ЗАПИСКИ НА ПРОТЕСТИРАЩИЯ

 Докато вървяха февруарските протести, продължили и през май, си обещах да пиша идеологията им или поне да участвам в написването й. После се стигна до юнските. Разделиха ги целенасочено. Натрупаха се достатъчно лъжи и митология от традиционни, платени анализатори и коментатори, всъщност манипулатори и фалшификатори. Те от това живеят много добре, като мислят в една или друга правилната посока. Освен на февруарски и юнски протестите бяха разделени на социални и политически ( бунт на гладните и на средната класа), на организирана и спонтанна част, на платена и безкористна част, на партийни и на граждански, на знаещи и незнаещи какво искат участници в тях, на русофилски и прозападни/проамерикански, на младежка част и на изгубеното поколение на прехода, срещу мафията и олигархията или на едни техни кръгове срещу други, мода от Южна Европа( периферията на ЕС изпитва най-тежко кризата) или родно явление. Беше противопоставена и София на страната. 

Откъде започна всичко? От външно влияние ли? Или от сметките за тока? Не.

Протестите се носеха из въздуха още преди година. Не искам да се самоизтъквам за пророк, но донякъде на шега, донякъде сериозно през лятото на 2012-та дадох обява в безплатни сайтове: ”Организирам протести”. Преди това вестници ми бяха отказали  – “Това е политическо”. Исках да направя сюрреалистична реклама на хората като мене, те не могат да реализират възможностите си, защото нямат връзки и тогава не им остава друго освен оригинални провокации в стил Салвадор Дали. В рицарски доспехи се появил на бял кон пред Лувъра. Протестите бяха насърчени  от призанието в доклада на ЕС, че България се управлява от мафията, от най-после видялото бял свят „разкритие”, че сме последни по доходи в Европа, съизмерими само с някои азиатски, от грамите на американските посланици за нашите управници в сайта „Уикилийкс”, говорещи за разминаването на официалната политика с неофициалната. Разбирайки, че Западът е готов да търпи някои от тях срещу определено послушничество, българинът реши, че трябва да вземе съдбата си в свои ръце. И че не може повече да се избира по-малкото зло, защото властите и обръчите са готови да доизгребат тенджерата и после какво? Обикновеният човек почувства, че ситуацията в България е далеч по-страшна, отколкото я представя статистиката с нейните „средни” доходи. Невярно се отчитат инфлацията и безработицата. Един шеф на НСИ беше уволнен заради дързостта си. Следващите си взеха поука от това. Нямаме доходи и заетост, защото няма реално производство, процентът му е нисък, около 25 на сто, а само преразпределение. Оказа се, че ЕС е съгласен да бъде лъган заради многото свои проблеми в момента, само криза или депресия е това – може да се спори. Както с Гърция. Но България не е от такова значение, защото не е в еврозоната, т.е. не е приела еврото. Най-обшо,  българинът си поиска държавата чрез протестите, те бяха неговото отваряне към света. Излезлите на площадите не са евроскептици, те не са против ЕС, не са националисти, антиглобалисти, фашисти или  антисемити, въпреки, че носят в ръка българското знаме. Те са демократи. БНС на Боян Расате и т.нар. „радикално крило” бяха само екзотика. От партията НФСБ идваха  журналистите от „Скат” с малък антураж. 

Февруарските протести започнаха с искането за промяна. „ Лицата” бяха хора, извадили разрешителните от общината. А също и преекспонирани от медиите.

На тях пък им бяха посочени отнякъде,  от стари и нови партийни лидери. Но множеството нямаше нищо общо с това. То искаше да прогони сегашните политически търгаши, които не си губят времето напразно и гледат на дейността си като на доходна инвестиция. Отработили са добре печеленето на изборите, печатат си бюлетини, купуват гласове, в здрав съюз са с държавния апарат, престъпността на най-високо ниво и хората с много пари – олигарсите. Преди да бъдат избрани ои народа, депутатите ни се избират от друго място.  Фигурите като тримата тенори Янко, Дончо и Ангел, или Янаки Ганчев и Ивайло Франц нямаха значение. Те се опитваха да яхнат вълната. Затова се стопиха. Бил съм на учредяването на всички техни организации. На 16 март в железничарското кино предупредих момчетата от движение „Освобождение” да не участват в изборите, защото хората ще видят в това борба за власт. Същото им каза и Николай Колев-Босия. Уж беше сбирка на протестиращите от цяла България, но се разбра, че те искат да правят партия. Бяха се качили в президиума само като организатори на срещата. Протестите биваха и съзнателно компрометирани. В хотел „Ренесанс” на т.н. кръгли маси редовно участваше известният преди като бодигард на Иво Карамански, сега шеф на организацията на частните детективи.

