Заемът с “Дисконто гезелшафт”вкарва България в Първата световна война
По признанията на премиера “държавната каса беше празна, а дълговете от войната трябваше да се изплащат.Особено краткосрочните държавни заеми със съкровищни бонове, сключени от кабинета Гешов в Париж и Петроград, на повече от 100 милиона лева, чакаха издълженията си, а България после войната не се радваше на особен кредит в странство.”
Българският дълг през 1913 г. наближава един милиард лева-по точно със заема на Гешов достига 752, 537, 500 лева!
Още от есента на 1913 г.българското правителство се опитва да възстанови предишния финансов кредит на страната.
През октомври на същата година външният министър д-р Генадиев и финансовият Димитър Тончев сондират първо българските кредитори-френските банкери в Париж за заем, но не получават никакви индикации за финансови сделки с България.
Сондира се и Лондон, но и оттам идва отказ.
На минаване през Виена Тончев с помощта на австро-унгарския пълномощен министър в София- графТарновски уговаря с “Винер банкферайн” и “Кредитанщалт” аванс-краткосрочен заем от 30 000 000 лева, предназначен изключително за платежи във Франция при 6% годишна лихва и ½% тримесечна комисионна.
Формално Берлин не участва в този аванс, но той се изплаща на следващата 1914 г. от банката “Дисконто гезелшафт” чрез произведението на аванса от 120 милиона златни лева срещу съкровищни бонове-първата финансова операция с “Дисконто гезелшафт” за сметка на 5% заем от 1914 г.
Със скромния виенски аванс правителството на Радославов изплаща дълговете на Гешовия кабинет като целта му е спечелването на доверието във финансовия свят и доказване кредитоспособността на българската държава.
Усилията на кабинета за реализацията на един по-голям заем срещат отпор от страна на старите български кредитори.
Както френското, така и руското правителство противодействат на банките да дадат заем на България.
Причината е пределно ясна-правителството на Васил Радославов минава за австро- и германофилско, дошло на власт за реванш на позорния за страната ни Букурещки мир от 28 юли 1913 г., а френските и руски управляващи държат на статуквото и подкрепата на своята съюзница Сърбия.
Със съпротивата си правителствата на Франция и Русия насила тласкат софийския кабинет да търси заем във Виена и Берлин.
Спрямо България тези господа вече безцеремонно прилагат не само икономическа, но и политическа принуда.Целта е страната едновременно да забрави вероломството на Сърбия и Гърция от времето на Балканските войни и да се ползва армията й като пушечно месо в предстоящия световен конфликт срещу Турция.
Сметките на руските и френски управляващи обаче излизат без кръчмар.
Правителството на д-р Васил Радославов ловко лавира между съперниците и не само че прокарва заема в парламента на 2 юли 1914г. след изключително бурни и скандални дебати, но и го подписва на 7 юни с.г. големия 500 000 000 5% заем с банковата група около “Дисконто гезелшафт”, която се формира на 12 юли с.г.
Преговорите с германския банков консорциум не протичат гладко.
Първоначано немската банкова група иска като гаранция срещу заема тютюневия монопол в България, нещо напълно неприемливо за правителството, поради което преговорите почти пропадат.
След отказа на българския кабинет “Дисконто гезелшафт” предлага като заемна гаранция създаването на едно национално дружество за експлоатация на мините, образувано съгласно българските закони.
Към дружеството влизат мини Перник и Бобов дол, както и постройките на новата железопътна линия Михайлово-Хасково-Порто Лагос и на пристанището Порто Лагос.
Дружеството се ръководи от групата “Дисконто гезелшафт”, но при участието на Българска народна и Българска земеделска банка и в двете предприятия, мините и постройките.
Нашето правителство поема ангажимента да проучи и одобри цените и условията на постройките на железницата и пристанището.
Радославов обяснява подробно защо правителството дава съгласие за сключване на договора-“Срещу досегашните консолидирани осем държавни заема България беше дала за гаранция всички приходи на държавата, ипотека върху всички железопътни линии и пристанища, бандеролите, мурурието и гербовите марки, тъй щото исканата гаранция срещу новия заем, българското правителство намери за приемлива”, още повече, че според премиера договорът е”една чисто финансова сделка, без всяка политическа цел и задължение”.
Историята опровергава последното твърдение на Радославов.
Именно заемът с “Дисконто гезелшафт” обвързва България с Централните сили и е една от причините за влизането на страната в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария.
Заслуга за сключването на заемния договор имат и правителствата на Русия и Франция, които всячески възпрепятстват решаването на финансовите проблеми на страната.
Още на 22 април 1914г.руският пълномощен министър в София Савински изпраща на своя шеф в Петербург-външният министър Изволски телеграма, в която се коментира проектозаема.От нея разбираме, че първоначално немското правителство се въздържа от намеса, поради възражения от румънска страна.
