ЗАПАДНИ КООРДИНАТОРИ НА НАСТОЯЩИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СХЕМИ, ГОТВИТЕ ПРОДАЖНО ПРАВИТЕЛСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКА ШАРЛАТАНИЯ, НО… „ДРЪЖ СИ ОЧИТЕ ОТВОРЕНИ ЗА ТОЗИ, КОЙТО МЪЛЧИ“!
Сформирането на правителство поражда все по-голяма раздразнителност, както между самите парламентарно представени партии, така и сред електората, който реши да даде гласа си за тях.
Това раздразнение е на път да ескалира, ако евентуално не бъде помирено отвън.
„Когато раздразнителността бъде постигната от родилни болки, тогава се ражда всяка лукава дума“ – споделя православният подвижник.
Прав е Кеворк Кеворкян като казва – „Радев тика партиите към бързи пазарлъци, от които нищо разумно няма да произлезе.“
Тези пазарлъци произвеждат единствено лукавост и са отворени изцяло за продажност, произвеждаща осребряване на мерзост.
Мерзостта днес обещава доволство и възход, ако се играе по свирката на определени западни, ценностни „ерудити“.
За съжаление, колкото повече време минава, толкова повече разбираме, че всяко значимо постижение на българското е неизгодно за евроинтеграцията.
И това е навсякъде – в земеделието, образованието, културата, енергетиката, православната ни духовна ценност, та дори и в правоохраняването ни.
Българското е нужно да се претопява и по никакъв начин не бива да му се дава път.
Чувам, че ценностите на запада са хвърлили око и на розовото ни масло, но не да го подкрепят и изкупуват.
Галиба селяндура в политиката, но в никакъв случай не и селянина, ще удари рамо (разбира се пак осребрено) на щенията им, че розовото ни масло е… канцерогенно, с което евентуално ще бъде спряно производството му.
Ще се намери друг негов химически заместител, който да отговаря на европейските изисквания.
Но всичко по реда си.
Сега на преден план е Украйна и тенденциите, които яростно се кършат от събитията в нея.
Не се и съмнявайте, че политическият западен ‘“ерудит“ отдавна е взел решението си за произтичащото, независимо че сметките му, както е тръгнало, ще излязат криви.
Сега у нас му е нужно поредното правителство, с добре подбран от него зависим, проверен и продажен екип – доказан каймак на политическата шарлатания у нас.
Нищо, че всичко ще е поредната буря в чаша вода, която западът добре вижда, но не желае да признае.
Защо буря в чаша вода?
Защото близо 70% от българския народ отказва категорично да бъде участник в подобна низост на духа.
Той предпочете да бъде като китайския мъдрец, застанал на брега на реката, наблюдавайки течението й, в което крадливи типове се правят на миротворци и национално ангажирани, доблестни рицари.
Оядени в „рицарското“ си снаряжение, от години, те затъват все повече в скрити зависимости и яростно се носят от течението на собствената си налудничава, все по-незадоволена продажна амбициозност.
Място за униние и притеснение няма.
Уверявам ви, че всичко е за добро.
Още не сме на дъното.
Само един Господ знае колко етажа има още надолу.
Красотата на истината става безобразна, когато покрива със себе си порочността.
А сега е точно време на безобразието на порочността.
Но както е повелено, слънце, луна и истина, колкото и да са покрити с облаците на тази порочност, идва момент, в който излизат наяве.
Приветствам тази част от народа ни, която избра, ако не друго, то поне да замълчи пред порочността, неприемайки да я легализира, ставайки част от нея.
А на западните координатори на настоящите политически схеми, с дълбоко уважение бих споделил старата японска сентенция:
„Дръж си очите отворени за този, който мълчи.“
Има и нещо, върху което обръщам внимание, с дълбока загриженост към всички.
Към тези, които гласуваха с надежда за добро, и към онази част от народа, която избра мълчаливия протест.
Храната става убийствена, ако в нея е скрита отрова.
Солта на подобна храна е лъжата.
Тя определя и нивото на токсичността.
У нас токсичната среда става все по-рискова.
“ Кой е по-гнусен от лъжеца?“
– пита сърцето си Св. Ефрем Сирин и отговаря:
“ – Може би само този, който охотно изслушва това, което казва лъжецът.
Спасителят Самия Себе Си е предал на смърт, но не е предал слуха Си на гласа на лъжеца…“
Словото му е като звън на камбана в настоящата ни ситуация.
Предавайки себе си на лъжеца, ако токсичността му не убие нас, безкомпромисно ще разсипе идното поколение.
Съмнява ли се някой в това?
А на мнозина политически тарикати, бих припомнил и още нещо:
– „Помисълът ще бъде съден наравно с постъпката.“
Ако са забравили, съвестта им със сигурност носи тази истина, дори и да е подтисната в най-дълбоките дебри на подсъзнателното им ниво.
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС