така на практика ВКС и конституцията
оставят Кузов в Народното събрание
Приемаме, че депутатът е виновен, защото три съдебни инстанции го казват. Самият той обаче твърди, че е невинен, и отрича нещата изобщо да са се случвали. Но това според съда е без значение. Защото, ако той бе преосмислил действията си и ако съдебният процес му беше оказал влияние, както твърдят магистратите, сигурно поне щеше да си признае, нали?
В крайна сметка Кузов спокойно ще си получава добрата депутатска заплата плюс всички екстри. И да пише и внася законопроекти – Кузов дори вече прави предложения за промени в Наказателния кодекс?!
Сигурно мнозина ще кажат, че на този парламент му остава малко. Но става дума за принципи – на демокрация, справедливост, цивилизованост. И със сигурност в тях не се вписва възможността осъден за умишлено престъпление да остава в Народното събрание. Още повече когато става дума за хомосексуални действия с непълнолетни. Нещо, което се осъжда от цял свят.
Петър Александров
В. „Сега”