По-високи доходи и мерки срешу корупцията, така обобщи исканията на протестите един посланик ( на Великобритания). Българинът заяви желанието си сигурно здравеопазване, в момнта то е с много пробойни и напълно корумпирано, и за справедливо правосъдие. „Героите” на прехода оцеляха благодарение на разделянето на част от парите си с прокурори и съдии.  Колко точно беше написаното преди месеци под един от лъвовете пред Съдебната палата ( главата му беше оцветена в бяло-зелено-червено): „25 години цирк”. Безспорно, ревизия на прехода е невъзможна. Но поне морално тези тези престъпници трябва да бъдат осъдени.

Юнските протести, които траят и досега, вече няколко месеца, са развитие във времето на февруарските. Те искат същото, макар и да се сменят плакатите. Защо се вика „Червени боклуци”? Защото се смята, че в момента те са на власт. На февруарските крещяхме „ Всички вън”.

Истината е, че сегашното управление е скрита коалиция. Официално е на БСП, ДПС и Басил Божков-Черепа. Но двама министри има дори ГЕРБ – Цветлин Йовчев  и Данаил Папазов.

Разбира се, в „хлабави” връзки с „десните”. Протежета има и Меглена Кунева, лидер в оставка на „България на гражданите”, съучредител на „Реформаторския блок”.  Какъв е състава на сегашните протести? Само от „интернет-лумпени” ли? Някои ги наричат недоброжелателно протести на хипитата. Не. Най-мотивиран е човекът на средна възраст. Той вече няма изход, какъвто за младежите е емиграцията. И затова е решителен. 

Има партии, които се опитват да овладеят протестите. Гербери късат плакатите на останалите, ако на тях пише нещо и срещу Бойко Борисов и ко. Наричат противниците си провокатори, плашат, че ще извикат полиция, че ще ги линчуват. Казвам им: „Не съм провокатор, аз съм анализатор.” Затова съм и против сегашното правителство, и против президента Росен Плевнелиев и „работещата” Йорданка Фандъкова. Трябва да се спре въртележката на смяната на една партия на мафията с друга. „Добре, тогава иди на контрапротеста” –ми казват. „Няма такъв филм”- отговарям им и обяснявам: „Това е мероприятие на БСП. И въобще няма контрапротести, има само митинги и контрамитинги, които са партиийни, а протестите са граждански. Членувал съм в партии, но съм ги напуснал.” Спомням си Нина Гергова от учредяването на движение ”Освобождение”. Съобщниците й поне се скриха след представянето си на изборите с 0,7 % под табелката на „Другата България” на Божидар Томалевски , а тя си смени прическата и измисли коалицията „Протест”. Дори се набърка във външата политика и поиска сметка от посланиците на двете държави, които са „ядрото” на ЕС, Матиас Хьопфнер на Германия и Филип Отие на Франция, давайки им съвети какво трябва да говорят. Причина да намаляват понякога участниците в шествията е арогантното отношение на партииците към гражданите. Казвам им: „ Направете си митинг, не се крийте зад нас”. Очевидно, след сегашното правителство идват ГЕРБ и „реформаторите”, но трябва се мине и през това, протестиращите в голямата си част ще излязат и срещу тях.  А т.нар. кадрови чистки или метли са всъщност рокади и кадрили. Издиганите са хора с бърза кариера, в които е инвестирано много. Познайте от кого? От мафията. Знаем, че тя няма цвят.