Но отскоро пречките са отстранени, като се допуща, че заемът ще бъде сключен при условие от него нищо да не се използва за военни цели…
На 6 май 1914 г. Изволски праща телеграма до руския посланик в Лондон, в която дебело подчертава, че е против сключването на българския заем в Германия.
Той моли английския посланик в София да подпомогне на Савински в задачата му “да се въздържи България от тази вредна финансова операция, която ще я закара в пълно стопанско подчинение на Германия.”
Любопитно е и мнението на руския посланик в Париж, изпратено на Изволски на 18 май 1914 г.:”Френското правителство мисли, че в руски и френски интерес е да не се остави България да се поддаде на финансово, а следователно и политическо влияние на Германия, заради това то е готово да се съгласи на предложения план от нашия представител в София.Приема се, че може да се постигне един компромис чрез образуването на коалиционен кабинет Малинов-Генадиев.(Лидерът на стамболовистите и шеф на дипломатите ни напуска правителството по лични съображения на 17 декември 1913 г., несъгласен със следваната от него външна политика. ) Бързото отпускане на един аванс изключва възможността за един заем от друго място.Отпущането на заем ще може тогава да се направи зависимо от променението на политическия курс.Ако Русия е съгласна на това и оттегли своето вето, френското правителство вярва, че може да склони френските банки да дадат на България един аванс от 80 или 90 милиона лева и да не настоява за изплащането на 75 милиона съкровищни бонове.
Заемът в такъв случай ще може да се сключи към края на годината.”
Меродавните фактори на Франция и Русия разчитат на навесата на Фердинанд, който по тяхно усмотрение трябва да свали от власт правителството на Радославов и да докара удобни за тях министри от типа на Малинов.
Нещо повече на 13 май 1914г. те стигат до извода Франция да даде нужния на България аванс, около сто милиона, ЛИЧНО на царя, “без да се поставят тежките условия, върху които сега се съвещават в Берлин.”
Същевременно се поема ангажимент до сключването на заема Франция да се откаже от изплащането на 75-те милиона и Русия от 45-те милиона съкровищни бонове за военни доставки.
Така се цели отстраняване на австро-германското влияние в София, както и падането на либералния кабинет на Радославов.
Към 6 юни съглашенските фактори разбират, че договор с “Дисконто гезелшафт” все пак ще има.Те дори предполагат, че на следващия ден, 7 юни, всички спорни въпроси ще бъдат уредени.Българската страна дори включва специален член 30, който предвижда договора да не се реализира, ако до датата на емисията му избухне в Европа война или настъпят събития, които биха внесли смут в търговските центрове.
Затова се отказват от амбицията си да предлагат лично на Фердинанд планираните 100 000 000 лева и насочват всичките си усилия “да се попречи парламентът да гласува заема”.
Гласуването на 500 000 000 заем на 2 юли 1914 г. е едно от най-паметните и скандални събития в българския парламентарен живот и може би най-куриозната драма в битието на “дългия парламент”-17 ОНС.
Подтикваните от посланиците на Франция и Русия опозиционните депутати се държат гаменски в пленарна зала.Те правят опит да провалят заседанието и да оспорят гласуването.Преди това техните упълномощени представители Кръстьо Пастухов и Найчо Цанов самоуверено заявяват, че ще се борят най-енергично за проваляне на заема в камарата и тъй като тези договори са абсолютно неприемливи, считат за свой дълг да възпрепятстват с всички средства тяхното приемане
Стига се дотам , че те се опитват ДА НАБИЯТ ръководството на парламента в лицето на председателя Димитър Вачов и заместника му Иван Ст.Момчилов, опозиционният депутат Андрей Конов скъсва стенограмите на парламентарните стенографи, Александър Людсканов кърти седалищните дъски и удря с тях по заседателните масички, Александър Малинов замерва министрите с дебелите томове на стенографските парламентарни дневници, а премиерът е ударен с томче книжа и изведен от залата.
Всичко е напразно!Правителственото мнозинство брани опълченски своите министри и парламентарни шефове, вика френетично :”Ура!Ура!”, правителственият депутат Павел Генадиев крещи в екстаз:”Долу извергите на българския народ!Долу предателите!”, а сред шума и крясъците секретарят П.Панайотов чете договора член по член.
С вдигане на ръце и акламации той е гласуван от болшинството-120 души депутати.
По свидетелството на просветния министър Петър Пешев тези срамни сцени се наблюдават напрегнато от руския посланик Александър Савински, разбрал вече, че България окончателно преминава на страната на Централните сили.
Не случайно след гласуването му той бързо напуска официалната ложа и се прибира сломен в легацията си.
Минава малко повече от година и на 6 септември 1915 г.България подписва съюзен договор с Германия и Авсро-Унгария, с който се задължава да воюва в Първата световна война на тяхна страна.
На 1 октомври 1915 г. в царството е прочетен Манифест към българския народ, с който Фердинанд заповядва на “нашата храбра войска” да настъпи в Сърбия.
България се включва в световната касапница.
Борислав Гърдев