ЗАПОВЕДТА ЗА ПРЕНАЗНАЧАВАНЕТО НА „КАСИЕРА НА ГЕРБ“ ТОДОР ПАЯ – НАЙ-ОХРАНЯВАНИЯ ДОКУМЕНТ В СЕЙФА НА ВАНЬО ТАНОВ

Уважаема госпожа Томова,
От уважение към Вас и поради факта, че публикувахте нашата информация, се чувстваме длъжни да направим едно кратко допълнение и уточнение. Това е необходимо, понеже господин Танов вече започна да го усуква по килифаревски, а от утре навярно ще бъде впрегната и прес-службата на Агенция „Митници“ да твори и тиражира опровержения.

Недълго след ареста му, Тодор Караиванов бе временно отстранен от заемания от него пост по силата на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, който императивно налага това действие, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Когато преди две седмици Тодор Пая дойде в Централното митническо управление, той получи назначението си в сектор „Борба с наркотрафика“ към отдел „Митническо разузнаване и разследване“ при Митница Бургас. Физически наистина не е поел поста, защото делото срещу него все още не е прекратено и все още е в сила заповедта за временното му отстраняване от длъжност.
Само че, тук има един циничен правен и държавнически абсурд. Директорът на митниците няма право да вика един разследван и заловен с белязани банкноти престъпник, за да му връчва заповед за преназначаване. Вярно е, че след закриването на Митница Свиленград, тя загуби своята правосубектност и служителите й бяха преназначени в Митница Бургас, респективно Митница Пловдив. Но случаят с Тодор Пая е коренно различен. При действаща заповед за временно отстраняване поради възбудено наказателно производство от общ характер, Караиванов не може да бъде преназначаван. Юридически погледнато, той не е служител на митниците, докато не бъде свалено прякото действие на заповедта за временното отстраняване. Разбира се, заповедта за преназначаването на Тодор Пая сега ще стане най-сигурно охраняваният документ в сейфа на господин Ваньо Танов. Няма начин заповедта да бъде показана или размножена. Господин Танов е известен с навика си да не предава на медиите, а дори и на право-охранителните органи документи от висок обществен интерес. Случаят „Ало Ваньо“ бе красноречиво доказателство в това отношение.

С поздрави и пожелание за още по-голяма смелост в отстояване на истината:
Здравата част на Агенция „Митници“