Какво целят старите муцуни? Обсъждаме с една от тях, от СДС, те се показват сравнително редовно, че протестите докарват ГЕРБ на власт. „Нека сега да паднат БСП” – отговаря ми. А всъщност каква му е скритата подбуда. Ако не влезе като депутат в НС, ще го направят заместник-министър или заместник-кмет, може и шеф в агенция.

Гражданите, които обаче нямат тайни мисли, ще вървят към своята цел. На брифинг новите лидери и заместник- лидери от „реформаторите” казаха; „Без старите муцуни!” Каква лъжа. Та нали именно те са зад тях и са се отдръпнали само временно.  Платени ли са протестите?  Да, има около стотина платени от една голяма партия, знае се коя е, но при нормално присъствие от 3000 човека, клакьорите са между 3 и 4 %. А при „масово“ присъствие от 10 000, платените падат до 1%. Дават им по 30 лева. Изцяло са платени „контрапротестиращите”, ако не са, то те чакат услуги от управляващите или са от най-твърдите привърженици на БСП. Докараните са автобуси за извънредното заседание на парламента на 16 август струваха по 50 лева на човек, или най-малко 200 000 лева. А хората от мъртвите вече райони на България, такива са повечето, нямат пари да дойдат на протеста.

Минават ли пари за протестиращите през получателите на  „грандовете” от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа или фондация „Америка за България”? –  НПО-тата на Саша Безуханова, Асен Генов,Антоанета Цонева, Иван Кръстев, Йонко Горозев, Огнян Минчев, Красимир

Кънев или вестник „ Капитал” на Иво Прокопиев и „Медиапул” на Стояна Георгиева или през свързани с „панорамника” Бойко Василев? Истината, е че тези тези хора уважиха с присъствието си протестите. А парите им са дадени за поддържане на добрия имидж на САЩ в България. Въпреки, че тук не се очаква да се появи някой малък Ноам Чомски. Част от тях се записаха и в „ Харта 2013” ( от 23 юни 2013 г.) на юристи, журналисти, универитетски преподаватели и екозащитници. По-активно се опитаха да се намесят в протестите само Асен Генов и още петима  около него, които казаха, че са избрани за комуникатори на масите чрез гласуване във „Фейсбук” . ( Между тях беше актьорът Ивайло Захариев от сериала „Под прикритие”, нали  партньорът му Владо Пенев беше служебен на културата. ) Нарекоха организацията си „Протестна мрежа”. Идеята е моя, споделял съм я публично на учредявания на движения на протестиращите и думите ми са достигнали до тях, за щастие не съвсем точно. Защото се безпокоя за начинът на реализирането й. Освен  „хартистите” протестът се опита да овладее  и „Гражданският съвет” от 26 юли 2013г. – преподаватели от Софийския и от Нов български университети, някои от реформаторския блок.

На шествията дойдоха и много успели хора – най-очебийните примери са програмната директорка на БНТ Севда Шишманова, Людмила Филипова, внучка на Гриша Филипов, и още деца на номенклатурата. Подобни на тях има и в  различните списъци на получателите на „грандовете” и на споменатите вече „Харта 2013” или „Гражданския съвет”. Можем да ги коментираме и поотделно, но това би означавало лични разпри. Какво бързо преустройство.

Държавните ни медии много успешно се „закачат” към победителите. А и частните.

Несменяеми са шефът на БТА Максим Минчев и на БНТ Вяра Анкова и председателят на НСРТ Гого Лозанов.  В БНТ още витае духът на Иван Славков. Някои срещу 1300 лева месечно не вършат нищо и ако ги уволнят, съдът ще ги възстанови. Освен много добре изявени в своята дейност, а всъщност протекторирани силно, протестите подкрепиха и работодателски организации, като тази на Огнян Донев и Иво Прокопиев. Излезе, че олигарсите са на страната на борещите се срещу олигархията. Или – крадеца вика дръжте крадеца. Заради всичко това някои се опитаха да лепнат върху протестите етикет „Бунтът на ситите”. Нарекоха го и на средната класа.

Заслуга за това имаше и една публикация на Франсис Фукуяма, най-известният социолог в момента. В „Революцията на средната класа” в „Уолстрийт джърнал” от 10 юли 2013 г. той свърза Турция, Бразилия, Арабската пролет и протестите в Китай с възхода на новата средна класа. В България е малко по-различно. Средната класа действително излезе навън заради непазарния капитализъм. А и хората са вбесени  от това, че от 24 години нищо не се е променило. Властта в министерствата, агенциите и комисиите или в правораздаването и в която да е област е предадена на децата, роднините, на протежета и подставени лица. Неоходима е промяна в закона за държавния служител и „санитарно прочистване” на целия държавен апарат. Всеки изпълзал донякъде е получил феодални права да се разпорежда – например дори един директор на училище си избира „свои” хора.

Има ли намеса и на  „външни фактори”?

Че Западът се страхува новото правителство  да не промени курса. Видяхме и такива плакати като „Долу СССР”. А той отдавна вече не съществува. Не можем да влизаме в Евразийски съюзи( както писаха будни интелектуалци до Росен плевнелиев) или в БРИКС( абревиатура от Бразилия,Русия, Индия, Китай, Южна Африка) след като вече сме в ЕС. Двуженството е забранено в цивилизования свят. Някой политици обаче искат да се виждат в ролята на Стефан Стамболов, което днес е абсолютно излишно и дори вредно. Правителствата ни трябва да водят не прозападна, проамериканска или проруска, а пробългарска политика. Защо Германия няма „идеологически” предразсъдъци от контактите си с Русия? А ние трябва да имаме без някой да ни поставя такова условие. Русия е огромен пазар и източник на инвестиции, които при балансирана външна политика могат да бъдат използвани. Геополитиката не ми е слабост, но защо да няма и такава хипотеза, че е по-добре ние засега да останем периферия на ЕС, без големи инвестиции в технологиите и съживяване на реалното производство. „Благоприятни условия” за това са високото ново на корупцията и несправянето с енергийната мафия. В противен случай, при по-евтин ток и газ, продукцията ни ще е по-конкурентноспособна. Заедно с ниската цена на труда това би привлякло много капитали отвън. При това имаме отворен пазар на ЕС. В същото време Западна Европа е застрашена от демографски срив. Необходими са нови попълнения от млади, трудоспособни и добре мотовирани хора, които да създават продукт, за да има после какво да се разпределя за пенсии, чиновници  и социални цели. Не е ли по-добре да дойдат източноевропейци, отколкото непълно интегриращите се от другата цивилизация. ( Да припомним книгата на Самуел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите”, 1996 г.) При неработеща икономика  виждаме как нагласата поне на 50 на сто  от младите е  да се „придвижат” на запад.

Ще успеят ли протестите? 

Това не е жизненоважен въпрос за страните от ЕС.

Разбрахме го на обсъждането в европарламента. Залата е пълна, когато се говори за Унгария и остава „Б” отборът, когато се преминава към България. Вивиан Рединг дойде да ни съобщи азбучни истини. Освен това тя поиска споразумение между политиците. А не между политиците и гражданите. В международните интернационали (Социнтерна или Християн-демократическия) се приемат и признават всякакви български и от Източна Европа партии, стига да им пълнят касичката. Западът трябва ясно да си каже мнението за комунизма и да не се подиграва с жертвите и мъчениците му? Като лустрационни закони и преизчисляване на пенсиите на репресивния апарат и бившата номенклатура. А също и отнемане на част от имуществото им, което са получили незаконно по тогавашните уредби. Голяма част от пенсиите за старите хора изяждат именно те. Какъв е ефектът от това, че от екрана или от страниците на вестниците ни гледат агенти като „Димитър”, „Алберт” и какви ли не още? За да се създаде у българина усещането, че промяна не може да има. Меглена Кунева, инициаторка на „реформаторския” блок имаше предизборно послание: „Да на нормалността”.

Това ли е нормалното, подразбира се сегашната сутуация или както някой я наричат статукво. Може ли  числото на протестиращите да окаже натиск върху управленците? Такава еуфория имаше на на-големите шествия, например в неделя на 8 юли, на 24-тия ден. По различни пресмятания хората бяха от 30 000 до 70 000. Или както си мърмореше Йоло Денев: „Полицаите казаха, че ако сме повече, ще ни пуснат.” Няма начин. Това е основната функция на добре заплатената милиция. Да пази олигархията. Според интервю на заместник-министъра му Васил Маринов, 93% от бюджета на МВР отиват за заплати, а той е 1 млрд. лева, което при 60 000 състав  прави средно месечно по 1550 лева плюс още привилегии, карти за безплатно пътуване, осигуровки. Затова и редовната армия беше заменена с професионална. И е поне два пъти по-малобройна. Милицията е обучавана, подбирана и насъсквана да бие садистично. Наричаха ги „хранениците на Тодор Живков”, сега са на анонимните 200-300 фамилии, които не изпускат положението. Освен това изкарва протестиращите граждани най-малко дребни хулигани. Служи си с член 55 от закона за МВР , неизпълнение на полицейско разпореждане. Това е голямо предизвикателство пред един добър български писател, който би измислил родния вариант на „Параграф 22” от Джозеф Хелър – „Член 55”. Подарявам му идеята.

Могат да се задават и още въпроси. Ако сравним българските протести, които са мирни, с Турция ( площад „Таксим”) не излиза ли, че ние сме робски народ и че носим този ген в себе си? Случайно ли е, че тя е била империя и армията й е достигнала до стените на Виена, а ние -рая? На протестите се чуваше: Ново Априлско въстание. Но то е започнало да тлее, още преди да е избухнало. Масово е въстанието само в един от революционните окръзи – Панагюрския. Истинско „преборване” имаше само въднъж, през нощта на 24юли. Не подстрекавам към насилие. Но има и по- твърди форми на съпротива, а не само избиване на протеста в карнавали със сценки, тъпани и свирки. С други думи: ”Шоуто трябва да продължи. Има я суетата  да се те покажат по телевизиятанегласен конкурс за остроумни плакати. Така художникът Правдолюб Иванов достигна до събеседник в „Панорама”. Несъмен е опитът да се направи едно „изпускане на парата през свирката” и канализиране на обществения живот отново и затъване в стария коловоз, който не доведе доникъде – между БСП и ГЕРБ главни тартори и ДПС и „реформаторите” подчинени сателити. 

Затова и на протестите няма оратори, а само посочени от Серго &Бойко комуникатори. Медиите интервюират тях.

( Не смятам Хитлер за авторитет, но е вярна мисълта му от „Моята борба”, че в основата на всяко голямо движение стои поне един велик оратор.) Партийците се опитват вкарат гражданите в ъгъла на протеста и едновременно ги използват като фасада. Другият възможен изход е нагнетяване на социалното напрежение до гражданска война от есента нататък. Той е по-малко вероятен, но не е изключен.

За да се избегне, необходима е спешна промяна в избирателния закон( кодекс) със сваляне на бариерата за влизане в парламента на 2 на сто, по скандинавски модел. Придружени с по-лесна регистрация на движенията и допускане до изборите.

При случай, че мафията продължава да упорства, разчитайки на милицията,  за да успее евентуален протест в бъдеще, в него  би трябвало да бъдат въвлечени социално слабите – цигани ( те са 750 000 по статистика)  и  безработни.

Когато Господ иска да каже нещо, казва го чрез бедните, както  ни учи християнството.  На социално слабите ще  се обясни ясно, че с  този политически елит в момента,  кризата в България няма да свърши и  че пред тях няма  друг изход  освен подбедата, иначе биха загубили иимуществото си,  като не могат да си плащат данъците, сметките, ремонта на жилищата си  и ще станат клошари.

Евгени Христов,

журналист от бившия вестник „Демокрация”

БЕЛЕЖКА НА АФЕРА: Не споделяме голямата част от анализа на Евгени Христов, но го публикуваме, защото всеки има право на своя гледна точка. Не споделяме и казаното от Христов, че „когато Господ иска да каже нещо, казва го чрез бедните, както  ни учи християнството.” Бог не дели словото си чрез бедни или богати, а най-малко пък, когато иска да ни каже нещо го прави единствено чрез бедните. Това е дълбоко погрешно, лъжовно. И опасно като внушение.